Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дума със 7 букви за гений: Айнщайн

Айнщайн като герой от вицове и анекдоти Снимка: Wikimedia Commons
Айнщайн като герой от вицове и анекдоти

Когато на 20 март 1916 г. Алберт Айнщайн публикува прословутата си Обща теория на относителността, разглеждаща характера на гравитацията, той едва ли е можел да си представи до каква степен този му дългогодишен труд ще го обезсмърти, превръщайки го не просто в един от най-известните физици, живели някога, но също така в общочовешко мерило за гениалност.

Ако въобще има някакъв що годе прост начин да бъде обяснена тази теория, това го фантастът Айзък Азимов в един от своите разкази - "Билярдната топка":

"- Ако си представим Вселената като плосък, тънък, извънредно здрав и свръхгъвкав гумен лист и сметнем, че масата се изразява в тегло, както е на Земята, то можем да очакваме, че всяка поставена върху гумения лист маса ще образува вдлъбнатина. Колкото по-голяма е масата, толкова по-дълбоко ще потъне.

В реалната Вселена има най-различни по големина маси и ако си представим едно тяло, което се търкаля по нашия осеян с неравности гумен лист, то ще потъва и ще се изкачва, когато минава през всяка вдлъбнатина, и ще променя посоката си.

Точно тези промени в посоката ние възприемаме като доказателство за наличието на гравитационна сила. Ако предметът се движи достатъчно бавно и мине близо до центъра на вдлъбнатината, той ще се завърти около него. И при липса на триене въртенето ще продължи вечно. С други думи, това, което Исак Нютон представи като сила, Алберт Айнщайн го показа като геометрична деформация."

Ако все пак не сте успели да схванете за какво иде реч точно, няма проблем. Така е с повечето хора. И въпреки това до ден днешен личността на Айнщайн е символ за това колко умен може да бъде един човек, а самото му име се е превърнало в нарицателно за гений.

Именно с това Алберт Айнщай до такава степен успява да навлезе в популярната култура на поколения хора насам, че дори успява да стане главен герой на редица анекдоти и вицове:

Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За НАС е чест, един от най-видните хора, страшно талантлив учен! И такива формули откри за природата, каквито дори АЗ не знаех, че съм ползвал!
Айнщайн сменил бързо темата:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг - да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ взел нещо да се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...

...................................................................................................

Мерилин Монро към Алберт Айнщайн:
- Професоре, как мислите, не би ли било добре ние с вас да си имаме дете? Какво дете би било то - с моята външност и вашия интелект!
Айнщайн отказал уклончиво:
- Ами... ако се получи обратното - с моята външност и вашия интелект?

..................................................................................................

Алберт Айнщайн пристига да преподава в Принстън. От университета били адски услужливи, показвали му всичко, показали му кабинета му и най-накрая го попитали какви асистенти ще са му необходими. Той отговорил просто, че иска някой умен и работлив. Ако нямат такъв, тогава да пратят умен и мързелив, а в краен случай може и някой глупав и мързелив. Но никога и при никакви условия да не му пращат глупав и работлив асистент...

.................................................................................................

- Знаеш ли, старият Айнщайн е бил много прав! Всичко е относително.
- Какво имаш предвид?
- Това, че тези сто лева за които съпругата ми не знае, за мен са много повече от хилядата, които и дадох.

.................................................................................................

Тази история е действителна. След публикуването на Общата теория за относителността Айнщайн се отправил на своеобразно "турне" по различни университети, където да изнася лекции и да представя теорията си. Неотлъчно от него бил и шофьорът му Хари. Той присъствал на всяка една от лекциите и слушал с интерес.
Един ден, докато пътували към следващия университет, Хари казал на професора, че е слушал лекцията толкова много пъти, че може да я проведе сам, без да изпусне и част от нея. Айнщайн се засмял и му предложил да опитат - в колежа Дартмут не познавали Алберт Айнщайн по лице и там Хари можел да бъде изтъкнатия професор, а той, на свой ред, да бъде шофьора Хари.
Лекцията преминала чудесно. Хари не изпуснал нито една част от теорията и всички били доволни. Накрая, вече на излизане от катедрата, един млад учен настигнал мнимия професор и му задал изключително сложен и профилиран въпрос. Хари обаче, съвсем невъзмутим отговорил:
- Младежо, отговорът на този въпрос е толкова прост, че ще оставя шофьора ми да Ви отговори...

...................................................................................................

Още докато преподавал в университета, един от студентите му отишъл при него и го попитал:
- Проф. Айнщайн, въпросите от тазгодишния изпит бяха същите като на миналогодишния. Защо така?
- Прав сте. Само че миналата година отговорите бяха различни...

......................................................................................................

Отново в дните си на преподавател Айнщайн се обявявал много сериозно против смесените училища между младежи и девойки. Според него в такива условия младежите биха зяпали момичетата, вместо да слушат какво им говори преподавателя. Студентите, на свой ред, протестирали, че нямало да бъде така и ще внимават, забравяйки тотално за момичетата.
- На такива младежи не си струва да преподаваш нищо - отсякъл обаче Айнщайн.

....................................................................................................

Любимата история на Айнщайн за самия него. Веднъж станало така, че професорът бил на ново място, където никой не го познавал. Без той сам да повдига темата за теорията за относителността, хората започнали да я обсъждат. Като експерт по темата той започнал да обяснява на околните какво се има предвид и да разяснява въпроса. Когато накрая приключил, един от слушащите го въздъхнал тежко и казал:
- Знаете ли, след като ви слушах, смятам, че сте по-велик и от самия Айнщайн. Според статистиката само 12 души на света разбират какво говори Айнщайн, а аз съм сигурен, че Вас нито един няма да ви разбере...

...................................................................................................

На премиерата на един от големите си филми - "Светлините на града" Чарли Чаплин поканил Алберт Айнщайн като свой специален гост. Когато ги видели заедно, хората от публиката изпаднали във възторг и започнали да ръкопляскат. Тогава Чаплин казал:
- Те не ръкопляскат на мен, защото ме разбират, а ръкопляскат на теб, защото никой не те разбира.

Най-четените