Световното първенство приключи след цял месец на много емоции, запомнящи се моменти и един доста едностранен финал, на който Испания съвсем заслужено триумфира.
След като допуснаха един единствен гол в цялото първенство, испанците сега могат да се поздравят, че са кралете на футбола както в Европа, така и на световната сцена.
На това първенство обаче имаше и други победители - не само футболни, но и в културно отношение. Световното има обхват далеч отвъд играта, като привлича внимание към хора, места, трендове и какво ли още не.
Тук събрахме 5+1 от големите победители на този Мондиал:
Кабо Верде
Малката островна държава успя да спечели феновете по света със сърцата игра и непоклатимост дори пред лицето на големи опоненти.
Вратарят им - 40-годишният Вожиня - се превърна в национален герой и дори е възможно да си спечели трансфер в Интер Маями на Дейвид Бекъм, където голямата звезда е Лео Меси. И то само месеци, след като втородивизионният португалски Лига де Онра го остави без нов договор.
Но успехът на Кабо Верде да се класира до елиминационната фаза се очаква да се превърне в съвсем реално постижение за страната, която се надява на прилив на туристи, за да захрани икономиката си след Световното. Беше съобщено, че търсенията за "Почивка в Кабо Верде" са скочили с 5000% след мачовете на отбора в груповата фаза на Мондиала.
Норвегия и Ерлинг Холанд
Другата приятна изненада на турнира се оказа Норвегия. Северният отбор впечатли не само с добра игра, побеждавайки нелеки съперници като Кот Д'Ивоар и Бразилия (и за малко даже да вземе главата на Англия), но и с култово представяне на феновете си.
Норвежкото викингско гребане се превърна в един от топ трендовете на Световното в социалните мрежи (даже в нашия офис имаше ентусиасти), а поведението на запалянковците на Норвегия внушаваше респект пред това чувство за единство.
Не можем да споменем Норвегия обаче, без да пропуснем звездата на отбора - Ерлинг Холанд, който не просто мачкаше противниците на терена, но и се превърна сам във вайръл тренд. От странната му походка до земното му, незвездоманско поведение и чувството му за хумор, той просто стана един от любимците на публиката. Съвсем заслужено!
Шакира
Една от любимите ми шеги от Мондиала е, че Шакира е за Световното това, което е Марая Кери за Коледа - няма как без нея. Певицата е участвала на повече финали на турнира от който и да е футболист, а сега тя вече категорично подпечата статута ѝ на легенда.
Да не говорим, че присъствието ѝ на екран всеки път беше като високо вдигнат среден пръст срещу бившия ѝ мъж - Жерар Пике, и ярко напомняне кой е излязъл победител от този спор след изневярата му.
Певицата показа, че дори на 49 години изглежда в перфектна форма, всички я приветстват като "спасителка" на песента за Мондиала (след като първият избор на ФИФА - "Lighter" на Джели Рол, Карин Леон и канадския продуцент Cirkut се оказа посрещнат толкова топло, колкото кадри на Доналд Тръмп и Джани Инфантино седнали заедно).
Така че за пореден път Шакира се доказа като Кралицата на Световните първенства.
Oasis и "Wonderwall"
Освен Шакира в музикален план се показа и друг победител - Oasis.
Отборът на Англия може и да не направи наистина силно първенство (въпреки бронзовите медали горчилката от загубения мач с Аржентина ще тежи още дълго за феновете на "Трите лъва"), но едно нещо успя да стопли сърцата на зрителите - англичаните, прегърнати на терена, изправени пред запалянковците си на стадиона, пеят заедно с тях "Wonderwall" на Oasis.
Моментът, в който песента на феновете обхване стадиона и видиш чистата емоция и по лицата на играчите... Беше просто красиво - независимо дали си фен на Англия, такива моменти са завладяващи.
Самият футбол
Дори американците откриха най-сетне, че това не е някаква скучна игра, в която 90 минути не се случва нищо, и разбраха какво толкова разпалва останалата част от света. В продължение на малко над месец беше празник на любимата ни игра, обмяна на култури (като епичното приятелство между Мексико и Южна Корея в груповата фаза на турнира) и чиста фенщина.
Световното се превърна в незаобиколим тренд и това неминуемо ще привлече нови хора към играта, както като фенове, така и като деца, които ще искат да тренират футбол с надеждата да се превърнат в следващия Мбапе, Хааланд, Меси, Ямал, Белингам и т.н.
Лионел Меси (въпреки всичко)
За легендата на аржентинския футбол това беше последен Мондиал и никой не може да каже, че той се представи зле. Напротив - Меси беше на крачка от това да стане голмайстор на първенството, беше истински лидер за своите съотборници и до самия финал остана сърцето на отбора, поривът за обрат, когато Аржентина губи.
И всичко това на 39 години.
За мнозина това първенство беше решаващият турнир, в който беше решен веднъж и завинаги спора кой е по-велик - Меси или Роналдо. Единият от двамата футболисти ветерани беше водещата фигура за своя отбор, дърпайки ги напред, докато другият тежеше като воденичен камък.
Та дори Аржентина да загуби накрая с безлична игра и без нито един удар към противниковата врата в редовното време, Лео Меси все пак има защо да се прибере у дома с високо вдигната глава.
