Боба, `леба и те тия три неща...

Българите са традиционалисти. Едва ли някой може да противоречи на това твърдение, дори и без изследване на "Галъп", което да го потвърди. Традицията, дори само като идея у нас, се тачи на много високо ниво. Какво вече се влага в думата традиции? Това е въпросът за милион лева.

Оставете настрана идеята за мартениците, кукерите и хвърлянето за кръста по Йордановден, защото социолозите действително са нацелили онази истинска и автентична жилка, която описва какво е наистина е традиция у нас. И тя не е свързана толкова с празници, освен с онези, които сами си правим.

Тук става въпрос за онези обичаи, които все още се спазват от сърце сред мнозинството у хората, а не само като ритуал, за който знаем, че бабите и дядовците ни са правили. Да, говорим за събуването пред вратата, за печенето на чушки в задния двор/на балкона/пред блока за зимнина, за затварянето на различни видове туршия и правенето/пиенето на домашна ракия.

Ние сами не осъзнаваме ритуалността на тези събития в житейския бит, които се повтарят година след година - рязането на асмата на село, брането на овошките, коленето на прасето, та дори и през последните десетилетия - ходенето до аптеката за аспирин "от оня за буркани".

Или обредното мерене на захар за домашното вино - изчисляването по специална формула, която да доведе оптималната захарност на джибрите, така че те да могат да ферментират, без да станат твърде сладки и после от виното да боли глава.

Нима през 90-те БСП не привличаха гласоподаватели, раздавайки капачки за буркани? А всички тези неща - събуването на обувките, прането на балкона, бурканите в килера, киселото зеле в мазето и ракията в шкафа - нима те не са неотменна част от бита на голяма част от българите?

Хорото може и да напомня за народно, но ракията е тази, която наистина казва "домашно" и "родно", ако ще и след това да ти изгори вътрешностите.

И именно тези дребни неща говорят за "дух" и "ценностна система" повече от всяка традиция или носия.

Това е онзи български прагматизъм, в който се подсигуряваш със сигурна храна за зимата - не защото в магазина няма, а защото така се прави и после през онези месеци на високи сметки за ток и парно плащаш по по-малко поне за храна (уж). И когато сняг запръска, знаеш що ще чиниш ти зимъска.

А караш гостите да се събуват, за да не чистиш после прахоляка, който вкарват с обувките си. Колкото до прането на терасата, то е оптимално усвояване на вътрешното пространство на дома, нищо че създава допълнителен колорит по фасадата на сградата.

Тук е и автентичният български хедонизъм, събран в изрази като "Когато сме най-зле, така да сме" и "Най-обичам боба, 'леба... и те тия три неща". Всички тези непризнати традиции винаги водят към едно и също място - събирането на маса.

Защото именно това е в сърцето на българския дух - победата на празника над делника, на веселбата над сивото ежедневие - да седнеш, да хапне, да пийнеш, да споделиш с близките. На масата патриотизмът е най-силен, любовта и приятелството - най-искрени, а плановете - най-смели. На масата душата се отпуска, дупките на колана и гласните струни също.

В такава среда се отпускаш и разказваш по-мръсните вицове, показват се традиционните дисциплини - политика, футбол, коли и жени, спори се, псува се държавата и системата, пеят се песни и се смееш с глас. А накрая си тръгваш (или изпращаш гостите) леко пиян. Това е традицията за празника - на масата да има храна, домашна ракия, салата, туршия и т.н.

Тук е идеята за семейните връзки. В приготвянето на зимнината участват всички, в консумацията й - всички, плюс приятели и роднини.

А когато стане нещо и се появи нужда от ремонт или някаква пипкава работа, викаш пак същите тези познати и роднини и заедно се справяте. Така е по традиция - майстор се вика само в краен случай и дори тогава майсторът е най-много познат на приятел. А после пак да седнете и да се почерпите за добре свършената работа.

Да, традициите не са съвсем това, което бяха. Но пък най-добре отразяват това, което имаме като като култура в обществото.