Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Менюто ми е "Балкантурист"

Из дебелите рецептурници на соца и идеята на един министър Снимка: pixabay
Из дебелите рецептурници на соца и идеята на един министър

Кое според вас е най-традиционното българско ястие? Боб с наденица? Баница? Капама? Или може би пиле с ориз?

Ако се затруднявате да отговорите на този въпрос, Министерството на туризма ще го направи вместо вас. Идеята за привличането на чуждестранни туристи на ведомството е нов начин, с който да се опитаме да влезем с шут, типично по български, в света на "гурме туризма".

Изготвянето на "традиционно българско меню", което да бъде включено в това на ресторантите, изглежда доста вдъхновяваща идея.

За целта министър Марияна Николова е постъпила отговорно, обръщайки се към специалисти в областта, които в никакъв случай не биха подценили избора между кюфтенца по цариградски, по чирпански или по градинарски.

И макар да не можем да надникнем в кухнята на тези несъмнено сериозни мисловни процеси, решихме да поразсъждаваме върху един възможен набор от рецепти, който поне на концептуално ниво да съчетава здравословния патриотизъм с копнежа по европейска идентичност.

Първото, с което менюто несъмнено трябва да се съобрази, е кулинарното наследство от епохата на "Балкантурист".

Кому са нужни дълги списъци с ястия, които връзват езика на втората ракия, когато можеш просто да кажеш "тройка кебапчета с гарнитура", без да сочиш като първокласник в менюто?

Рецептурникът на туристическия оператор несъмнено се е ползвал като Библия в кухните (докато кулинарният му прочит в детската градина е ад), открехващ тайните на перфектното пиле фрикасе, приготвено с брашно и вода, достойно да се мери с фината структура на френския сос Бешамел.

И докато ние добре знаем какви качества крие една ефирно поклащаща се в чинията пача, гарнирана с варени моркови, то светът има нужда от малко по-деликатен прочит на традиционните ни ястия.

Ето защо предлагаме да се заимства от вече постигнато, но не и без презентацията му малко да се рафинира.

Салати и студени предястия

Сред най-големите гордости на "Балкантурист" със сигурност е авторската му идея за салата, която представя българския трибагреник под формата на домат, краставица и натрошено сирене.

Преди няколко месеца стана ясно също така, че в страната ни се отглежда достатъчно количество роден зарзават, за да може чуждестранните туристи да опитат баш шопска, а не гръцка шопска салата.

Имаме обаче подозрения, че поначало приликата на нашата салата с тази в южната ни съседка ще ги обърка, така както ще ги озадачи защо казваме на дзадзикито "Snow White", а в определени случаи го разреждаме с вода и казваме, че е супа.

Студените ни мезета обаче са съвсем друго нещо - слайсове от салам "Камчия", салам "Бургас", карловска луканка и предложение за една малка троянска сливова веднага индикират, че българското регионално производство разцъфтява и всеки колбас в страната има своя собствена идентичност.

Към тях ще се предлага и дип от майонеза с шунка и варени зеленчуци (за да не трябва да я наричаме "руска" салатa) и също така български кашкавал. Желаещите ще могат да опитат и лютеница (с уточнението, че е паста от чушка, патладжан и домат) с хляб "Добруджа", който е уникален с това, че е бял.

Основни ястия

Както за нас изглежда, че чуждестранната кухня гъмжи от екзотични продукти и подправки, чиито непознат вкус заплашва вечерта да приключи в тоалетната, така и чужденците ще имат опасения относно естеството на някои наши ястия.

Пример - пачата. Тя обаче винаги може да бъде представена като "естествено желиран ордьовър от свински крайници", макар че и това трудно би привлякло туристите, които не са гастроавантюристи.

Същото важи и за всички разновидности на шкембето, главичката, мозъка и езика, особено щом се стигне до обяснение на кулинарния феномен "телешка глава в шкембе".

Ако пък се стигне до нашата цър-пър кухня, е добре да се разясни и какво аджеба е "кюфте" и каква е разликата му с "кебапче" освен това, че едното е "meatball", а другото е "long meatball".

Трябва да признаем, че този въпрос сериозно замисли и нас - просто всеки българин знае дълбоко в душата си кое от двете му е по-любимо, а нали все пак и чужденците са хора, с тях сигурно ще е същото.

Що се отнася до неща като пълнените чушки, капамата, мусаката, кавърмата и печения боб (със сосидж), там нещата изглеждат по-безобидни. И слава богу, защото щеше да е грехота славата им да не се разнесе по целия свят.

Десерти

По-рано не споменахме баницата, но всички знаем, че това е първото, за което веднага се говори и което ритуално се дава на новодошлия, когато става въпрос за запознанство с българската кухня.

И когато тъкмо си помисли, че с десертите вече се е отървал от непрекъснатата ѝ дегустация - хоп, баница с тиква! Когато откаже учтиво, ще му предложите млечна баница, а всички знаем какво следва след този отказ - мляко с ориз или грис халва. В най-добрия случай - биволско кисело мляко с домашно сладко (дано!).

Винаги бихме могли и да оправим малко положението с тулумбички или баклава, но да не се лъжем - заслугата за тях не е наша, а да ги наречем "сладка тестена гъба с глюкозен сироп" или "още нещо като баница, но с много захарен сироп" не е добър маркетингов подход.

Е, това е, което ние можем да предложим относно бъдещото "традиционно меню". На добър час и на родното министерство!

Най-четените