Огромните 55 на сто от работещите от поколението Z декларират, че страдат от някаква форма на психични проблеми, 98 на сто докладват симптоми на бърнаут, 91% са стресирани.
Няколко проучвания на различни места по света сочат, че най-младите на пазара на труда - хората от 18 до 25 г., изпитват най-големи трудности в ментално отношение.
Означава ли това, че поколението Z са "глезльовци"? Прекаляват ли с фиксацията върху психичното си здраве и как се стигна до тенденцията най-младата генерация да е най-депресираната?
Предлагаме ви две гледни точки по темата, на хора от предишните две поколения: родител от поколението X и милениал.
ПОКОЛЕНИЕТО X: ТЕ СА ДЕЦА НА РОДИТЕЛИТЕ СИ
Преди да реагирате първосигнално, като обявите Gen Z за малки разглезени лигльовци, се сетете, че те не падат от небето.
Те са продукт на среда, създадена и поддържана от поколенията преди тях - основно т.нар. поколение X - настоящите 45- до 60-годишни, които им се падат родители - на тях и на част от милениалите. Тези родители биха дали мило и драго на собствените им деца да бъде спестено това, от което те самите са страдали.
Или с други думи - майките и бащите на днешните тийнейджъри, са поколението, чието детство е белязано от бум на разводи и от прехвърляне от една баба на друга, защото майките вече повсеместно работят.
Хората от поколението Х навлизат на пазара на труда по време, когато е норма да стажуваш дълго и почти за без пари, да те ползват за носач на кафе, да се бориш със зъби и нокти за място под слънцето и, подобно на животните, да криеш всяка слабост, за да не бъде използвана срещу теб.
В името на додрапването до сигурна заплата и потегляне нагоре по кариерната стълбица преглъщаш всичко - от невинни закачки до напълно умишлен тормоз, безкрайни извънредни часове и компромиси с всичко лично - от връзки до болести. Всички наоколо демонстрират перфектна форма - и вътрешно, и външно, и ти трябва да правиш същото. Просто времената са такива.
Искаш ли същото за децата си? Не. И съвсем логично, когато ти и подобните ти се закрепите с цената на толкова усилия в лоното на средната класа, много ще се постараете да промените всичко - от начина, по който отглеждате децата, до средата, в която живеете и работите.
У дома ще показвате повече емоции, отколкото самите вие сте срещали в детството си, ще насърчавате малките да не крият техните, а обратното - да говорят за чувствата си. Ще дебнете за всеки физически и психически дискомфорт и ще му обръщате сериозно внимание, за да не стане голям проблем.
Ще ги учите, че различните, хората с увреждания, заболявания, друг цвят на кожата и т.н. не са лоши и съответно различността не бива да се крие.
Че да си успешен е също толкова важно, колкото е и цената, която ще платиш за това. Ако тя не те устройва - няма проблем да не си успешен, стига да си щастлив.
Вие и връстниците ви ще създавате и подкрепяте среда, в която бърнаутът, стресът, депресията не са табу и признак на слабост, сексуалният тормоз е недопустим, както и гаврите с новобранци. Среда, в която освен задължения работещият има и права и никой не бива да се чувства длъжен да е супермен или суперуоман, защото те не съществуват.
Тази среда, създадена от поколението X за децата им, ражда движения като MeToo, Black Lives Matter и фиксацията върху климатичните промени, тя е и платформата за политкоректността, която на моменти стига до другата крайност.
И тази среда е факт, включително и всеобщата фиксация върху менталното здраве, а Gen Z израстват в нея.
И ако за по-предишните поколения е имало и различна реалност, която служи за филтър и възможност за критично мислене при оценката на настоящата, то за родените преди 20 г., поколението Z, не е така - те просто не знаят друго и различно от това, което са им показали родителите им - че стресът и тревожността съществуват и ако се правим, че ги няма, само става по-лошо.
И може би не е нужно. Може би 60-годишните, които не декларират психични проблеми не са по-корави и калени, а просто свикнали да ги крият.
МИЛЕНИАЛ: ТОВА Е ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧУДОВИЩЕТО
Не трудно да предположа защо в стандартна работна среда "по-старшите" по възраст ще вземат поколението Z за глезльовци.
Да си представим, че в една стая са трима души, представителна извадка на поколението X, милениалите и зуумърите. И тримата работят едно и също, в една и съща обстановка и с едни и същи началници на главата, но като че ли човекът Gen Z се огъва първи на напрежението.
Той по-често крадешком поглежда към телефона си, по-крехък е, с по-бавно темпо и се държи сякаш няма търпение да си тръгне, дори и дошъл преди 20 мин. в офиса.
И "нахалството" му не спира дотам. Всяка вечер качва клипчета, в които избълва порой от жалби за психичното си здраве, преддепресивното си състояние и вихрещата се тревожност. Човекът, работил осем часа едва-едва, накрая е емоционално най-прекършеният по веригата.
Наясно съм, че на болшинството 30- и 40-годишни им е опротивяло да слуша за кризите на младите. Разбирам и защо не им вярват.
Решили са, че Gen Z са разглезени и презадоволени, а социалните мрежи ги благоприятстват да използват проблемите си като стръв за внимание. Удобно обяснение, няма спор, но не е честно.
Като за начало поколението Z наистина е по-депресирано, деликатно и психически болнаво. Те изпитват по-тежък социален натиск, имат повече натрапчиви мисли и то не заради тенденция, които си измислиха сами, а заради лошото наследство от предишните поколения.
Лицемерно е от страна на по-възрастните да се разграничават от имиджа за успех (сексът продава), който се създаде още през 90-те, опитвайки се да изкарат небрежното отношение към кариерата и свръх загрижеността за външния вид изключителен специалитет само на зуумърите.
Двулично е и от страна на милениалите да обвиняват поколението Z в безсмислена мания по TikTok и създаване на кухо съдържание онлайн, когато същите хора едно време бълваха публикации "Харесай това и ще ти кажа какво мисля за теб" във Facebook.
Предишните поколения пуснахме тока на "чудовището" и сега нямаме право да се изненадваме, че то еволюира в ръцете на подрастващите и смачква психиката им. Нормално е социалните мрежи да се развиват, а не да се сковават във фазата си от 2008 г.
Преди 15 години, когато Facebook беше още млад и забавен, можеше да минеш снимката си с два ефекта на Picasa и хората пак да те харесват. Сега трябва да си шарен, нестандартен, иновативен, красив, зноен и изключително забавен, за да изпъкнеш.
Това е недостижимо, носи стрес на 20-годишните, а и да не забравяме, че ние (30- и 40-годишните) сме тези, които заковахме летвата за остойностяване с харесвания и коментари.
В същото време стигмата за психичното здраве падна полека. Вече не е темата табу от 90-те, когато хората се деляха на луди и нормални. Така че достъпно може да видим резултата от попарата, която три генерации надробихме заедно.
Поколението Z не се стеснява да ни я подложи под носа, макар и да не осъзнават, че те са потомци на един проблем, а не първопричинители. Това не е излишна фиксация върху менталното здраве, просене на внимание или разглезеност. Това е изразът на наследствено заболяване.
Последното, което трябва да правим при това положение, е да страним от Gen Z и да чакаме сами да се досетят как да излекуват психичните си проблеми, а дотогава, ако може, да не осъществяват контакт с нас.
Признаването на вината също няма да помогне. Не и така, както да си направите профил в TikTok и да топнете пръст в средата, която заедно създадохме. Така че следващият път добре да си помислите, преди да кажете нещо лошо за Gen Z.
Да ги видите по-обективно и да опитате като тях да погледнете в себе си. Може би ще откриете, че и на вас стресът ви идва в повечко, и че вместо да търпите, можете да се погрижите за себе си.
