Ако човек иска другите да го възприемат като истински патриот, а не обикновен льольо с претенции, едно е мястото, на което трябва да се озове този уикенд - Роженския събор. 250 хил. души се очаква се изсипят на мястото между петък и неделя, създавайки навалица по-голяма и от Пловдив на Metallica.
Представете си само този масив от щъкащи насам-натам хора, събрани на голямата поляна на фона на гайди, хорца, всевъзможни сергии с храна и безсмислени сувенири и един 350-метров български трибагреник. Момци с калпаци и моми в народни премени.
Истината е, че на такова място се ходи, колкото за да уважиш културата, толкова и (ако не и повече) за да покажеш себе си - да демонстрираш собственото си съществуване, присъствие и силна патриотичност. Все пак хората 6720 кв. м флаг са докарали, няма да си играем, я!
В такива случаи тази спомената вече патриотичност не просто се чувства, тя се показва и се показва дейно и възможно най-пищно.
Приемете го като някава форма на народен барок с шевици. Не си правете илюзии - патриотизмът тук е игра на точки, която при достатъчно усилия и оригинално мислене можете да победите. Наградата - разни хора да искат да се снимат гордо застанали до вас. Не е малко!
Въпросът обаче е как да изпъкнеш на фона на 250 хил. други души, мнозина от които също като теб са дошли, за да покажат на света колко много обичат фолклора и родното? Трябва си план.
1. Подходящо облекло
В оптимален случай - носия. Могат да се вземат под наем, могат и да се купят. Вярно, скъпичко излиза второто, но нима Родината има цена за вас?
Там е планина, така че няма нужда да се притеснявате за жегата. Потури, везана риза с навити ръкави, че да се виждат поне малко от патриотичните татуси, везан елек (може и без него), калпак и по възможност чифте пищови - ей така, за завършеност на образа.
За жените - сукмани, поли, престилки - въобще каквото има там, важното е да е пълно с шевици и да изглежда натурално. Ако имате малко дете, задължително поне него го облечете в носия, носи допълнителен мегабонус за патриотизъм. Бонусът се удвоява, ако сте го научили да рецитира "Аз съм българче" или някое друго известно стихотворение.
Ако някой ви направи коментар, че съответната носия не е от подходящия край или изглежда странно сглобена, винаги можете да кажете, че всъщност такива са по родния ви край или този на баба ви и сте ги взели специално от нея, която пък ги има от баба си. Все пак вероятността да ви питат такива сложни работи е малка.
За онези, които искат да вплетат модерното с традиционното, все някъде ще се намерят от интернет къси гащи и къси полички, имитиращи носията - хем по-хладно държи, хем е секси, хем сте и в тон с цялото шоу.
Ако все пак предпочитате нещо малко по-бюджетно, можете да минете само с ризата с шевиците или дори с онези тениски, дето ги продаваха в хипермаркетите. Черните тениски с България на три морета, обложки на албуми на "Епизод" и други подобни също могат да свършат работа. Важното е да носите общия народен тон.
2. Патриотични татуси
За бонус се приемат мащабните патриотични татуси - колкото по-големи гърбът или ръкЪта, толкова по-добро място за разгръщане на вдъхваща респект народна картина. А тук изборът е богат.
Най-лесното решение са националните герои. Левски, Ботев, Каравелов, Раковски от възрожденците, държавникът Стамболов или летецът Списаревски. Историята на България предлага достатъчно количество интересни и значими фигури, с които да разкрасите ръката, гърдите или гърба си, за да проявите и оригиналност. Например първият български генерал - Данаил Николаев - е добър, но неочакван избор.
Вариант са и националните паметници - тук популярният избор се пада на паметника на Шипка, но това не означава, че трябва да се спираме само на него. Винаги можете да изберете например храм-паметника "Александър Невски", Телевизионната кула на фона на Луната, или дори сградата на Хо(с)тел "Цура". За последното дори се дават допълнителни точки за оригиналност.
Това може да бъде придружено от патриотичен надпис, който да даде цялостна завършеност на посланието - "Свобода или смърт", "Съединението прави силата", "С нами Бог"... За онези, които не търсят интелектуалност, става и цитат от Тодор Живков.
Ако нищо от това не ви радва като идея, винаги е опция да заложите на шевиците. С шевицата не можеш да сбъркаш - върви на всичко от мусака до капака на колата. Избираш само подходящия модел и шариш.
3. Появяване със стил
По колата можете и да не правите нищо специфично. Така или иначе мястото ще е заринато от толкова много автомобили, че вероятно ще трябва да я оставите на километър-два от мястото на самия събор.
Все пак боядисването й в цветовете на трибагреника може да ви спечели допълнителни точки. За по-големите майстори изографисването на това, за което не ви е стигнало място да татуирате по тялото си, също е прекрасно решение. В крайна сметка пък можете и да повторите и татусите си по шасито на колата, че да си отивате с нея - колко сладко!
Както вече споменахме, колата в случая е само част от появяването. Трябва не само по нея да личи патриотичния ви дух. Освен носията и пищовите, хлапето облечено в носия, си трябва и байрак.
Ще кажете, че там си има вече, при това не малък. Нищо! Да има, вие трябва да си имате свои. И тук продължава да важи правилото - колкото по-голям, толкова по-добре. И не, такова мислене не е знак за компенсиране на други неща.
Вие извадете това знаме, развейте го могъщо, надайте един юнашки вик в стил "Юбре-дебре!"... пък после да видим дали туристите дали няма да искат да се снимат с вас като с експонат от музей!
4. Социални мрежи
Старата максима тук важи с пълна сила - "Правим го за лайковете!" Ако някой каже, че това не е вярно, възможността да не лъже е около 20% - изчисления на българския суперкомпютър.
Разбира се, вие е напълно възможно да принадлежите именно към тези 20%, не се съмняваме в това. И все пак - снимки в социалните мрежи от подобно мащабно събитие са задължителни. Все пак тоя 320-метров байрак за какво са го сложили хората. Сторита за Instagram, накипрени снимки с облеклото за Facebook, заснемане на отличили се патриоти... Документирането е важно.
НО! Не бива да се спира само дотук. Ако искате да изпъкнете с родолюбие съвсем спокойно можете да положите усилия в няколко насоки - 1) Написване среднодълъг статус за важността на родното пред цялата чалга в популярната култура; 2) Изказване, насочено специално срещу чалгата; 3) Публикация за навлизането на чужди влияния у нас; или 4) Просто статусче колко се радвате, че отивате на Рожен. Ако обърнете нещата във видео формат в стил Валери Божинов в колата, удвоявате натрупаните точки.
Добре е и след самото събитие да се разпишете, споделяйки на приятели и последователи колко сте докоснати духовно от събора, колко близо с корените си се чувствате и т.н. Можете да вмъкнете и колко невъзпитани селяни е имало, едва ли някой ще се разсърди точно на това твърдение.
5. На хорото! Задължително!
Защото без него не може. Дори и да не знаете нито едно хорце, дори и да се спъвате в краката си даже и на правото, трябва да сте там. Организаторите даже са си го отбелязали в програмата - всеки ден точно в 12 на обяд. Хорото е духовният център и ако ще да сте се обкичили като най-патриотичната коледна елха с шевици, никой няма да ги брои за нищо, ако не сте се хванали в кръгчето да се подрусвате относително в такт.
Хората хорца тропат на плажа и в големите европейски столици, какво остава за онова място, където действително се предполагат такива дейности. Не се правете на ощипани моми сега...
Спазите ли всички тези указания, задължително ще се намери някой, който да отбележи бликащото от ушите ви родолюбие. А нима това не е най-важното?
Симпатяги, ясно е към кого е насочена иронията ви, но генерализирането и подигравката с идеята на събора и хората, които не са там да си покажат носиите и татусите са .. плоски.