Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ако сменим депутатите с ChatGPT, ще разбере ли някой

Новият политически сезон започва по един посредствен, скучен и крайно предвидим начин, който не вещае нищо добро Снимка: БГНЕС
Новият политически сезон започва по един посредствен, скучен и крайно предвидим начин, който не вещае нищо добро

Встъпителните речи на председателите на парламентарни групи в парламента винаги звучат като общи приказки и това е напълно нормално. Все пак тук става въпрос за очертаване на приоритети, поставяне на някаква обща визия и т.н.

Трудно в подобен формат да звучиш точно, ясно и конкретно, особено когато говорим за българската политика, която винаги е била силна най-вече в общите приказки.

И все пак, гледайки днешното първо заседание след лятната ваканция на 49-ото Народно събрание - т.нар. откриващо заседание на есенната сесия на парламента, не ме напуска това усещане за кухо и лишено от реален смисъл шоу.

Може би проблемът е в мен, може би просто съм загубил сам усещането за смисъл в политиката след толкова години на въртене в кръг, говорене на празни приказки и замеряне с гуано от парламентарната трибуна, но това усещане за празнота в българския политически живот сякаш отдавна не е било толкова силно.

Не ме разбирайте погрешно, никога не съм очаквал кой знае колко от българския политически елит. Понякога дори базовите ми очаквания за здрав разум и търсене на общия интерес за обществото и държавата са били разочаровани.

Сега обаче седя и гледам тези речи на шефовете на парламентарни групи, слушам какво говорят и ги усещам като предварително програмирани роботчета, които имат един доста ограничен зададен алгоритъм и не могат да излязат извън него.

Като пиеса на крайно посредствен и некадърен автор, на когото си гледал вече достатъчно постановки и знаеш какво ще каже всеки от героите, въпреки че гледаш това за пръв път.

Това може да обобщи много добре днешното заседание на парламента - предвидимост и посредственост.

ГЕРБ-СДС, които участват в мнозинството, подкрепящо правителството, но имат нужда от "враг" преди изборите за местна власт обявяват публично, че ще следят внимателно работата на кабинета и ще критикуват.

"Продължаваме промяната - Демократична България" пак говорят за съдебна реформа с намек за борба срещу мафията. ДПС си говорят отново за това как са гаранти на демокрацията у нас.

"Възраждане" се възмущават на Запада, като Костадин Костадинов разказва за някакъв случай с арестуван в Гърция българин по искане от САЩ, без каквито и да е реални доказателства - посланието, както винаги, е едно и също - лошите американци.

Корнелия Нинова от БСП обяснява какви национални предатели са управляващите и как продават българския интерес в името на личните си, а Тошко Йорданов от "Има такъв народ" обяснява колко позорно е заседаването в сградата на бившия Партиен дом и как всички са наследници на БКП по един или друг начин.

Ако изключим (донякъде) сутрешното изказване на лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов за ролята на Алексей Петров за съставянето на кабинета, всичко останало беше очаквано, предвидимо и болезнено досадно.

Да, в идеалната ситуация политиката в една държава трябва да бъде скучна и предвидима, но по начин, който гарантира спокойствие и стабилност в държавата. Да сте забелязали в последните години дори намек за спокойствие или стабилност?

Аз не съм. Въпреки периодите на кризи, когато се очаква, че политическият елит ще зарови поне временно междупартийните крамоли и ще действа в посока решаването на по-големите проблеми, ние станахме свидетели на най-голямото и тежко разделение от типа "всеки за себе си" в най-новата история на страната след 1989 г.

Сегашното управление, което беше крачка в посока на изоставяне на този модел, се държи върху крехкото разбирателство между двете най-големи политически формации, че всичко друго изглежда като по-лош сценарий.

Тази посредствена скука, която виждаме в Народното събрание, е от различен тип. Тя е като парламент, писан от ChatGPT, като имейл от нигерийски принц, който търси помощ, за да си върне милионите. Като впиянчено чиче в кварталната кръчма, което знае точно един виц, но ти го разказва всеки път, когато се видите.

Дори опитите на отделни политици да се заяждат помежду си изглеждат вече насилени - сякаш дори те са уморени от вечните си глупости.

Всичко се усеща предварително подготвено и изгладено по схема, заредено предварително още от предната вечер и просто изчетено или изказано от конкретен депутат. Съвсем откровено в момента изглежда така, че можем да заменим една голяма част от народните представители с чат ботове с предварително зададени опорни точки, и никой няма да открие разликата. 

Разбира се, не може да обобщаваме това за всички депутати, но в общия план липсва този момент на човешката мисъл. Липсва ми ясното поставяне на националните цели отвъд чисто партийната догма.

А оттам ми липсва и усещането за смисъл в политиката ни.

Може и да е от мен, но просто усещам умората на този повтарящ се отново и отново цикъл на едни и същи борби с едни и същи похвати. Единственото, което се постига успешно, е все по-сериозното и дълбоко разделение в обществото.

За жалост едва ли нещо ще се промени значително в следващите месеци - не и по отношение на държанието на партии и политици, не и преди изборите за местна власт.

Ще има джафкане, ще има скандали, ще има избухвания от парламентарната трибуна, но нито едно от тези неща няма да води след себе си до реални последствия със смисъл.

Най-плашещото в случая за мен е, че щом аз, който обичам политиката и я следя от вече над 15 години активно, се чувствам уморен и отвратен, какво остава за останалите, за които тя не е работа?

 

Най-четените