Американският сенатор Джон Маккейн почина на 25 август от мозъчен тумор. Рик Дейвис, бившият ръководител на кандидат-президентската кампания на Маккейн и говорител на семейството, прочете прощално писмо от сенатора на пресконференция във Финикс, Аризона.
Пълният текст на писмото беше поместен в сайта на Маккейн. Публикуваме негов превод:
"Мои скъпи сънародници, на които с благодарност служих през последните 60 години, и най-вече мои скъпи аризонци,
Благодаря ви за привилегията да ви служа и за удовлетворението от живота, който службата в униформа и на публична длъжност ми позволиха да имам. Опитвах се да служа на страната ни почтено. Направих грешки, но се надявам, че любовта ми към Америка ще натежи повече от тях.
Често съм мислил, че съм най-големия късметлия на Земята. Чувствам се така дори и сега, когато се подготвям за края на своя живот. Обичах живота си, всяка част от него. Имах преживявания, приключения и приятелства, достатъчни за десет други, задоволителни живота, и съм много благодарен за това. Подобно на повечето хора и аз имам за какво да съжалявам. Но не бих разменил нито един ден от своя живот, от добрите или лошите времена, за най-добрия ден от нечий друг живот.
Дължа това удовлетворение на любовта на моето семейство. Няма мъж, който да е имал по-обичащи съпруга и деца, с които толкова да се е гордее. Дължа това на Америка. Да си свързан с каузите на Америка - свобода, равенство пред закона, уважение към достойнството на всички хора - носи радост, по-възвишена от преходните удоволствия на живота. Нашата идентичност и самооценка не биват ограничени, а се засилват от това да служим на каузи, които са по-големи от нас самите.
"Скъпи сънародници" - това обръщение значи за мен повече от всяко друго. Живях и умрях като горд американец. Ние сме граждани на най-великата република в света, нация на идеали, не на кръв и пръст. Благословени сме и и сме благословия за човечеството, когато отстояваме и разпространяваме тези идеали у дома и по света.
Ние помогнахме за освобождаването на повече хора от тиранията и бедността, отколкото когато и да било в историята. Същевременно при този процес се сдобихме с голямо богатство и мощ.
Ние отслабваме собственото си величие, когато бъркаме своя патриотизъм с племенни вражди, които сеят негодувание, омраза и насилие по всички краища на планетата. Отслабваме го, когато се крием зад стени, вместо да ги рушим, когато се съмняваме в мощта на нашите идеали, вместо да се доверим, че ще продължат да бъдат велика сила за промяна, каквато винаги са били.
Ние сме 325 милиона упорити и гласовити личности. Ние спорим, надпреварваме се и понякога се клеветим едни други в нашите шумни публични дебати. Но винаги сме имали повече общо, отколкото противоречия помежду си. Достатъчно е само да запомним това и да подхождаме с идеята, че всички обичаме страната си, за да можем да преминем през тези изпълнени с предизвикателства времена. Ще излезем от тях по-силни отвсякога. Както винаги правим.
Преди 10 години имах привилегията да приема поражението си в президентските избори. Искам да завърша своето прощаване с вас, споделяйки тази прочувствена вяра в американците, която изпитах така силно в онази нощ.
Все още я изпитвам така силно.
Не се отчайвайте от настоящите ни трудности, а винаги вярвайте в потенциала и във величието на Америка, защото тук нищо не е неизбежно. Американците никога не се отказват. Ние никога не се предаваме. Никога не се крием от историята. Ние създаваме историята.
Сбогом, скъпи американци. Бог да ви благослови и Бог да благослови Америка!"
