"Изкуствен интелект" е "дума на 2023 г." според платформата за грамотност "Как се пише?". Словосъчетанието се нарежда пред "сглобка" и "времеубежище", за да създаде един своеобразен пейзаж на това, от което българите сме се интересували в интернет.
Кампанията цели да проследи кои са били най-важните теми през изминалата година през призмата на езиковите нагласи.
И ако "сглобка" има своя ясен политически генезис, а "времеубежище" описва един от най-големите успехи на българската литература в лицето на едноименния роман на Георги Господинов, отличен с награда "Букър", то "изкуствен интелект" е част от глобалната вълна на интерес към темата за технологичния прогрес.
Интерес, белязан колкото от любопитство за възможностите на ИИ, толкова и страх от тях.
С изгряването на ChatGPT и последвалата "треска за злато", при която редица инвеститори тръгнаха да наливат пари в проекти с генеративен изкуствен интелект, общественото мнение се фокусира върху това как новите технологии ще променят живота ни.
Ще ни вземат ли работните места или просто ще ни принудят да се преквалифицираме? Ще ни помогнат да развием потенциала си и да достигнем нови граници, или ще ни вкарат в кафеза на удобството да не мислим сами?
Макар някои да гледат към ИИ с надежда за това колко много може да се свърши с негова помощ, за мнозинството тази технология е предимно повод за страх и притеснения. И в това няма нищо чудно - още от времената на индустриалната революция хората изпитват страх към машините.
В дъното на тези реакции се крие нещо, което никой не иска да признае - подсъзнателното "проглеждане", че всъщност хората като вид не сме много стока.
Ако погледнем към всички човешки притеснения спрямо машините, винаги прозира страхът, че те може да се окажат по-добри от нас.
Че ще могат да вършат в пъти повече работа, отколкото ние сме способни с ограничените си биологични възможности. Че ще създават книги и картини за времето, за което се изпива едно еспресо.
Да, тези творби няма да са оригинални и следователно може би няма да са "истинско изкуство", тъй като само ще копират чужди стилове и ще събират акценти от чужди произведения. Нека обаче бъдем честни - същото може да се каже за толкова много съвременни автори.
Страхуваме се, че машините и изкуственият интелект ще са в пъти по-добри служители, защото осъзнаваме своята заменимост и собствените си недостатъци.
За да стигнем и до любимия ми момент - спекулациите как един ден ИИ, ако бъде оставен да размишлява сам, подобно сценария на "Терминатор", неминуемо ще стигне до извода, че хората са вредни за планетата и трябва да бъдат унищожени.
Да унищожиш нещо, защото не го разбираш изцяло или не го харесваш - това е толкова човешко.
Ако изкуственият интелект все пак стигне до подобен извод, то може би причината е, че нашият вид с невероятна скорост съсипва планетата, поглъщайки лакомо благата ѝ и унищожавайки без свян животински и растителни видове.
Копаем, строим, усвояваме и прекрояваме по свой образ и подобие всяко място, до което се докоснем, а след себе си оставяме бетон и боклуци.
Ако ставаше въпрос не за планета, а за жив организъм, който бива подложен на такава инвазия, едва ли има някой, който не би се съгласил с употребата на термина "паразит". Но понеже ние хората сме протагонистите в собствената си история, избягваме подобни определения за себе си.
Така че страхът от изкуствения интелект всъщност е страх от нас самите. Страх, че не просто не сме достатъчно добри, но че може би дори сме вредни.
Страх, че някъде там по пътя към светлото бъдеще твърде жестоко сме се объркали и сме завили в погрешен завой. А сега бичим с 200 по магистралата на живота и виждаме правилния път в огледалото за обратно виждане.
Може би свикнахме твърде много с удобния живот и забравихме за по-големите цели.
В този момент изкуственият интелект може да се превърне в онова отрезвяващо хапче, което да ни върне обратно към реалността. Нещото, което ще ни откъсне от доволната вцепененост на модерното ни удобство и ще покаже къде бъркаме.
Или най-малкото ще ни уплаши достатъчно, за да видим отново правия път.
Много по-вероятно обаче е, както с всичко друго, просто да свикнем и да продължим уверено по наклонената права надолу.
Нима ИИ може да победи човешката природа?
