Събуждам се в 8. Работният ми ден започва чак в 11, затова решавам да се издокарам. Събудила съм се в прекрасно настроение, днес е дошъл моментът за онези високи токчета, които все отлагам. Тъжно ми е за тях, сигурно са развили поне една форма на клаустрофобия в тесния им картонен дом под леглото ми.
Като типичен разумен градски човек моят ракетоносител към работното място се нарича "Метрополитен". Въпреки че спирката към цивилизацията се намира на около 300 метра от вкъщи, аз излизам 10 минути по-рано. Повтарям, с токчета съм.
Слаломът започва. Пет-шест обърнати плочки, една широко отворена шахта, симпатична бабунка на пешеходната, която прескачам с еленски скок и в безхайхилсови дни.
Вече съм в метростанцията. Сдобила съм се само с няколко одрасквания по новите обувки, но отдалече не се забелязват. Влакчето пристига. Усещам различни погледи, които пронизват тялото ми. Жена на средна възраст цъка с език, други две девойки тихо нашепват "тая за к‘ва се мисли и къде ще ходи облечена така", двама-трима пича ме заглеждат, а едно момиче със съчувствие ме пита "как успяваш да се движиш".
Пристигам на най-оживената метроспирка - "Сердика". Все още съм в статус feeling good. Тропкам със задоволство, докато не се изпречва поредното препятствие. Улицата е "Денкоглу", огромни дупки, тротоарите са заети от други строежи, колите много, клаксоните на макс.
Един от майсторите ми подава ръка, защото мърдане няма. Прескачам, какво да правя. По време на упражнението се понадупвам, подобно на домашно животно, извършващо физиологична нужда. Лелките от съседното денонощно се хихикат, ама не като японки, а едно такова злорадо. Поне майсторите не ме теглиха с въже. Продължавам.
Остават само 100 метра. По единствения цял бордюр, балансирам с кафе в ръка, както онези яки пластични жени в цирка с въжето. И най-сетне акостирам пред работния ми дом.
Вдишвам и издишвам преди да разтворя вратата. Развихрям се и си действам по ежедневните задължения. Само се моля да не ми се наложи да изляза извън мокетния комфорт и равнинност. Чувствам се красива! В края на работния ден си правя снимка за спомен, защото в близките 10-тина дни надали ще причиня отново този маратон на краката си, обувките и най-вече душата си.
Преди да прекрача прага се обаждам на приятелка, за да събера информация за пътната настилка и да получа жокер затова откъде аджеба мога да се измъкна с по-малко щети.
Вървя отново към любимия ми Метрополитен. Походката ми е много далече от секси. Съсредоточила съм се на макс. Ако не бързах толкова, може би било добре първо да опипвам плочката с въртеливи погалвания с крак, както при танго, за да разбера колко точно се клати и накъде, а чак после да преценя дали мога да рискувам и да пристъпя.
Качвам се в метровлакчето. Моят герой. Заемам блажено и нагло две седалки. Прибирам се у дома. След кратка почивка е време за оглед на щетите. Все още хубав чифт обувки. От две капачки съм останала само с една.
Но какво, нали все още имам две обувки и обущар в квартала. Ще работя и ще си купя нови. Едни очукани токчета не могат да очукат настроението ми.
PS: Този разказ посвещавам на всички хора, които не спират да бачкат и да си купуват нови обувки, да ги носят с кеф и усмивка, лавирайки между дупките на живота. Помагайте им, не е лесно да се извисяваш всеки ден сам. И скъпи дами, ако много се сдухате, пишете ми! Знам един реновиран тротоар, ще ви го покажа, а може би в бъдеще ще направим група, в която да си споделяме снимки на човешката градска среда. Не сте сами! Знам, че сме много!
Супер забавна статия. Аз мога да ракажа за слаломите с количка
pixie , не си сам. И аз я прочетох 5 пъти тази дума, преди да разбера, че пише безхайхилсови дни??? . Текст, приличащ точно на словесна полюция и диария в едно. Да слага едни папуци от декатлона за планина и да тръгва.
Има по-интелигентен начин да си елегантна на работното си място. Придвижваш се до там с удобни обувки, а луксозните и екстравагантни - държиш в офиса си и си ги обуваш там. Е, освен ако не ти е пръв работен ден и ти е непознато това трасе. Абе какви са тия работни времена в центъра на София от 11 часа? Някоя компаньонка ли, що ли - в хотел, дето се наемат стаи за "почивка" около брънча? И заглавието натам шепне.
Аааа, Дедеее, значи така, а - наготово. Хем информиран, хем не се подложил на скуката и губивремето за това безсмислено обществено споделяне на битови гайлета в писания на ниво евтин треторазряден вестник за домакини.
Идея ли!? Мома перничанка си очукала новите обувки, докато стигне до центъра на София. Можеше и да е написано забавно, но не е.
Хаос, не токчета, а хайхийлс. Не мога да разбера, как може да има още толкова старомодни хора! Какво не е наред с теб човече?
Браво мацко, носи си хубавите обувки напук на всички замислени, начумерени песимисти. Когато си жив и здрав животът е прекрасен и няма дупка, която да го спре
Ма каква е идеята бе, другари! Ма моля ви се, светнете ни бе! Аз, ако трябва да съм честен, другари и другарки, въобще не ме интересува идеята, щото матриялът много ми хареса. Особено на онова място, дето пише, че мацката се понадупила, и то на високи токчета /уффф, леле-е-е-е/. Друга идея мен не ми трябва. Но за партийното и профсъюзното ръководство .... виж, там ще трябва да се измисли нещо. Да не би идеята да е тази, че улиците в София кара мацките с високи токчета да се дупят? Ако е така - ми ето я идеята бе - София е най-готиният град в света. Гласувайте за сегашния кмет и следващия път!
Мъже, които харесвате мацки с високи токчета да се дупят, поради наличието на софийски "улици" - да знаете, че не сте сами!
“Безхайхилсови дни”???? ))))) .....................Моментът, в който мислиш, че превзетите статии в Уебкафе не могат да станат по-зле и те вземат, че......станат. Mаниерна, превзета, надута и префърцунена статия. Да, ясно е, че темата е трагичното състояние на софийските тротоари. Но е написано по толкова противен начин, че цялата потенциална полза от статията е изчезнала, преди даже да се появи. Ясно е, че авторката се мисли за нещо като софийската Кари Брадшоу ;)))))) и се опитва в същия стил да опише преживяванията си на градска, елитна, префинена гранд дама, заставена да се мъчи (о, ужас) по неравните тротоари. Едно не разбрах – защо използва думата „аджеба”????? Такова елитно „градско момиче” като нея да ползва тази просташка дума? Елитните девойки, които обичат да се возят в Метрополитена, би следвало да използват също така елитното възклицание „апропо”, за да подчертаят своята елитност. ))))))))) Ами да, няма да сме селяни, я. Едно е сигурно – статията все пак е забавна. Не с друго, а с неистовото желание на авторката да се изкара много елитна. ))))))))) Лошото идва, ако някой почне да взима такива като нея насериозно.