Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-зловещите клишета от екрана

Най-зловещите клишета от екрана Снимка: iStock

Безспорно няма по-голям символ на успеха за космополитния, градски човек със самочувствие на кореняк-парижанин, комбинирано с душа от Кондофрей, от това да те дават по телевизията. Дори да е в репортаж, в който казваш, че съседът ти е бил много добър човек и е поздравявал всички и нямаш идея защо ден по-късно е заклал десет човека в местния хоремаг. Тази слава обаче проблясва и залязва бързо.

За сметка на това, известните хора, които са канени по интервюта в телевизионните студия, имат слава, която държи като бетон и която има нужда от камерите, за да се поддържа във форма. А камерите вадят най-доброто от човека: интелект, духовитост, хумор, философска закваска, увлекателно слово и литри мъдрост.

Уви, тук-там може да се срещне по някое и друго клише. Но не от онези клишета, които са верни и просто са се изтъркали от употреба ("Любовта е важна", "Музиката пречиства", "Спортът е хубаво нещо" и пр.), а от другия тип зловредни, изпразнени от смисъл клишета, които са си пробили път в попкултурното говорене и изглежда нямат намерение скоро да напуснат.

Да видим кои са най-зловещите от тях: 

"Аз съм човек, който..."

Нямам идея откъде навлезе тази култова телевизионна фраза, но трудно може да се изгледа цяло интервю без да бъде спомената минимум три пъти.

"Аз съм човек, който" обикновено е последвано от някаква положителна квалификация от типа на "...обича да пътува", "...е много самокритичен", "...не харесва лъжата" и прочее. Освен това, "аз съм човек, който" дава на своя човек принадлежност към цяла група други хора. Хората, които не харесват лъжата. Хората, които не са егоисти. Хората, които не слушат чалга. Сещате се. Хубавите хора. Носителите на модерните ценности: тези, които никога не пърдят под завивката, никога не изпитват завист и никога не пият алкохол. Е, може би по чаша вино с вечерята. 

"Аз съм човек, който" често върви с "Познавам го като човек", "Не я харесвам като човек" и "Аз съм човек, който цени хората като хора". Браво.

Феновете ми са чудесни

Естествено. Няма нито една знаменитост, която да не каже, че обича феновете си, изпраща им цялата любов на света и им благодари.

Може би това четкане на фенове е причината за драматичното стопяване на границите между творец и консуматор на изкуство, които доведоха до това случайни читатели на онлайн медии, които имат навика да коментират текст само по заглавието, да говорят на автора на "ти" и да се обръщат към него с малкото му име (Не съм ви "Цвети", изчезнете). 

Да, да, знам, че това е световна тенденция и че Мадона също крещи "Обичам ви" от сцената, но дори когато тя го прави, не е ли малко лицемерно? Как така Мадона обича всички свои фенове? Звездите имат фенове, които им изпращат своя коса, правят им олтар, на който палят свещи и горят морски свинчета, и... понякога ги убиват. Помните какво се случи с Джон Ленън* и Пол Шелдън**. Не се правете, че обичате феновете. 

"Не е хубаво човек да живее в рамки"

Вижте сега, човекът е гранично същество. Той е рамкиран между раждането и смъртта си и ако някоя фолк певица е измислила как да срутим тези рамки и да се слеем с безграничното колело на живота, вероятно трябва да спре да дава интервюта по телевизията и да се влее в редиците на квантовите физици и духовните водачи.

Как па модерната психология реши, че не е хубаво да се живее в рамки и всички известни започнаха да го повтарят тоя рефрен по телевизията? Искам да ви кажа, че законът е рамка, в която не е лошо да се живее. Психологическата забрана да правим секс с родителите си и с децата си също е хубава рамка.

Да, някои я разчупват, но освен ако не са Церсей и Джейми Ланистър, едва ли историята им ще завърши добре. Впрочем, и на тези двамата не завърши добре. Семейството също е рамка, в която човек би могъл да се чувства добре, стига да не става дума за "традиционното християнско семейство" на ВМРО.

Рамките са хубаво нещо и неизбежно ограничение, което ни помага да се ориентираме морално и житейски. И да не се разпаднем. Така че аре да спрем да слушаме колко е лошо.

"Не е до талант, а до труд"

Тази мантра, обезценяваща таланта и издигаща трудолюбието във висша ценност дори в посткомунистическа България, е солидно застъпена в телевизионните изяви на нашите селебритита. Трудът е много важен, особено когато бачкаш в мината, но, пичове... талантът също не е за подценяване.

Наистина, Стивън Кинг пише, че всеки, който иска да стане писател, трябва да пише по 6 часа всеки ден и да наложи тази практика с желязна самодисциплина и е прав. Но когато от екрана човек с оформена брада, издал една книга с неразбираеми стихове, обяснява, че става въпрос за труд, това просто не е вярно. Хайде стига, талантът също има своето място под слънцето. 

"Мъжът ми/жена ми ме подкрепя"

Естествено. Как пък не се появи една известна личност в шоубизнеса, която да каже, че мъжът ѝ/жена му не го/я подкрепя, че понякога не го/я понася, че понякога иска да го/я пребие до кома с тефлонов тиган.

Всички семейни отношения, изнесени в телевизията, са толкова перфектни, че да се чуди човек Толстой като е започнал "Ана Каренина" с "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему" луд ли е бил и за какви нещастни семейства говори.

Та тук всяка актриса с една (и съща) роля в два сериала е безрезервно подкрепяна от мъжа си. Може преди това да сме я виждали пияна и в хистерия, в града или на екран, но в един момент тя неизбежно среща "правилния човек", който я подкрепя и разбира, и заживяват щастливо. Не лъжете. 

"Много съм срамежлива"

Тя се снима във видео по прическа и зърна, притиснати в латексов костюм с пера от фламинго, на което крещи "ти си грозна пу**а, а аз обичам да ме шляпат в тъмна дупка", но в живота е много срамежлива и притеснителна. 

Поради някаква причина дръзките поп, рап и фолк изпълнителки винаги казват по телевизията, че са притеснителни, може би от ПРИТЕСНЕНИЕ да не ги помислят за леки жени. Това е напълно излишно.

Може да си отракан на сцената и отракан в живота, какъв е проблемът? И да си лека жена пак - какъв е проблемът? 

"Когато човек прави нещо с желание, няма как да не се получи"

Всъщност има. Аз имам голямо желание да се занимавам с автомобилен дизайн, но това просто няма как да стане. Евгени Минчев може да има голямо желание да е секси, но това също няма как да стане. Кучето ми има желание да яде кренвирши денонощно и да стане 120-килограмово животно, но това няма да се случи. 

Желанието е нещо прекрасно и е хубаво човек да формира желания и да ги следва. Но това, че влагаш желание в нещо, не е гаранция за успех. И това, че "истински обичаш това, което правиш", което обикновено е неопровержим факт за повечето ТВ изяви на звезди, не значи, че задължително го правиш добре.

Имах приятелка, която истински обичаше да пее, но при всеки опит да изпее нещо, хората наоколо започваха да ѝ крещят да млъкне преди да са си изтръгнали тъпанчетата с помощта на лъжица за коктейли. 

*Джон Ленън е вокалистът на The Beatles, прострелян и убит от свой фен, Марк Дейвид Чапман

**Пол Шелдън е протагонистът в романа "Мизъри" на Стивън Кинг, който е отвлечен и измъчван от своята фенка Ани Уилкс 

Най-коментирани

Най-четените