За няколко часа в нощта на петък срещу събота Ердоган изглеждаше пътник. После изведнъж всичко се обърна и турският държавен глава се върна по-силен отвсякa.
Защо превратът не успя?
1. Народът не беше с превратаджиите
Повечето турци просто харесва Реджеп Тайип Ердоган и са готови да се бият за него, както се видя и на снимките на следващата сутрин.
Ердоган и партията му печелят всички избори от 2002 година насам. Дори опозицията на Ердоган отхвърли преврата - и трите опозиционни партии в турския парламент останаха верни на правителството.
Турците добре помнят военния преврат от 1980 година и последвалата военна диктатура, която прати десетки хиляди хора в затвора.
2. Военните не бяха единни
Ако инициаторите на преврата са си мислели, че армията автоматично ще застане зад тях, останали са излъгани. Това е и причината те да нямат достатъчно войници, с които да превземат стратегически важни обекти.
Началникът на Генералния щаб на турската армия генерал Хулуси Акар, който бе държан за заложник от тях във военновъздушна база в околностите на Анкара, както и други висши военни останаха верни на правителството. Същото се отнася и за военните пилоти, които по заповед на правителството обстрелваха военните самолети на превратаджиите.
3. Пучистите не можаха да заловят Ердоган
Президентът беше в отпуска в Мармарис. Хотелът му е бил бомбардиран, но едва след като той беше отпътувал.
4. Ердоган ползва интернет
Въпреки че не се знаеше къде точно е Ердоган, той успя да изпрати послание до народа като се включи по телевизията през FaceTime. Ердоган използва дори и Twitter - същата мрежа, която самият той забрани, когато бяха протестите в парка Гези.
Много бързо в интернет станаха достояние и снимки на турци, които оказват съпротива на превратаджиите.
5. Международната общност остана единна за Ердоган
НАТО, ЕС, САЩ, Русия, ООН - нито един глас от страна на международната общност нямаше в полза Ердоган при всичката критика за авторитаризма му и системното нарушаване на човешките права в Турция. Общото послание беше да се действа по демократичен път и да не допуска проливането на кръв.
