Петък
24-ти май. Празник, празник, ама за мен носи ново разочарование. Попадам на някакъв позитивен помен в нета: "24-те живи интелектуалци, пред които се прекланяме". Викам си: щом е за кланяне, давайте го насам. То остави, че набутали Ицо Хазарта вътре, дето не спряхте да го унижавате с обожанието си, ами и цялата трупа на Народния включили. Цялата! Без осветители и прочее сценично простолюдие де. Само актьорите. Седемдесет и кусур човека. Мариус го турили два пъти, за по-сигурно. Веднъж сам, веднъж с трупата.
Мене, разбира се, пак ме няма изобщо. Сега се чудя да се напъна ли повече в интелектуално отношение, че да ме забележат или да помоля да играя борче на камерна сцена; то все същото.
Привечер от театъра на Армията (да не се бърка с Литекс) балансират нещата с церемонията АСКЕЕР. Това е другата вътрешнозаводска забава, ама по-наиграната, сещате ли се. Пак отбор живи интелектуалци, но пренебрегнати. Впечатляваща услуга правят на Мелпомена като ги дават тия неща по телевизията.
Събота
Днес съм в размисъл. Дали не обидих вчера някого с коментар? Нали актьори сме в театър, театър ту добър, ту малко лош, както викат Фамилия Тоника (няма само Нойзи да цитира мислители я). Не знам Народния или Армията имат предвид с "ту добър". Другото със сигурност е за СФУМАТО.
Не мисля, че имаме нужда от ден за размисъл, а от ден за промисъл. И аз не знам какво искам да кажа. Почти като кандидат за европарламента съм. Ако водех предизборно студио, щях да карам кандидатите да разказват коя житейска криза именно ги е тласнала към скучната и добре платена работа да ме представляват. Аз лично нямам представа.
Не е позволена агитацията днес, но ако се налага да се провери някоя дупка, премиерът ще откара там чифт министри на задната седалка. Един приятел вика, че това било политическо Carpool Karaoke, ама на мен повече ми прилича на Fake Taxi.
Неделя
Изборен ден. Отиваш до секцията, гласуваш и после споделяш във фейсбук за това твое постижение. Понеже, ако разрешите да перифразирам Хазарта, цяла България чака да чуе как се гласува в твоя квартал. Балонът ми гъмжи от нумерологични намеци и абстрактни надежди. А иначе се смеем на тия, дето търкат талончета.
В крайна сметка изборите свършват, следва малко кахърене каква е тая страна и така нататък. Андрей Райчев гледа навъсено в студио. С едното око - лявото политическо пространство, с другото - дясноцентристкото. Това наричам аз наблюдател! Чакаме гласовете от чужбина, все едно са записали нов албум. Всички са победители, работата продължава. Аре обратно в копърката към прогреса.
Понеделник
Не гледам Гейм ъф тронс. А така ми се искаше да се поназландисвам на реална екранна демокрация, не само нашата си по телевизора. Шапка свалям на човека, който ни въведе термина "преференции". По-снобска дума за прикриване на неориентираност нямаше как да има. Аз си я използвам и в ежедневието. "Тия кюфтенца със зелева салата ли са? Моята преференция е за краставици и консерватизъм."
Хайде малко по-позитивно обаче. И листите вече са ни ИКЕА. От тях дървените елементи, от нас - подреждането им в нещо смислено. Направи си сам. Така де, то човек каквото сам си направи...
Стефан Илчев печели Капките. Професионален певец с оперна академична школовка, ние пляскаме и викаме: леле каква Кичка Бодурова прави. Преференции, брат.
Вторник
Тая година не ви ли се струва, че абитуриентите не броят така масово до 12? Надявам се, не е защото образователната система е пропуснала да ги научи и на това. Най-любими са ми тия, които изглеждат добре въпреки тоалетите си.
Фандъкова инспектира Графа, акулските перки щели да ги сменят с чугунени колци. Пак грозно, но поне спъването ще изглежда още по-нелепо. Явно трудно се споделя градска среда с трамвай, ама още по-трудно се споделя с тъпанари.
Поредна футболна драма, Слабаков - Павлова, е с такива обрати, че измества Тотнъм - Аякс в краткотрайната ми памет. Иначе ме кефи колко сме претенциозни за един-двама нашенски фигуранти, докато нищо не знаем за 750 други, от които много повече ще зависи съдбата ни, както пак стана актуално да се вика тия дни.
Сряда
Пеевски ме изненадва. Можел да говори. Иначе съвсем очаквано нямало да става евродепутат, хората имали нужда от него. Ама разбира се, какво говорите?! Такава нужда имат, че чак нужниците не достигат. Дубай измести Брюксел. Между другото, съвсем в духа на Либералния алианс. Мисля си, че Апокалипсисът ще настъпи, когато Пеевски купи Сорос. Или обратното. В либералното пространство трудно можеш да се ориентираш кой кого.
Полицията сто години издирва някакъв тип Зайков, накрая той се самоуби малко куцо. Народът се съмнява: да бе да. Тотално сме загубили доверие в личната самоинициатива. Ние, ако трябва да се самоубием, други преференции ще имаме, нали така?
Четвъртък
Като заговорихме за самоубити, Цветанов подава оставка от всички постове. Само трафопостът на апартамента му остава. Усещането е както когато Екстра Нина напусна "Пайнер". Голяма звезда вече не е в продукцията, но чалгата ще продължи да радва феновете си.
На площад "Славейков" са монтирали пак пейката на Петко и Пенчо, но с известна редакция. От композицията липсва една сянка. Това е сянката на съмнение, че някой изобщо се старае за каквото и да е. А може би истински красивото е невидимо за очите. И точно толкова скъпо, както видимите архитектурни елементи в тоя митичен ремонт.
