Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Историята направи от българите пасивна раса

Именно този фатализъм (на българите - бел.р.) направи възможно лидерите им да приемат руска доминация толкова дълго, а народът да приема без оплакване правителството, което не го представлява
Именно този фатализъм (на българите - бел.р.) направи възможно лидерите им да приемат руска доминация толкова дълго, а народът да приема без оплакване правителството, което не го представлява

Из годишния доклад на британския посланик в София Уилям Харпъм за 1965 г.:

"... Тодор Живков остана на власт като първи партиен секретар и шеф на правителството, в което бе извършена само една промяна през разглеждания период. Той оставя впечатление за безгранична и надменна самоувереност в себе си и в своите колеги.

Напълно спокоен, той обиколи страната без очевидни предохранителни мерки, смее се нескромно на собствените си простовати шеги и по всякакъв начин иска да покаже, че се разбира прекрасно с колегите си в Политбюро и правителството...

Живков е опортюнист, чиято главна цел е да остане на власт и той през годините прояви забележителна способност да се обръща според вятъра. Едно от неговите твърди убеждения като комунист е, че България трябва максимално бързо да стане високо индустриализирана страна чрез процес, който той би описал като изграждане на материално-техническата база на социализма.

Той и неговата команда съзнават, че новите лидери в Кремъл, които имат на главата си собствени вътрешни и външни проблеми, не могат да предоставят цялата необходима техническа помощ, суровините, съоръженията и кредитите за реализирането на българските планове.

Дори и да не е имало никакви трудности с руснаците обаче, изглежда българите са стигнали най-после до заключението, че материалната изгода от едно добро отношение към капиталистическия свят е по-голяма от съответния политически риск.

Доста време те гледаха на Запад с огромно подозрение. Това беше естествено. Това не е само въпрос на идеология. Българите са подозрителни по природа. Цялата им история ги е учила да не вярват на чужденеца.

Историята им също направи от тях пасивна раса. Тяхната пасивност, тяхната ужасна липса на инициативност е наистина една от най-отчайващите черти на характера им.

Именно този фатализъм направи възможно лидерите им да приемат руска доминация толкова дълго, а народът да приема без оплакване правителството, което не го представлява..."

Най-четените