Журналистиката по света работи по (често неписани) правила. Едно от тях е ясното разделение на видовете материали в печатните издания, а в последните години и онлайн. Новини, коментар, интервю, анализ, native advertising. И никакво смесване между тях.
Новините са кратки, проверени и поне от 3 различни източника. Ако Оланд се срещне с Путин във Вашингтон и нямате репортер, присъствал на срещата, се позовавате на Франс прес, една от руските агенции ТАСС или РИА Новости и местна медия - АП, USA today или най-добре Washington Post.
И на трите, не само на една от тях.
В заглавието се допуска нюанс единствено относно важността на събитието според вас. Не пречупвате новината според личното си мнение, това се прави в коментар, ако е по-емоционално или в анализ - ако разчитате предимно на факти. Засягате максимум гледни точки, но за всяка от тях се полага еднакъв обем. Ако някой има какво да каже за повече от 2 изречения, направете интервю.
Рекламата има все по-голямо място в съвременните медии. За нея е измислен т.нар. native advertising. Това не са просто PR съобщения за отварянето на новия ресторант в мола. Става въпрос за тестване на ресторанта и споделяне на впечатления. Разбира се, няма как да е 100% обективно, поукрасени са добрите страни и е скрит някой и друг дефект, но авторитетните медии са обективни на поне 95% и ако ви хвалят нов ресторант, посетете го.
Сега забравете всичко това, защото ще си говорим за България.
Тук целта не е да дадеш максимално вярна и точна информация, а да си пръв. Затова заглавието започва с Първо в ... или Ексклузивно в..., а информацията може да е „Пожар или заплаха за бомба в мола на Стамболийски или Цариградско шосе". Важното е, че сте пуснали ексклузивната новина, макар новина да липсва. Бомба!, Шок!, Сензация! също са важни думи.
Три източника ли? Че откъде? В България всички сме братовчеди, затова информацията винаги е от „една жена каза". Няма значение дали тази жена е уволнен служител или изоставена любовница, ако има скандал и драма, значи е истина. „Аз съм на кон!"
С кратките заглавия - до Калотина. Тук те са по минимум 3 реда и в тях освен новината са упоменати всички познанства на споменатите, както и мнението на автора за тях. Новината е примесена с коментара, а в анализа има повече реклама отколкото данни.
Освен новините, които задължително са изкривени според интересите на собственика, а по-възможност и геополитически, добавяте много кликбайт (така се наричат статиите, които не носят информация, а са предназначени единствено за привличане на читатели). И ако кликбайта не е българско творение, а световна тенденция, за което подсказва и името му, то у нас има две разновидности характерни само за родната медийна среда.
Първата наричам вангабайт. Както името подсказва, тук кликовете идват от споменаването на името на Ванга. В тази категория можем да добавим лечителя Дънов, врачката на Берлускони, Преподобна Стойна и всички останали гадатели, астролози, нумеролози... Дори курса на долара, ако съобщите с „Ванга е казала, че..." ще останете възхитени от ефекта.
Втората разновидност е най-притеснителната. Това е онази ексклузивност от по-горе, само че за интелигентни. Тези новини, които аз наричам клетбайт, носят в себе си цялата клетост на KLETA MAJKA BALGARIQ. Те, за разлика от кликбайта, не са съвсем измислени, а се основават на част от документ, списък, закон. Съзнателно, в търсене на скандал, се пропускат подробностите, детайлите или останалата част от документа/закона. Думите се вадят от контекст, а заглавието често е изкривено за постигане на максимален ефект. И се започва едно охкане и тръшкане в социалните мрежи, което носи много споделяния и много посещения на новината, а уточненията в последствие дават като бонус още 3-4 материала.
Без да съм изчерпателен ще изброя само няколко такива „новини" в последните месеци:
Няма ляв завой на Белокопитово
Няма отбивка за Рилския манастир на магистрала Струма
Махат Ботев и Левски от учебниците
Искаме горещи точки за бежанци
Глобиха Виктория Петрова от bTV за „циганско лято"
Намаляват часовете по език в езиковите гимназии
Такива новини можете да срещнете всеки ден, а списъка с медии, прибягващи до тях, расте все повече и повече и вече обхваща (почти) всички. До степен, че вече се налага поне по час търсене дали новината е истина или не. Както един приятел написа вчера, „четенето на новини стана нерентабилно".
@tourbg @emilageorgiev трия туита..ама то човек вече трябва да прави по половин час research на новина.става нерентабилно да се четат новини
— Bozhidar Bozhanov (@bozhobg) November 2, 2015
Това е истинският проблем на медиите в България. И виновни за него сме всички. От собствениците, които гонят своя интерес, през журналистите, за които цитирането на „една жена каза" е по-лесно от търсенето на 3 различни източника, до читателите, които всеки ден се нуждаят от повод за възмущение. И тъй като, въпреки всичките си усилия, от правителството не успяват всеки ден да родят нова глупост, то измислянето на поводи стана модерно.
До степен, че всеки следващ протест вече е дискредитиран. Гражданската активност по всички теми се превърна в професия за единици, но ако утре назначат Делян Пеевски за шеф на ДАНС, ще реагират в пъти по-малко хора отколкото преди 2 години и половина. Защото хората се умориха от пърформанси и контрапърформанси.
Коментарът е публикуван в сайта chronicle.bg.