В градския транспорт се случват много и ужасни неща и примери - много. Хора в сини униформи искат карти и билети за проверка. Понякога по тази причина ги бият. Какви са тия неудобни въпроси рано сутрин?!
Тийнейджъри преоткриват "Едно Ферари с цвят червен" над 30 години след излизането на оригинала. Шофьорът обикновено кара или като състезател от Формула 1, или като в летаргичен сън, златна среда няма.
И това не е всичко. Много от редовните пътници в градския транспорт си имат собствен репертоар от бисери и само дебнат удобен момент, за да го ви го изрецитират.
Част от тези умотворения хвърлят в дълбоко недоумения, а немалко ви карат да откриете най-саркастичното си вътрешно Аз и да му позволите да се развихри. Например в онзи момент, в който тъкмо сте се качили в старичкия трамвай, горд свидетел на Втората световна война. Алпинизмът по свръхвисоките стъпала е приключил само преди секунди и тоновете желязо се понасят с гръм, трясък и колосалните 3 км/ час, когато...
... усмихнат пътник или пътничка пита "А това кой номер беше?". След чакането на спирката и въпреки бавното движение на голяма част от подвижния състав на градския транспорт, нерядко има хора, които живеят на ръба (не като вас) и първо се качват, а после се осведомяват на какво точно. Ако не сте от най-хуманния тип, можете спокойно да кажете несъществуващ номер превозно средство и да оставите събеседника в дълбоко недоумение.
Може да ви питат за уточнение откъде минава тази мистериозна линия, кажете, че заради ремонтите и метрото минава за по-пряко през Нови Искър.
Друг вариант е да ви споходи редкият късмет да има свободни седалки, да се настаните спокойно и до вас да остане празно. В следващия момент до вас се приближава някой и с най-сериозния си тон иска да се осведоми свободно ли е до вас мястото. Коварно питане - звучи възпитано, но освен ако не возите въображаем приятел на име Унилсън, до вас очевидно е свободно.
Така че спокойно можете да кажете "Не, запазил съм цялото сепаре".
Много е вероятно след като се сдобиете със спътник до вас, да чуете някой от гвоздеите в програмата като "Друго си беше при бай Тошо..." и "Съсипаха я тая държава...". Тези вечни хитове искат от вас безрезервно съгласие и изразително кимане с глава. Иначе ще избухне неподправен скандал, ще си изпуснете спирката... А изричащите подобни реплики бърза работа нямат, запомнете го.
Но нищо, ама нищо не може да отстъпи на всеобщия фаворит по безумни питания.
Той идва в онзи момент, в който седите на вратата, чакате си спирката и някой зад вас пуска дежурното "Извинете, ще слизате ли?".
Или в съкратен вариант и с по-нетърпелив тон - "Ще слизате ли?", придружено с побутване, ако случайно не сте схванали спешността на ситуацията. Разбира се, винаги можете възпитано да кажете, че, да, ще слизате. Че в момента, в който превозното средство стигне спирката, ще се дематериализирате от вратата в полза на фините прахови частици навън.
Въпросът обаче е толкова несъстоятелен, че си заслужава по-находчив отговор. Кажете, че няма да слизате. Просто по професия сте механик и точно тия два болта над вратата в момента са ви адски интересни. В комбинация с ей онази пружина до тях са най-красивата инсталация, която някога сте виждали.
Затова и седите като препариран там. Иначе, не, няма да слизате.
Или обяснете, че от вратата гледката е три пъти по-хубава. По-топло е. Въздухът е по-чист. Бъдете духовити - подобно находчиво питане изисква своите находчиви отговори.
Както казахме, най-много да се скарате с някого...
Един съфорумец беше казал че предпочита Мануела Геренова в качеството си на коментираща. В момента съм съгласен с него. В крайна сметка какво пък чак толкова дразнещо има в това някой да те попита “ще слизате ли”. Голяма работа.
... клише.. да го уеба. Оня дето не го трият, да вземе една трифка, и хубаво да си изчипка миризливото дупе. Градският транспорт отдавна не е това, което дето не го трият мисли, че е ;-) Разните му там европейски програми, макар с доста кражби, ама направиха транспорта - интегриран, по-модерен, и доста комфортен. Има електронни билети, мобилни приложения за плащане и ... MOOVIT. Хората пътуват със слушалки, и само в болното съзнание на дъ кафето, говорят за бай тошо, батето, каката и лелята... и като прибавим синя, зелена, жълта и червена зона за паркиране... оня да вземат да го изтрият.
Не знам къде е расла авторката, но се изразява като типичен милениал от прованса. Милениал, защото не разбира повечето от значенията, да не говорим за нюансите, на думи като "моля", "извинете" и т.н. От прованса, защото там няма градски транспорт и няма как да придобие съответната култура. Иначе да, когато толкова (много) хора са събрани на толкова (малко) място, комуникацията е неизбежна, колкото и някои да се опитват да се потънат в екрана на телефона или да се барикадират зад големи или по-малки слушалки. И не може да се изолираш и да очакваш другите да ти гарантират личното пространство, за което претендираш.
Геренова, дано с подобни статийки изкараш някой лев, че да видиш и ти свят и да разбереш, че често подобни въпроси са признак на добро възпитание и уважение. Предпочитам да ме попитат, отколкото да се блъскат като подплашени говеда, както е в метрото в Токио, например.
SamVaims, слез от автомобила, прежали 1,60 лв. и ще се увериш, че подобни въпроси са изключително често явление из софийския градски транспорт.
@Sam, "... Тук не е точно както го описваш. " Вероятно защото там половината пътуващи са "кавали", другата "охлюви" и тук-там по някое "хюмне" ;)
Някакъв адски много бърза. И пита първия срещнат на улицата: - Извинете, имате ли часовник? - Имам. - Ами... случайно, да знаете колко е часа? - Знам. - Ами ... бихте ли ми казали...! - Бих. Темите, които си избира Мануелка, са за време, когато всичко е наред. Ама толкова наред, че вече сме умряли от скука. Така ли е?
Ех, какъв градски транспорт имаше едно време - то плакати на Саманта Фокс и пазвата й, то превадени, каквото и да означава това, и уголемени картинки от дъвки "Турбо", то пепелник-череп за шофъора... Пък пътниците - хем любезни, хем артисти. Ама истински - като Парцалев, а не като сегашните - стиснали джуки и кълки, сякаш им играят на трона, пардон на мястото в тролея да речем...
Последния път като пътувах с градския транспорт с подаръчна торбичка и бутилка в нея, един я поотвори и ме пита: "Т'ва откъде го взехте?". На троснатия ми отговор: "От аптеката!", пък бе отвърнато със свойска насмешка: "Щот' го има и в "Кауфлана", на промоция..." Симпатяга...