Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дори тъпите шеги си имат давност

И кога политическата коректност прекрачи границата Снимка: Getty Images
И кога политическата коректност прекрачи границата

Два случая само в рамките на дни из развлекателната индустрия на Холивуд. Режисьорът Джеймс Гън беше уволнен от "Дисни" и от франчайза "Пазителите на галактиката", защото преди години си правил груби шеги на сексуална тематика.

Междувременно водещият на едно от популярните вечерни шоута и стендъп комик Тревър Ноа беше нападнат масово в Twitter, защото отново преди около 5 години си направил шега, че няма красиви аборигенки.

И това само дни, след като Ноа беше хвален от мнозина за обясненията си за расовите предразсъдъци и това как човек може да е горд от произхода си и едновременно с това да бъде част от друга държава в спора му с френския посланик в САЩ.

Сега срещу него е започнала кампания с искане за оставката му като водещ на The Daily Show и замяната му с чернокожа жена (отправяно от част от недоволните).

Не е чудно защо терминът "политическа коректност" се превърна в мръсна дума за мнозина и защо критиците на либерализма говорят за розов фашизъм, за цензура и за "либерален терор".

Защото политическата коректност отдавна премина границата на първоначалния си смисъл, превръщайки се в нещо задушаващо и не съвсем либерално. Поне не и в онзи смисъл, който либерализмът би трябвало да носи в себе си.

Ако едно време идеята за политическата коректност беше онова доброволно усилие, което човек полага в желанието си да не засегне дадени социални групи с думите или действията си, сега тя е приела формата на задължителен цензор, който търси и най-малките групички, които евентуално биха се обидили от казаното.

А единствените позволени обиди и нападки са срещу тези, които не мислят по същия начин и в същата идеология. Или поне тези, които са обвинени в това.

И двамата - и Джеймс Гън, и Тревър Ноа се извиниха на засегнатите от шегите си като коментираха, че те са част от миналото. Че са ги надраснали и вече не си позволяват да се шегуват с теми, които биха могли да наранят околните.

Въпросът е, че свръхчувствителността на обществото по всевъзможни теми (особено в развлекателния бизнес) е вече фактор, с който или се съобразяваш, или биваш изритан. И шегите не са опция, особено ако засягат някое малцинство. Дори и да са казани преди години.

Всичко това започва твърде много да прилича на опасен реваншизъм, който просто си търси нови и нови врагове.

Или на един самоизяждащ се лов на вещици, в който всички против идеята за многообразието в обществото трябва да бъдат низвергнати. По-лошото - вече дори не е нужно хората да са против тази идея, достатъчно е само да ги нарочиш за такива.

А няма нещо, което да вреди повече на една идеология, от това озлобени хора да я проповядват със сила (ако ще й това да е силата на социалните мрежи и соченето с пръст на врагове). Защото това отблъсква здравомислещите хора, които евентуално биха я подкрепили.

Нещо повече - подобно поведение само мотивира противниците на въпросната идея или идеология да се обединяват, давайки им възможност да заемат позиция от моралната висина.

И да, няма как да се бориш за това, че си по-морален от останалите и по-добър от тях, когато призоваваш за край на кариерите на онези, които преди 5-10 години са разказвали груби вицове.

И ако това продължи, в един момент на поне една стабилна част от мнозинството ще й писне от всички тези агресивни и едва ли не задължителни правила, които уж предпазват малцинствата от обиди. Тогава на тази част просто ще престане да се съобразява с тях, без да й пука за последствията.

И грубите шеги ще са най-малкият проблем.

Най-четените