Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Налъмите цъфнаха, метрото дойде

След четири години и половина чакане, ремонти и прах по улиците, третият лъч на метрото вече е факт Снимка: Facebook @ Йорданка Фандъкова
След четири години и половина чакане, ремонти и прах по улиците, третият лъч на метрото вече е факт

Четири години и половина чакане - този трети лъч на метрото се бави повече време, отколкото някога дядовците ни са тръпнали в очакване да получат най-накрая телевизор или нов Москвич...

Той се оказа и перлата в короната от предизборни обещания на кмета Йорданка Фандъкова, а за това метро от "Красно Село" до "Хаджи Димитър" слушахме толкова много, че по едно време започна да звучи като някаква странна легенда.

Или поне щеше да ни се струва митично, ако не бяха всички осезаеми и болезнени признаци на това, че нещо там под земята се строи - кълба прах, периодично затваряне на улици за голям период от време и непоносим трафик, който запушва града.

Преминахме и през това - една дата за пускане, втора, та чак трета, преди влакчето в крайна сметка да пристигне на метростанцията на Медицински университет за официалното откриване. Сега вече третият лъч от софийското метро е в движение, а от Нова година - още няколко станции, живот и здраве.

По принцип ни е национална черта да се вторачваме в лошото и да гледаме кусурите на всичко. Истината обаче е, че тази отсечка на метрото ще е наистина полезна за града.

Живея в един от южните софийски квартали и за жалост ми се налага да използвам кола, за да стигам до работа. Всеки, който е на моето място със сигурност ще ме разбере, защото по време на задръстването мога спокойно да изпия второто си сутрешно кафе.

С малко маневри и алтернативни маршрути по малките централни улички обаче успявам да стигна до офиса между 40 и 50 минути, но цената ми възлиза на доста скъсани нерви и споменаването на роднини до девето коляно (добре, че пътувам сама). 

Това е и причината да чаках с огромно нетърпение появата на заветния трети лъч, за да мога и аз като белите хора да отида на работа без да ми се налага да обикалям още 15 минути около сградата на офиса, в търсене на място за колата.

И чудото се случи, а не ми трябваше и много време да реша, че ще се възползвам от новата придобивка още първата сутрин, когато това е възможно.

Немалко пъти са изтъквани положителните причини на това да се използва подземен, а не наземен транспорт. Плюсовете му са много и един от тях е спестяването на време.

Колкото и да беше нужно да чакам третият лъч на метрото, търпението ми се оправда още в първата сутрин - стигнах до офиса за 25 минути, возейки се прочетох сутрешните новини, влязох при колегите в настроение и не ми се беше налагало да споменавам никой от родата на шофьорите по пътя.

Влакчето сякаш се движи малко по-бавно от тези по останалите линии, но така беше и с първата линия, поне в началото. Така че и това може малко да забърза придвижването си. 

Каквото и да си говорим - всеки обича да се движи бързо, удобно и приятно. Особено сутрин маршрутът му да е добре изграден и по възможност да не му се налага да се отклонява много, много.

Затова, въпреки притесненията ми, смяната между третата и първата линия на метрото се оказа доста лесна. Указателните табели на метростанция "Орлов мост" са достатъчно добре разположени, че да упътят и най-неориентирания човек (признавам, че се изненадах, защото Столичната община има по какво да работи в тази посока).

Разстоянието се изминава грубо за две минути, което е много по-малко от това да чакаш, за да пресечеш на някое оживено кръстовище.

Няма как да пропусна и визията на всички осем метространции, която в последно време също се превърна в злободневна тема.

Не бих казала, че са най-оригиналното архитектурно решение, но се опитах да намеря нещо положително и в тях - могат да служат като визуален показател и ориентир за местонахождението ви, ако случайно сте се заплеснали в телефона си.

И на последно място, но не по важност - все още движението в цялата метромрежа става с едно билетче. Новината не е нещо ново, но трябва да се отбележи, че в много от големите европейски градове се плаща за изминато разстояние, а ако това е обвързано с прекачване, цената става съвсем различна.

Естествено, не всичко е цветя и рози - новата метролиния има и своите кусури, останали вероятно от прибързания финал парченца мазилка, прах и неизчистени фуги могат да се забележат дори с по-неопитно око.

Също така не трябва да остава на заден план колко скъпо излиза на общината цялото това удоволствие да се строят нови и нови метростанции. Дебатът за това на какво трябва да се залага в бъдеще - повече метро или повече трамваи - обаче е тема за друг текст.  

В момента важното е, че все пак доживяхме този епичен завършек на третия лъч от софийското метро, който освен моя, ще облекчи живота и на още хиляди хора от южните квартали на столицата.

Най-четените