Знаете ли кое е абсолютно задължителното за хармоничен, спокоен и дълъг семеен живот? Не, не са любовта, компромисите и дори парите. А наличието на поне две тоалетни с баня в общото жилище.
Ако вкъщи имате само една, знаете какво имаме предвид. Ако имате и деца, вероятно отдавна вече сте се заробили с 30-годишна ипотека, която да осигури що-годе прилични битови нужди и базово оцеляване, финансирайки жилище с минимум две тоалетни, ако ще и в "Манастирски ливади" да е.
Защото е физически невъзможно един мъж, една жена и едно-две деца да си поделят само една тоалетна. Тя е заета постоянно от мъжа, а останалите рискуват хронични бъбречни увреждания, потропвайки с присвити колене на опашка пред вратата.
Мъжете обожават да висят в тоалетната, а жените мразят това дори повече от миризливи чорапи на централно място в хола и ометена, но оставена в хладилника мазна тава.
Тук предоставяме безпристрастно двете непримирими гледни точки, а всеки е свободен сам да реши кой е крив и кой е прав и възможна ли е изобщо допирна точка в тази тоалетна война.
Той:
Тоалетната е свещено място за мъжа. Няма как да има спорове за това. Обичаме да прекарваме ужасно много време там, даже повече отколкото обичаме да ядем, да пием или да гледаме мачове в събота следобед.
Жените никога няма да разберете тази любов. Не че вас не ви обичаме, но тоалетната си е нашето място. И предпочитаме да ходим там сами.
Това е нашата Страна на чудесата, нашата Нарния, нашият Оз, мястото, където време и пространство спират да имат значение, а всеки мъж може да постигне абсолютното дзен спокойствие и хармония на чакрите си.
Може да си цъкаме игри на телефона, докато си свършим основната работа там, да разглеждаме разни работи в интернет, да проверяваме резултати от мачове или просто да гледаме с празен поглед как падат капки вода в мивката. Да, понякога и от това имаме нужда.
Аз например се научих да чета там. Не буквално, естествено. Книги имам предвид.
Още като невръстно хлапе разбрах, че мога да си уплътнявам времето в тоалетната с литература. Така там изчетох целия Емилио Салгари, Робърт Луис Стивънсън и Карл Май. Спокойно мога да кажа, че в моята тоалетна са загинали толкова много индианци, при това още преди да стана тийнейджър, че в момента се чувствам малко като съучастник в геноцид.
И да, да се изтегнеш на дивана и да четеш също е удобно, но в тоалетната има едно специфично усещане за спокойствие - възможност да се съсредоточиш по-добре и да се откъснеш от целия останал свят.
Вярно е, че от време на време може да предизвикваме някое и друго противоепидемично семейно струпване пред най-важното помещение вкъщи, но не го правим с лош умисъл.
Тоалетното време е сред малкото моменти, в което можем да останем насаме с мозъците си и даже понякога да успеем и да ги използваме.
Така че, дами, проявявайте малко разбиране към нашите скромни нужди. Така и ние след това ще можем да проявим разбиране, когато кажете, че сте готови след "5 минутки".
Тя:
Абсолютно непонятно е как може човек с такова удоволствие да виси в собствената си смрад толкова дълго. Нито къде е удоволствието в това да стоиш прегънат на две, за да правиш нещо, което можеш далеч по-спокойно да вършиш и на дивана, излегнат удобно и най-вече - без да пречиш на никого.
Ако жената и децата толкова пречат на свещеното мъжко спокойствие, не е трудно да се сетиш, че е по-вероятно то да бъде нарушено в опит да се доберат до окупираната от час тоалетна, отколкото ако просто отидеш да се усамотиш в спалнята или хола, където също няма никой.
Тоалетната е студено, неприветливо помещение, създадено такова с цел не да бъде обитавано, а посещавано за възможно най-кратко с цел удовлетворяване на основни физиологични нужни, а не на духовни потребности.
Така я ползваме жените - вършим каквото има за вършене по най-бързия начин и след това си излизаме. Просто няма абсолютно никаква причина човек да се задържа там и секунда повече. Ако ни се чете или цъка на телефона го правим в любимото си кътче от дома - то затова е любимо.
Освен това тук основният проблем не е в странното желание да се стои 2 часа на неудобна фаянсова мебел. А че се блокира достъпът на останалите обитатели на жилището до тоалетната.
Крайно егоистично е да караш собственото си семейство да стиска и да е принудено да виси и тропа пред вратата, защото на теб ти се гледа как водата капе от чешмата. Ами вземи я оправи, вместо да я зяпаш!
И ако жената е в състояние да планира по-добре процеса на ходене по тоалетна и да изчака известно време, то децата обикновено решават, че имат нужда точно една секунда преди да е станало късно. Пред вратата настава суматоха, повишава се тон и всички, и от двете ѝ страни, започват да се изнервят. И за капак отвътре се чува "След малко, не виждате ли, че е заето!".
А когато Негово Величество най-накрая освободи трона - който има нужда от проветряване, но никой не може да чака повече - промърморва троснато: "Ееее, то човек не може да иде и до тоалетна от вас!". Всеки път.
Не, ние не можем да идем до тоалетната, защото ти я блокираш. При това в 7 сутринта, когато всички трябва да минем едновременно от там преди да излезем за работа и училище. Егоист!
И понеже мъжът няма да се откаже от свещеното си право да виси в тоалетната, той ще опита да предотврати последващия скандал другояче. Например с по-добро планиране, което се изразява в гръмко обявяване на намеренията му на всеослушание: "На някой пикае ли му се? Всички ли си измиха зъбите? Отивам в тоалетната!". И така няколко пъти дневно, докато жената не почне да си мисли: "Егати зверилника е тази къща..."
И не, не всички жени не схващат точно как тече времето. За доста от нас 5 минути са и мъжките 5 минути и рядко ги просрочваме. Защото много добре знаем какво е да чакаш пред тоалетната 5 минути.
