Нека си го кажем в прав текст - не сме от най-религиозните нации.
В ежедневието си рядко се сещаме за християнската вяра. Обикновено суеверно "чукаме на дърво" и го гарнираме с едно "Да не дава Господ!" и "Пази Боже!".
Ако пък силно искаме нещо да ни се сбъдне и да ни споходи, често без замисляне изричаме "Дай Боже!".
Заедно с това задължително повтаряме и някой дребен, откровено езически ритуал - я потропване с кокалчетата под масата, я плюене в пазвата или през рамо.
В университета пък един мой преподавател даде изключително точното определение за нас, българите, като ни нарече - и себе си, и всички нас - "ВиК християни".
Преведено - "Великден и Коледа християни", защото обикновено се пишем християни най-вече покрай тези дати. В същото време правим истинско упражнение по лицемерие като развяваме християнството си като талисман срещу неща, които не ни харесват - Хелоуин например.
Като връзка чесън, размахана пред вампир, защото колкото Хелоуин не е християнски, толкова е и почукването с пръсти под плота на масата или по главата.
Нещо повече, доста от обичаите, които най-много тачим, уважаваме и с които се хвалим, са точно толкова езически, колкото е и маскирането за Хелоуин. Въпреки това за нищо не си ги даваме, а ги пазим като крехко национално съкровище и всяка година ги преповтаряме с отдаденост, много по-силна от тази към религията ни.
Та нима има българин, който не е настръхвал при гледката на нестинарка, която навлиза в зачервената жарава? Или който не е усещал едно особено потрепване под лъжичката, докато чува могъщия звън на кукерските чанове?
Гордеем ли се, че жените ни ходят боси в огъня, а мъжете ни носят 50-килограмови кукерски костюми? Да, разбира се. Християнски ли са тези обичаи? Категорично не.
Само че си ги обичаме, не просто защото са нашенски, а защото ни носят забавление, когато ги изпълняваме. С най-голямо удоволствие даваме на децата да ни сурвакат за здраве, връзваме си гиздави мартенички, хамкаме се с халва или варено яйце на Сирни Заговезни и колим ритуално животни.
Цялата ни култура и празничен календар са сложна и шарена канатица от езичество, суеверия и християнство.
Прегръщаме този факт около 360 дена в годината, няма никакъв смисъл в останалите 5-6 дена да се правим на народ, какъвто не сме.
Наистина, никой няма да ни повярва колко сме религиозни, докато с едната ръка се кръстим, а с другата гадаем по билки, зарязваме ритуално лозите и сурвакаме.
А колко по-леко ще живеем, ако загърбим репликата "Това не е християнско!".
Ще дишаме свободно, защото ще приемем - някои си имат Хелоуин, някои си имаме Сурва. И ако ни е на сърце, ще отбележим и двете.
Ще тропнем едно Мъжко хоро през януари, пък след това ще си подарим някое кичозно плюшено сърце на Свети Валентин. Ще се маскираме на Хелоуин, но също толкова ентусиазирано ще помогнем с конци, пуканки и монети по Коледа детето да нагласи красива сурвачка.
И така бихме живели далеч по-леко заради честността към себе си - че сме българи и ще празнуваме каквото ни е на сърце, било то и с езически корени, дебели като лозница.
Па нека ни наричат "ВиК християни", пак е вярно...
