За един добра, за друг - лоша, за трети - безразлична, за четвърти - вълнуваща, 2016-та е на път да си отиде. Заедно с нея изчезват и всичките ни тревоги и притеснения, но и радостите, а и незабравимите спомени. С настъпването на последните дни на годината, настъпва и времето за равносметка в личен и обществен план.
За втора поредна година Webcafe.bg зададе своите въпроси на утвърдени в областта си, популярни, но най-вече - интересни личности, които се осмелиха да споделят публично своята равносметка.
Вече ви представихме Иван Стамболов - Сула, Стоян Радев, Чавдар Гюзелев, Георги Ангелов, Капка Тодорова, Рут Колева, Александър Сано, Марио Бакалов и Захари Карабашлиев. Завършваме 2016 г. с равносметката на Жени Марчева и Мария Касимова.
Жени Марчева е лице на "Тази събота / Тази неделя" на bTV, една от най-добрите водещи в ТВ-публицистиката в последните години, дългогодишен журналист в БНТ и "Дарик", отразявала делото срещу българските медицински сестри в Либия.
2016 г. - добра или лоша година беше за България?
По-скоро лоша. Най-вече в политически план. Културата на коалициите се оказа химера и най-обикновен брак по сметка, който се разпада при първия скандал за неизмити съдове или стисната по средата паста за зъби.
Все по-малко български политици могат да обяснят честно и убедително мотивите да се занимават с „народни дела" , вместо с частния си бизнес или собственото си его. Освен това българската политика загуби хоризонтите си.
Всичко вече има срок на годност и се разваля преди датата, написана на капачката.
Коя беше важната новина на 2016, която всички "проспаха"?
Може би смъртта на Големия бариерен риф в Австралия, който беше обявен за мъртъв след 25 милиона години живот. Или прозренията на Стивън Хокинг, че се намираме в най-опасния момент от развитието на човечеството, защото разполагаме с технологиите, които могат да унищожат планената, на която живеем, но все още не сме измислили как да избягаме от нея.
Кои бяха трите най-добри книги, които прочете през 2016 (независимо от жанра)
Личното ми откритие като читател през тази година е френският автор Грегоар Делакур, прочетох на един дъх неговите „Писателят в семейството", „Какво поглеждаш най-напред" и „Списъкът с моите желания".
Последната ми е фаворит, препоръчвам я!
Как изглеждаше твоето десетилетие като "пълноправен член на ЕС"?
Малко объркано. Обичам родината си и винаги кацам с умиление на Терминал 2. Всичко, което обаче свързвам с членството в този престижен клуб - от шанса да общувам с вежлива и грамотна администрация до удоволствието, което ми доставя прекараното време в кафене, кино или книжарница - се намира териториално извън България. Чувствам се като ментален бежанец, поне засега.
Опиши как си представяш България на 31 декември 2017 г.
Още по-лъскава София и още по-тъмна провинция. Колкото до хората - много повече живеещи в интернет, отколкото в лъскавината или мрака на това, което физически ги заобикаля.
Личният урок от тази година, който няма да забравиш?
Че животът е днес, а не утре, и че наистина важните неща в него трябва да се манифестират всеки Божи ден.
Илюзията, с която се раздели през 2016 г.?
Че хората по правило са добри и по изключение - лоши. Жалко за илюзията.
Страната / Градът / Мястото, което би искал да посетиш през следващата година?
Много ми се иска догодина да стигна до Антарктида. Иска ми са най-сетне да проверя дали е толкова хубаво и толкова страшно, колкото си го представям.
Мария Касимова е журналист, публицист и специалист по социален и бизнес етикет и протокол. Не на последно място - един от най-четените автори в Webcafe.bg.
2016 година - добра или лоша беше за България?
Няма да е точно да кажа, че е била само лоша или само добра. Но не беше благоприятна - имахме природни катаклизми, политическа криза, още по-засилено недоверие в институциите, още напуснали страната българи, засилваща се омраза между хората, бедност, катастрофи, криза с бежанците и силна ксенофобия и религиозно разделение, Динковци и нови мутри.
Но имахме и хора, завърнали се да правят неща у нас, раждаща се нова политическа активност, деца математици - световни шампиони... уви, балансът май е ясен.
Коя беше важната новина за 2016 година, която всички проспаха?
Всяка година проспиваме една и съща новина - че климатичните промени са факт и все повече ще се налага да се съобразяваме с тях. Струва ни се някак далече и отвлечено, защото си представяме глобалното затопляне като едно по-хубаво и слънчево време и не си даваме сметка колко сериозно е това за планетата.
Заедно с това продължаваме да експлоатираме безжалостно и безотговорно земята, а замърсяването, с което я задръстихме, започва да се отразява на начина ни на живот. Щом вече съвсем реално се рекламират градски респираторни маски с най-различни дизайни...
Само си представете как ще изглежда един гражданин на улицата след петдесет години - със слушалки, шапка, слънцезащита, респираторна маска и мобилно устройство. Робокоп.
Трите най-добри книги през 2016, които прочете?
Най-после и аз прочетох „Физика на тъгата" на Георги Господинов. Говори за моите неща, моето детство, на моя език.
Not dead yet - автобиографията на Фил Колинс - удоволствието да съпреживееш най-хубавото време на 20-ти век през най-хубавата музика и най-готиния разказвач!
Life in parts на Браян Кранстън - актьорът, който игра главната роля в Breaking Bad (незнайно защо преведен у нас „В обувките на сатаната"). Много обичам да чета книги от непрофесионални писатели. Имат желанието единствено да ти разкажат интересно своите любими истории.
Как изглеждаше твоето десетилетие като пълноправен член на ЕС?
Пътувах много. Работих. Разведох се и се омъжих отново, този път за европеец от френски произход. Живея в друга европейска страна. Сега не мога да си представя да не съм пълноправен член на ЕС. Чувствам се свободна.
Опиши как си представяш България на 31 декември 2017!
Сняг. Снегорини се щурат неорганизирано, а кметът на София обяснява по БНТ, че зимата ни е изненадала. Цял ден няма таксита, защото бедните българи пътуват само с тях до моловете, където е стълпотворение от пазаруващи храна и изостанали подаръци.
По телевизията дават „Сам вкъщи 4". Чуват се откъслечни гърмежи откъм Студентски град и Бояна. В дванадесет без десет Румен Радев чете традиционно президентско слово по телевизията, а хората чакат да свърши, за да броят от десет до нула и да танцуват Дунавско хоро. В две трети от домакинствата са се напили и се бият.
В тази нощ се зачеват около сто хиляди български деца, от които половината ще бъдат абортирани поради липса на средства, лоша сексуална култура или други по-важни планове от родителските. Две трети от останалите ще се родят след девет месеца в други държави, където родителите им ще са емигрирали. Останалите една трета ще се изнесат от страната в предстоящите години или в краен случай след като навършат пълнолетие.
Дискотеките дънят чалга, пее се за дупари и други части на тялото, може и на съмнителен английски. Останалите българи вече не се поздравяват, защото се мразят заради религия, пол, сексуална принадлежност, финансово положение, политически пристрастия, роден език, международно положение. Слави Трифонов е министър председател, Меглена Кунева е министър на каквото и да е, Бойко е сърдит.
Личният урок от тази година, който няма да забравиш?
Няколко са и всичките важни.
1. Да не правя непоискано добро
2. Да не организирам събития с приятели
3. Да се примиря, че винаги ще се намери някой, който да те мрази за спорта
4. Положените усилия все пак дават резултат, макар и да не е винаги този, в името на който си ги положил
5. Да живееш според природата вече не е избор - наложително е
6. За да можеш да изчистиш нещо, често трябва първо да се изцапаш с него
7. Всеки, абсолютно всеки човек заслужава внимание
8. Трябва просто да се правят неща
Илюзията, с която се раздели през 2016 г?
Че човечеството е умно.
Страната, градът, мястото, което бих искала да посетя през 2017 година.
Перу е страната, където искам да отида. Градът, в който мечтая да поживея, е Сан Франциско. Мястото, което ме влече, е родното.
