В последно време, когато по телевизията не говорят за политика (макар че това да снимаш хорца и погачи в селото на новия президент трудно можем да наречем "говорене за политика"), се нищят "лайфстайл" тематики, а основен акцент при тях е кой за колко пари е отишъл до Бали, кой какъв нов джип кара и колко струва балът за рождения ден на К*ра ми Янко.
Супер селяндурска, ужасно кичозна, зла и порочна тенденция.
Сутринта по изключение бях вкъщи, пуснах си телевизора и станах свидетел на това как някаква мацка, която за първи път виждам, но явно е важна, съобщава на широката общественост, че сватбената й рокля с диаманти струвала 150 хиляди долара. Сериозно.
Това се случва в български национален ефир на български език в делничен ден във време, в което пред екраните са: 1. Безработни домакини. 2. Баби с 200 лева пенсия. 3. Безработни млади хора от Роман. 4. Някакви като мен, които в този момент случайно не са на работа, но така или иначе диамнатите не са им тема.
Принципно няма нищо лошо да си харчиш парите, както намериш за добре, щом са си твои. Имала е жената, дала е. Или поне такъв е изразът... Всеки да си прави, каквото си иска, стига да не вреди на другите.
По-интересното е:
1. Кому е нужна тази "особено полезна" информация и защо у нас изобщо е прието за нормално да се говори за луксове и валути на общо основание, без това да се счита за проява на изключително лош вкус и въпреки факта, че голяма част от българските граждани живеят на ръба и отвъд ръба на мизерията?
2. Това ли наричате журналистика, пък била тя и "лайфстайл"?
Сигурно сте забелязали, че колкото по-нисък е стандартът на живот в една страна, толкова по-високо населението й цени неща от предметно-битов характер, които по възможност и да блестят.
И обратното, в страни като Германия, Великобритания и Япония, където бизнесмени и кметове се возят на метро, пенсионерите имат зъби и възможност да си купуват дрехи, а хипстърите с татуси не са "долни наркомани", а хора с професии - подобна тенденция не се наблюдава.
Представете си как Марк Зукърбърг се появява със златен ланец и пръстен с рубин на някаква пресконференция или пък как Кейт Мидълтън вдига рожден ден с торта със златен прашец за 100 000 паунда и после разказва за преживяното пред тамошния "Уикенд".
След което отива да избухва в тамошния "Биад" с тамошните обикновени жители на Студентски град...
Тези неща се случват само в Русия, някои арабски страни, България и вероятно някъде в Албания, може би и в Северна Корея, ако Ким е в настроение.
Все места, където хората като цяло не са цъфнали и вързали...
Както и да е, хубаво е да спре тенденцията хора да се показват по телевизора, за да си говорят за цената на дрехите, екскурзиите и операциите.
Това е зверски тъпо, натоварващо и опасно за и без това отрицателното културно ниво на нацията по безброй много причини, които не следва да бъдат обяснявани на средноинтелигентен човек.
Утре някой ще реши да си купи първото платинено дилдо с инкрустирани тюркоази. И нека. Но и това ли трябва да го направим на репортаж за пред баба ти Величка?
А и ако ще говорим за сватби, то е добре да говорим за любовта между хората. Вярно, че е малко олдскуул и наивно за 21 век, но току виж някой се обърка и я приеме за ценност...
Не само, че е проява на лош вкус, но обикновено провокира у по-бедните редица въпроси, като: "Ама от къде тия пари ма, Светле" или "Ей-й-й, брато, ма от къде тия мангизи бе?". Подобни въпроси вече не сапроява на добър или лош вкус, а на не съвсем добро възпитание. Не е изключено говоренето за пари да възбуди въпроси и у някои институции като Бюрото за финансово разузнаване, НАП и др.п. Тяхното вече няма дае проява на добър или лош вкус или възпитание, а на чисто професионален интерес.