Рядко се возя в автобуси, защото ползвам кола или вървя пеш, но вчера ми се наложи. Беше културен и хигиеничен шок за мен.
Ако скъпото билетче е проблем, съвсем не мога да преглътна миризмата на некъпани тела. Това автобусите в БГ са развъдник на всякакъв вид мърдащи и немърдащи зарази, направо са движещи инкубатори на мръсотията.
Другият шок за мен бяха разговорите между хората - толкова много страдание по соца и благините му не бях чувала на живо от много време.
В градския автобус човек попада в паралелна реалност.
В автобуса хвалят Динко и доброволните отряди със свинските опашки, в автобуса мразят Европейския съюз и демокрацията, в автобуса си искат старото време. Там е пълно с гневни и измъчени от бедност, некъпани стари или полу-стари хора.
Тези хора винят демокрацията за задръстванията (защото едно време нямаше толкова коли), за това, че се чака дълго на червен светофар, за това, че асфалтът друса...и от там се стига до здравната реформа и до предателите в правителството, и до най-големия такъв - Костов (който винаги ще си остане смъртен враг номер едно на българския пенсионер.)
В автобуса ще научите колко добър държавник е Путин и как Европа скоро ще изчезне от лицето на земята. Там ще обявят, че Америка е империя на злото и че всичко лошо на тази земя идва от там, освен месечните парични преводи на внуците (с някои които се похвалиха.
В автобуса ще видите и новите продукти на демокрацията - лумпенчета-ученици, които седят разплути на седалките и се пулят в телефоните си, докато пенсионерите ги гледат гневно с тежките си торби и шишета минерална вода, напълнена кой знае от кой далечен извор и мъкнати през улиците на града.
Лупменчетата дават още една причина на пенсионерите да мразят демокрацията, но те вече не смеят да им правят забележки, защото знаят, че няма смисъл, а и нямат сили... Останалите хора в претъпкания автобус само мрачно мълчат, с вторачен в пространството неприсъстващ поглед.
Издържах да гледам тази тъжна фреска на пост-социализма само за три спирки и слязох на четвъртата. По-добре да вървя пеш, отколкото да се возя в такива тъжни автобуси...
* Текстът е публикуван във Facebook профила на автора
