Първо, гледам на "офертата" на LIC33 като несериозна и неизгодна за държавата, незаслужаваща изобщо внимание. Във времето съм се нагледал на "посредници" - последното значимо нещо, за което се сещам, са индийците за АЕЦ "Белене".
Това, което ни предлагат, е с наши пари да вземат активи срещу 900 милиона евро. Преди специалния надзор активите, придобити чрез заеми от КТБ, се оценяваха на над 2.5 милиарда евро.
И това не е бизнес оценка по текущи и прогнозни парични потоци, която се очаква да бъде значително по-висока. Мога да се обзаложа, че с подходящата стратегия държавата може да излезе с печалба от аферата КТБ, ако контролира и управлява процеса на несъстоятелността чрез синдиците и го изолира от апетитите на олигарсите.
Звучи почти утопично, но е възможно.
Второ, с малко по-агресивно и проактивно поведение, със синхронни действия на всички по веригата държавата може да разследва и ефективно запорира, включително да наложи мораториум върху всякакви разпоредителни сделки с активи, придобити пряко или косвено чрез кредити от КТБ, докато не се изясни въпросите на собствеността, на свързаността и отговорността на замесените лица, на произхода на парите и движението през офшорни сметки (там може да има и престъпления) и чрез други механизми, които са ощетили държавата - както в данъци и пропуснати ползи, така и по линия на предоставения ресурс през Фонда за гарантиране на влоговете.
Но това касае ВСИЧКИ сделки, в това число и тези на Пеевски - Булгартабак и по-малките компании, Петрол и тези в списъка Луврие.
Това обаче няма как да стане с триковете на Искров за търговска, банкова и следствена тайна.
Странно защо той пак се появи отново след няколко месечно отсъствие, малко след появата на офертата Луврие, за да разсее всякакви съмнение в своята съпричастност към случилото си в и покрай КТБ. От изявата му се разбра, че той е вероятно най-високоплатеният държавен служител със задължение да не поема никаква отговорност. Класика.
Парламентът разполага с много инструменти, за да получи достъп до нужните документи, ако иска. Дори тогава, когато са в различни режими на секретност. За следствената тайна е достатъчно разпореждане на прокуратурата.
Ако главният прокурор, откаже тогава парламентът може да направи специална комисия с нарочни правомощия, която да разследва действията на всички държавни институции във връзка с аферата КТБ.
Да, има разделение на властите, но по-голяма част от информацията е достъпна.
Трето, изобщо не става дума само за произхода на капиталите, в каквато посока правилно е реагирало правителството - т.е. тези 900 милиона, които Луврие и сие ни предлагат за да забравим случая.
Става въпрос за разпоредителни сделки с активи, срещу които има кредити, макар и през посредник. Това от една страна.
От друга - преди да се финализира сделките на Луврие по придобиване на посочените дялове в изброените предприятия - те се оформят или като предварителни, или като договори под условие на последващо разрешение не само от КЗК, но и то ГД Конкуренция на ЕК /Виваком/.
Ако не вярват да направят справка със сделката по придобиване на мажоритарния дял в гръцката ДЕСФА от Сокар и ветото на Комисията.
В допълнение почти всички изброени предприятия попадат в списъка "чувствителни за националната сигурност" и сделките просто могат да бъдат спрени без обяснение или обезщетение. Достатъчно е да се позоват на реално или потенциално нарушени интереси на националната сигурност или се обвържат с несъстоятелността на КТБ.
Двете предприятие от военнопромишления комплекс, както и телекомуникационния оператор, НУРТС и другите активи са толкова критични за националната сигурност, че ДАНС спокойно може да започне разследване за начина и мотивите, които стоят зад този опит за придобиване - т.е. като потенциално вражеско действие в условията на изострена и критично рискова външна ситуация.
Господин Луврие изобщо да не си мисли, че някой му дължи нещо в случая.
Тъжната ми констатация, на която искам да обърна особено внимание, че българските олигарси - Пеевски, Василев и другите посегнали към активите, финансирани с кредити от КТБ - достигнаха дъното на своята антинационално поведение.
На тях изглежда не им пука за последствията от тази самоунищожителната битка помежду им, от сляпата взаимна омраза и готовността да постигнат "победа" независимо от цената.
В този процес те нанасят смертелни удари и огромни щети на държавата. В същото време използват и ангажират чужди сили, пари и влияние във вътрешните си разборки, като разиграват съдбата на България на карта.
Това е държавна измяна в чист вид.
Добре познавам механизмите на посредничеството с руски капитали, за да потвърдя, че тясната специализация на господин Луврие през последните 15-те години е именно в и покрай сделки почти изключително или преимуществено с руски капитали и руски олигарси.
Няма смисъл изобщо да се коментират личните му политически пристрастия към операциите на Москва в Крим и Източна Украйна и връзките му с Малофеев, които той удобно забравя в моменти на "бизнес" прозрение.
Време е да дойде горският - държавата.
Тя може да си върне контрола чрез синдиците върху процеса на попълване и опазване на масата на несъстоятелността и след това осребряването и.
Не вярвайте, че нещата са безвъзвратно загубени - защото предприятията са функциониращи, имат достатъчно добри пазарни и финансови позиции. Трябва просто да се гарантира на този или друг подходящ мениджмънт изолация от политическите рискове на средата.
Държавата може и трябва да задейства всичките си лостове, като постави на място всеки самозабравил се олигарх.
* Текстът е публикуван в блога на Илиян Василев.
