Културна Европа е обхваната от гняв. Повикът е общ: смърт на терористите, унищожение на гнездата им, следене на всяка подозрителна личност, на всяка неясна обществена проява. Но къде е врагът?
Той се крие, спотайва се нейде, ти се целиш напред, а той е зад теб, напада те в гръб. Търсиш го в пясъците на Арабия, в скалните пещери на Афганистан, в африканските джунгли, а той се разполага в първокласни хотели в Брюксел, в сърцето на Европа.
Ти унищожаваш една барака в степите на Сирия, той вдига във въздуха небостъргач в центъра на Ню Йорк.
На мястото на всеки убит терорист идват нови двама от гетата на мегаполисите, от фавелите на Рио и Сао Пауло, от шатрите в либийската пустиня...
Целта на тероризма е да всее тотален страх у хората, да стопира активния стопански и културен живот и да ги подчини.
Мисля, че става ясно на всеки - тероризмът не може да бъде победен с оръжие. Военните кампании в Корея, Афганистан, Ирак и понастоящем в Сирия го доказват. Защото той има много вдъхновители. Днес е любовта към Аллах, утре ще е защитата на национални интереси, после за хляб и благоденствие.
Невъзможно да унищожиш половината свят, за да се спасиш от страха.
Никога насилието не е довеждало до справедливост и мир. Тъкмо обратно - то събужда омраза, ожесточена съпротива и задълбочаване на противоречията.
Тогава какво да сторим?
Единственото кардинално решение е културата. Културата като най-общо понятие, не само влечението към поезия, музика и изкуства, а уважението към обществения напредък, законите, ценностите, упражняването на властта - всичко, съставящо едно здраво, проспериращо общество, народ или съюз.
Тази култура, довела от Античността през средните векове до настоящия 21 век, с неговите демократични институции, с неговите социални придобивки, икономически наредби, религиозни концепции, търпимост и още, и още...
О, ще трябва още много да чакаме, ще каже някой.
Но не е така - възможностите са в ръцете ни. Днешните технологии във всички области на човешката дейност позволява прогресът да се ускори стократно - иска се само разбиране от политиците, кураж за реформиране и - най-трудното и важното - подкрепа от страна на гражданите.
Затова, драги граждани, горещете се, преследвайте терористите, но и мислете, защото утре може да се окажете сред тях, без дори да го съзнавате.
* Текстът е изпратен по електронната поща на Webcafe.bg
