Преди две седмици бях в Лондон. Това е второто ми посещение в града след 2009-та, когато прекарах повече от половин месец там.
Сега, при сравнително по-краткия си престой, съчетан с доста изобилно ползване на градския транспорт, разхождане в ролята на пешеходец и колоездене в най-лявата лента на безкрайно тесните улици (най-смелото нещо, което съм правила в последните години), останах безкрайно изумена от едно нещо и досега не мога да спра да се чудя:
Как в толкова голям град е възможно да се придвижваш на много по-големи разстояния от софийските, без да изпсуваш нито веднъж?
По-конкретно: как по тези тесни лондонски улици, които в повечето случаи са с ширината на еднопосочни на континента, се налага неизбежно изчакване на срещуположния автомобил, се образуват минимални задръствания, които в час пик в никакъв случай не отнемат повече време, отколкото тези в София в час пик?
Не съм убедена, че научих отговора. Но със сигурност забелязах няколко много интересни неща, в анализа на които вероятно се крият и някои от тайните на мистичното за българина "съжителство, без да пречиш".
А именно:
1. Никой пешеходец, освен ако не е турист, не минава на зелено.
Всичко живо пресича на червен светофар (след като се огледа първо в дясно, после в ляво) и това, всъщност е ОК. Защото, колкото и да е парадоксално, ако твърде много хора чакат зеленото на тротоара, те буквално запушват малкото място, което остава за другите пешеходци, а тогава рискуват да бъдат грозно блъснати на улицата. Това е много по-нездравословно, отколкото да се огледат и да пресекат, макар и на червено.
2. Като изключим най-туристическата част на града, разбирай около Oxford Street, няма неспирен поток от автомобили, както се случва в София.
Това не се дължи единствено на въведената такса за преминаване с автомобил през града, която за тамошния стандарт не е чак толкова голяма, а по-скоро на съобразения брой автомобили на глава на населението.
3. Много хора не искат да карат кола, защото с градския транспорт придвижването им излиза не малко, а много пъти по-евтино и бързо.
Вероятно това не е особено странно за град, където всъщност е измислено понятието "градски транспорт".
4. Шофьорите карат изключително бавно, съобразително и спазват правилата.
Изумително, нали?
5. В Лондон има велоалеи, но те са пренебрежимо малко за толкова голям град.
За сметка на това всеки велосипедист е приеман за част от движението, както е по правилник, и като такъв той има право да завива и дори да изпреварва - например автобуси (изпреварването става отдясно и е придружено от скачане на адреналина поне до покрива на дабъл декъра, който бива изпреварван). Това не прави велосипедистите по-малко уязвими, но поне ги прави сигурни, че никой не ги псува и не иска умишлено те да умрат, като им диша нарочно в задната гума.
6. В Лондон е забранено карането на колело по тротоарите.
Въпреки това е невъзможно да не го направиш, защото наистина понякога нямаш избор. Полицията е наясно с това и ако не си опасен за пешеходците или няма пешеходци - си затваря очите.
7. Полицията си затваря очите и когато колоездачите тръгват преди автомобилите - на червено.
И в това има логика: по-добре колелото да се кара на кръстовищата пред всички коли, отколкото зад или до тях - така те виждат и изчакват колоездача.
8. Почти всички жилищни сгради в по-централните части на Лондон са ниски - двуетажни или триетажни.
Навярно в доброто градско планиране, което разпределя равномерно броя жители на квадратен километър се крие и тайната на спокойното шофиране в по-голямата част на града.
9. Нито веднъж не забелязах някой, който да прелита с мръсна газ в стил "Джеймс Бонд гони лошите" със скъпата си кола, засичайки и задминавайки всички.
За сметка на това видях зашеметяващо количество ролс-ройси, които караха с презрително бавна за нашите ширини скорост. Лондонските шофьори отдавна знаят: бързината е следствие на равномерната скорост, а не на засичането на другите.
10. Таксиметровите шофьори в Лондон имат очи и на гърба и гледат с тях, преди да предприемат каквото и да е действие.
И не мразят велосипедистите.
11. В Лондон има проблем с някога точните влакове.
Сега трудно можеш да разчиташ, че влакът, с който пътуваш примерно 45 минути до квартала си в Южен Лондон, няма да бъде отложен. Това е голям проблем за хората, огромна част от които живеят на разстояние като от София до Перник.
12. Всеки ден в лондонското метро става инцидент (често самоубийство), който спира влаковете и принуждава хората да слизат на станциите.
Но не чух нито един местен човек да се оплаче от това. За сметка на това българите, които живеят там, критикуват системата.
13. Всъщност обратното движение е най-малкият проблем за чужденеца.
Освен това с оглеждането се свиква бързо - особено когато от него ти зависи живота.
