Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пряка демокрация по британски и по български

Броенето на резултатите се осъществява от 12 преброителни центъра в цялата страна, където постъпват целият вот на британските граждани. Професионална администрация от експерти, които си свършват работата в рамките на един ден. За нашите изборни баталии при броенето е даже неприятно да се споменава.

Снимка: Getty Images
Броенето на резултатите се осъществява от 12 преброителни центъра в цялата страна, където постъпват целият вот на британските граждани. Професионална администрация от експерти, които си свършват работата в рамките на един ден. За нашите изборни баталии при броенето е даже неприятно да се споменава.

Как гласуват в Британия (не случайно Велика) и в България (знаем си - целият свят е в непрестанен заговор как да унищожи неподправеното ни величие):

1. Гласува се в делничен ден в средата на седмицата.

Дни за размисъл няма. Предпоставено е, че мисленето е присъща човешка черта, стимулирането на чиято проява не се прави в една събота средногодишно.

Представятели си, ако мислехме два дни средногодишно?.. Или ако поне използвахме пълноценно едната събота, вместо да се чудим как да се нацоцаме с предвидливо създадения алкохолен запас.

2. Кампанията във Великобритания е минимум 10 седмици - т.е. 70 дни. У нас е 30 дни - ние си знаем, даже може да се намали на 20. Все пак си имаме ден за размисъл, който компенсира всичко.

3. В изборите участват предварително регистрирани избиратели, там съществува т.нар. "активна регистрация". Благодарение на нея е ясно кои граждани са решили да участват в изборния процес, няма дописвания и надписвания в последния момент.

Тук едни питекантропи, подкрепяни от цялата "политическа класа", въведоха апендиксовия феномен задължително гласуване.

Принципът е - като не можеш и майка си да убедиш да гласува за теб, без да й платиш, да й обещаеш бизнес, да й намериш служба, или да й пратиш "десетник", за да я респектира - ще я задължиш!

4. Никой не ограничава правото на гражданите на Великобритания и Британската общност на нациите да гласуват, където и да се намират по света - независимо дали са с индийски, индиански, ирански или исперихски произход. Достатъчно е да са се регистрирали преди по-малко от 15 години.

Тук на всеки, който не може да бъде поставен под контрол и не е "верноподаник", му се показва ясно, че не е желан.

5. Може да се гласува по всевъзможни начини - включително по пощата или чрез пълномощник.

Въвеждането на едно електронно гласуване в България е драматургичен сюжет, от който някой шесторазряден комик в Англия би могъл да направи чудесна кариера, ако знаеше за тази "истинска българска драма".

6. Няма праг за валидност на референдума, нито съотнасяне на електоралното участие спрямо други възможни избори. Ние толкова обичаме пряката демокрация, че слагаме всевъзможни пречки пред реализирането й - сигурно да не заболеем от любов... Ако така се ползваха кондоми и в създадените от политиците ни гета..., ехе....

7. Резултатът от референдума не е задължителен.

Решението се взима от британския парламент и правителство, които носят отговорност за управлението на страната. Леле, кви сме гъзари, нашите са задължителни..., ако минат 66,6 прага и 12 дела в Конституционния съд, евентуално.

Въпрос на политическа култура е - дори победителят в референдума да има само глас повече - парламентът и правителството да се съобразят с тази воля. По света му викат демокрация - тук "упадъчни еврогейски ценности" - ово е стандарт!

8. Броенето на резултатите се осъществява от 12 преброителни центъра в цялата страна, където постъпват целият вот на британските граждани. Професионална администрация от експерти, които си свършват работата в рамките на един ден. За нашите изборни баталии при броенето е даже неприятно да се споменава.

9. В рамките на кампанията една партия може да се ангажира да защитава един въпрос от референдума, но може и да не се ангажира. Всеки неин член и политик има правото да се изявява и в двете посоки.

Пример - Камерън-Джонсън.

Само си представете как в България по произволен въпрос, поставен на референдум, един срещу друг публично дебатират за и против Борисов и Цветанът му.

10. Има двама основни "играчи" в битката за и против, които получават държавно финансиране и възможност да водят кампания. Има и таван за разходване на собствени средства.
Всеки гражданин може сам да се регистрира като защитник на едната страна при определени условия. Разбира се, отчитането на средствата, прозрачността при разходването, дарения и т.н. е гарантирано.

За сравнение, можем да се сетим за групата партизански инициативни комитети от Видин - градът, който най-много в целия свят се страхува от електронното гласуване...

 

P.S. Да предупредя - не съм чел британския закон за референдумите и може в поста ми да има нещо което съм интерпретирал невярно или не съм разбрал съвсем точно. Но, едва ли тези ми неточности ще променят общия контекст.

В крайна сметка, силно се чудя върху парадокса: защо британските граждани се наричат поданици, а българските поданици - граждани?

 

* Текстът е публикуван в профила във Фейсбук на Асен Асенов.

Най-четените