В градския транспорт се случват много и ужасни неща и примери - много. Хора в сини униформи искат карти и билети за проверка. Понякога по тази причина ги бият. Какви са тия неудобни въпроси рано сутрин?!
Тийнейджъри преоткриват "Едно Ферари с цвят червен" над 30 години след излизането на оригинала. Шофьорът обикновено кара или като състезател от Формула 1, или като в летаргичен сън, златна среда няма.
И това не е всичко. Много от редовните пътници в градския транспорт си имат собствен репертоар от бисери и само дебнат удобен момент, за да го ви го изрецитират.
Част от тези умотворения хвърлят в дълбоко недоумения, а немалко ви карат да откриете най-саркастичното си вътрешно Аз и да му позволите да се развихри. Например в онзи момент, в който тъкмо сте се качили в старичкия трамвай, горд свидетел на Втората световна война. Алпинизмът по свръхвисоките стъпала е приключил само преди секунди и тоновете желязо се понасят с гръм, трясък и колосалните 3 км/ час, когато...
... усмихнат пътник или пътничка пита "А това кой номер беше?". След чакането на спирката и въпреки бавното движение на голяма част от подвижния състав на градския транспорт, нерядко има хора, които живеят на ръба (не като вас) и първо се качват, а после се осведомяват на какво точно. Ако не сте от най-хуманния тип, можете спокойно да кажете несъществуващ номер превозно средство и да оставите събеседника в дълбоко недоумение.
Може да ви питат за уточнение откъде минава тази мистериозна линия, кажете, че заради ремонтите и метрото минава за по-пряко през Нови Искър.
Друг вариант е да ви споходи редкият късмет да има свободни седалки, да се настаните спокойно и до вас да остане празно. В следващия момент до вас се приближава някой и с най-сериозния си тон иска да се осведоми свободно ли е до вас мястото. Коварно питане - звучи възпитано, но освен ако не возите въображаем приятел на име Унилсън, до вас очевидно е свободно.
Така че спокойно можете да кажете "Не, запазил съм цялото сепаре".
Много е вероятно след като се сдобиете със спътник до вас, да чуете някой от гвоздеите в програмата като "Друго си беше при бай Тошо..." и "Съсипаха я тая държава...". Тези вечни хитове искат от вас безрезервно съгласие и изразително кимане с глава. Иначе ще избухне неподправен скандал, ще си изпуснете спирката... А изричащите подобни реплики бърза работа нямат, запомнете го.
Но нищо, ама нищо не може да отстъпи на всеобщия фаворит по безумни питания.
Той идва в онзи момент, в който седите на вратата, чакате си спирката и някой зад вас пуска дежурното "Извинете, ще слизате ли?".
Или в съкратен вариант и с по-нетърпелив тон - "Ще слизате ли?", придружено с побутване, ако случайно не сте схванали спешността на ситуацията. Разбира се, винаги можете възпитано да кажете, че, да, ще слизате. Че в момента, в който превозното средство стигне спирката, ще се дематериализирате от вратата в полза на фините прахови частици навън.
Въпросът обаче е толкова несъстоятелен, че си заслужава по-находчив отговор. Кажете, че няма да слизате. Просто по професия сте механик и точно тия два болта над вратата в момента са ви адски интересни. В комбинация с ей онази пружина до тях са най-красивата инсталация, която някога сте виждали.
Затова и седите като препариран там. Иначе, не, няма да слизате.
Или обяснете, че от вратата гледката е три пъти по-хубава. По-топло е. Въздухът е по-чист. Бъдете духовити - подобно находчиво питане изисква своите находчиви отговори.
Както казахме, най-много да се скарате с някого...
Един съфорумец беше казал че предпочита Мануела Геренова в качеството си на коментираща. В момента съм съгласен с него. В крайна сметка какво пък чак толкова дразнещо има в това някой да те попита “ще слизате ли”. Голяма работа.
... клише.. да го уеба. Оня дето не го трият, да вземе една трифка, и хубаво да си изчипка миризливото дупе. Градският транспорт отдавна не е това, което дето не го трият мисли, че е ;-) Разните му там европейски програми, макар с доста кражби, ама направиха транспорта - интегриран, по-модерен, и доста комфортен. Има електронни билети, мобилни приложения за плащане и ... MOOVIT. Хората пътуват със слушалки, и само в болното съзнание на дъ кафето, говорят за бай тошо, батето, каката и лелята... и като прибавим синя, зелена, жълта и червена зона за паркиране... оня да вземат да го изтрият.
Не знам къде е расла авторката, но се изразява като типичен милениал от прованса. Милениал, защото не разбира повечето от значенията, да не говорим за нюансите, на думи като "моля", "извинете" и т.н. От прованса, защото там няма градски транспорт и няма как да придобие съответната култура. Иначе да, когато толкова (много) хора са събрани на толкова (малко) място, комуникацията е неизбежна, колкото и някои да се опитват да се потънат в екрана на телефона или да се барикадират зад големи или по-малки слушалки. И не може да се изолираш и да очакваш другите да ти гарантират личното пространство, за което претендираш.
Геренова, дано с подобни статийки изкараш някой лев, че да видиш и ти свят и да разбереш, че често подобни въпроси са признак на добро възпитание и уважение. Предпочитам да ме попитат, отколкото да се блъскат като подплашени говеда, както е в метрото в Токио, например.
Според мен всички коментирали по-долу са пълни дърва, без грам чувство за хумор и ирония. Естествено, че това не са реални ситуации а художествена измислица. Чак се чувствам тъпо да го пояснявам.
SamVaims, слез от автомобила, прежали 1,60 лв. и ще се увериш, че подобни въпроси са изключително често явление из софийския градски транспорт.
"... често подобни въпроси са признак на добро възпитание и уважение." - и "Кой номер беше това?" ли е добро възпитание?! Интересни стандарти за добро възпитание. Мен са ме питали за колко лева съм си купил хляба в торбата. Е, обявете ме за необщителен изрод, но честно казано не ми се водят small talks из градския. Нито ми се приказва за времето, нито за политическата ситуация, нито нищо. Няма нищо възпитано в това да плямпаш на главата на човек, който просто иска да стигне от точка А до точка Б.
@ SamVaims, слез от автомобила, прежали 1,60 лв. и ще се увериш, че подобни въпроси са изключително често явление из софийския градски транспорт. добре, дошъл! Никога не съм имал автомобил от който да сляза. От както се помня пътувам с автобус, маршрутно такси, или такси. Зная, че концентрацията на селяндури в София е огромна, обаче аз съм от Варна. Тук не е точно както го описваш.
@Sam, "... Тук не е точно както го описваш. " Вероятно защото там половината пътуващи са "кавали", другата "охлюви" и тук-там по някое "хюмне" ;)
Някакъв адски много бърза. И пита първия срещнат на улицата: - Извинете, имате ли часовник? - Имам. - Ами... случайно, да знаете колко е часа? - Знам. - Ами ... бихте ли ми казали...! - Бих. Темите, които си избира Мануелка, са за време, когато всичко е наред. Ама толкова наред, че вече сме умряли от скука. Така ли е?
Ех, какъв градски транспорт имаше едно време - то плакати на Саманта Фокс и пазвата й, то превадени, каквото и да означава това, и уголемени картинки от дъвки "Турбо", то пепелник-череп за шофъора... Пък пътниците - хем любезни, хем артисти. Ама истински - като Парцалев, а не като сегашните - стиснали джуки и кълки, сякаш им играят на трона, пардон на мястото в тролея да речем...
Последния път като пътувах с градския транспорт с подаръчна торбичка и бутилка в нея, един я поотвори и ме пита: "Т'ва откъде го взехте?". На троснатия ми отговор: "От аптеката!", пък бе отвърнато със свойска насмешка: "Щот' го има и в "Кауфлана", на промоция..." Симпатяга...
Казва се "Калфлан". На Калфлана може и да не се пита "Ще слизате ли?", щото там се слиза масово...
"Вероятно защото там половината пътуващи са "кавали", другата "охлюви" и тук-там по някое "хюмне" ;) " Всъщност има и доста "чиувеци". Като цяло най-големия риск във Варна е да попаднеш в маршрутно такси. Водачите карат така все едно са на 6 кафета и две дебели линии амфетамин. Плюсът е, че стигаш бързо. Минусът е, че може и да не стигнеш.