"Обичам Родината, но не държавата"!
Предполагам голяма част от емигрантите са зад граница точно за това.
Да кажем, че те са родолюбци точно толкова, колкото и тези, дето сме останали тук.
Друга част са т.н. "икономически" емигранти, отишли просто на гурбет. Те също по своему обичат родината си.
Всички са оставили тук част от себе си, (деца, родители,близки, приятели) - дори и тези, които упорито ни наричат Бантусканци, загубеняци, диваци...
Зная, че кой редовно, кой по-рядко изпраща част от щастливото си задгранично битие под формата на пари и вещи за тези, които са им на сърцето но не и пред очите.
Това помага да се преживява , но не и да се променят порядките и средата заради която са емигрирали.
Ние, останалите тук, дали можем да направим сами това?! Дали можем да тропнем с крак, да изкрещим, да изметем тези, които са ни докарали до този хал - да си го мерим с вас, емигрантите, да се дърляме по форуми, да ревем от умиление или напиваме (от радост или мъка), когато се срещнем тук или там!?
Ако и ние решим да не се борим, да избягаме, то и Вие утре няма къде да се порадвате на родолюбието си (казано без ирония).
