Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато високата култура издребнее

Ако издателството, което стои зад „Детски и домашни приказки", пожелае, може да разгледа поставените от критиците проблеми по същество и да подобри следващото й издание. А може и да не го направи - това е частен бизнес, а пазарът работи на следния принцип: който иска, купува. Ако не иска - не купува. Снимка: Deja Book
Ако издателството, което стои зад „Детски и домашни приказки", пожелае, може да разгледа поставените от критиците проблеми по същество и да подобри следващото й издание. А може и да не го направи - това е частен бизнес, а пазарът работи на следния принцип: който иска, купува. Ако не иска - не купува.

Успехът в България винаги се измерва в критика - колкото по-голям е той, толкова повече кусури му намират. Вероятно това е нормална закономерност. Понякога обаче тя се проявява във високата култура така, че да я прави да изглежда дребнава.

Последната седмица социалните мрежи кипят от възмущение заради книга - „Детски и домашни приказки" на Братя Грим на изд. „Deja Book" с преводач Слави Ганев.

Тя има невероятна корица, илюстрации, които тук-таме са се разпънали при печата малко повече, отколкото оригиналното им качество позволява, превод - за първи път на български, може би спорен на места. И все пак книгата съдържа над 800 страници чисто удоволствие за хората, очаквали с нетърпение да прочетат малко повече от „истинските" приказки на Братя Грим - онези, от които е извадена всичката захар, с която сме израснали, за да останат отрязаните пръсти, мъртвите бебета и онези тежки редове, които съвременното общество не възприема точно като "приказни".

Нека дадем пример с „Инатливото дете". „Няма такива отвратителни приказки в българския фолклор", както остроумно отбелязва читател в социалната мрежа.

Именно заради текстове като този мнозина си купуват книгата. „Оригиналните" приказки.

Но като заваляха критики към нея, та цяла неделя.

Зад тях стоят имената на известни германисти, които със сигурност знаят какво говорят. Всеки от критическите текстове в "Култура" и "Литературен вестник" е изпипан до съвършенство и се чете с удоволствие - добрата критика сама по себе си е качествена литература. Е, неприятен вкус оставя фактът, че и двете са поднесени от преводачи, т.е. колеги на Слави Ганев, но в крайна сметка малкият пазар води до такива изкривявания.

Последва и дискусия по темата в Софийския университет - дискусия за едно неакадемично издание на книга от частно издателство. И така, изтъкнати професори, и специалисти преводачи и германисти се изредиха, за да обяснят всички недостатъци на книгата. Появи се и заглавие, което я нарича "фалшив книжен продукт".

Остава мистерия дали това щеше да се случи, ако изданието не се продаваше толкова добре. Слабият превод е сред „достойнствата" на стотици други книги на пазара, за които никой не отделя толкова внимание.

Казусът с приказките на Братя Грим напомня един друг от преди две години - с първото издание на български на „Популярна книга за котките от Стария опосум" от Т. С. Елиът в превод на Стефан Радев, издадена от „Радев и Брегов". Тогава също се появиха негативни критики за качеството на превода, за които - както и сега - имаше основание. Кофти чувството дойде от това, че автор на най-острата от тях беше преводач, който междувременно работи по същите текстове.

Преводачът на приказките на Братя Грим Слави Ганев предпочете да не дава обяснения извън написаните в предговора на книгата. Вероятно и не е очаквал толкова голям критически интерес към изданието - все пак истинска литературна критика в България се появява рядко. Сякаш се намира само когато изданието засяга нечий интерес или е свързано с големи продажби.

Ако издателството, което стои зад „Детски и домашни приказки", пожелае, може да разгледа поставените от критиците проблеми по същество и да подобри следващото й издание. А може и да не го направи - това е частен бизнес, а пазарът работи на следния принцип: който иска, купува. Ако не иска - не купува.

Извън академичните спорове, изданието изглежда добре и предлага на невладеещия немски език читател възможността да се докосне до литература, която досега е била недостъпна. Това само по себе си е позитивно, независимо от недостатъците на превода. Оттам нататък всички интелектуални спорове звучат като историята за лисицата и киселото грозде. Все пак единствената оценка, която има значение за литературата, е тази на читателя. Ако той отказва да разгърне някоя книга, оценката е дадена. Същото важи и в обратния случай.

Най-четените