Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Аз не мога да готвя" не е повод за гордост

Наистина ли е похвално, че една жена е по системата "кунки у г*зунки" Снимка: iStock
Наистина ли е похвално, че една жена е по системата "кунки у г*зунки"

Банална делнична вечер, включен телевизор и кулинарно шоу, което спокойно можем да озаглавим "Елате ни на гости".

Несръчни дамски пръсти, иначе със съвършен маникюр, неуверено разполовяват чери домати, сякаш ей сега зарзаватът ще оживее и ще ухапе героинята по начервените устни. След това те, дамските пръсти, късат колебливо маруля и се опитват да намачкат сирене на трохи.

Вари се паста, преварява се, съвсем логично се разпада на съставните си части, дамата я разбърква с подправките, пастата става на вид "юфката в детската градина". Чистенето на скаридите директно е оставено на гостите да го свършат заради настъпилия акълолипсис.

Накрая идва кулминацията под формата на нервен женски кикот и "Хи-хи-хи, ми аз, такова, всъщност не мога да готвя...".

Не е казано като оправдание, а като зрители виждаме и че си е самият факт. Само че репликата всъщност е изречена с тон на гордост и тежко превъзходство.

От нея се подразбира, че е под достойнството на съвременната жена да успее да обели едни семпли скариди или да свари пакет паста, на който ясно пише "Варете Х минути".

Дамата от предаването не е единствената.

Все повече жени не могат да сварят яйца, без да предизвикат пожар, а да нарежат салата за тях е предизвикателство, сравнимо със задачите по математика от 12 клас

За десерт накрая се купува сладолед или някой сладкиш, защото нервите не издържат на напрежението да трябва да се сготви И нещо сладко.

И накрая през същия нервен женствен кикот споделят, че не могат да готвят със същото желязно убеждение, че това е въпрос на престиж.

Докато истински богатите и истински известните жени като Криси Тейгън, Рийз Уидърспун и Опра Уинфри се надпреварват да издават лъскави книги с гланцирани страници и снимки, от които слюноотделяме обилно, тук да не можеш да готвиш явно подсказва аристократично потекло.

Не е родена тая жена да реже салати, камо ли да изпържи едни картофи или, не дай си Боже, да се пробва да сглоби една мусака.

Скромният ѝ произход от къща на края на Видин не бива да заблуждава никого, нито пък фактът, че майка ѝ сигурно умее първо, второ, трето + баница, да не остане някой гладен. Само това, че някой не може да свари спагети според два реда указания не подсказва за аристократизъм и кралски двор с отбор готвачи, а за паразитизъм.

Повечето рецепти, освен ако не са от клас "суперизтънчени за специални събития", всъщност са елементарни за следване. Наистина ли е похвално, че една жена (че и мъж) не може да изпълни няколко простички стъпки, написани ясно и точно я на хартия, я в интернет? Не звучи като повод за гордост...

А я си представете си един мъж да се гордее, че не може да завие и едно кранче у дома или една крушка - "мамино синче" и "кунки у гъзунки" са най-деликатните неща, които сигурно господинът ще чуе по свой адрес.

Затова е най-добре онези, които смятат, че "Аз не мога да готвя" е причина за гордост у уж зрял индивид, спешно да си намерят друга хвалба. Тази не действа...

   

Най-четените