Проблемът на Европа не е, че тя няма да е приоритет за Тръмп. Проблемът на Европа е, че тя от известно време вече не е приоритет за САЩ. Някои хора в Европа го разбраха. Други още са в етап "'ма как така".
Позорът на Русия в Украйна убеди Вашингтон, че в Европа няма реална заплаха за САЩ. Заплахата за САЩ е Китай.
Съвсем логично, перспективата на САЩ ще се измести към Пасифика. Отлитането на Индия от американската орбита е процес, за който САЩ трябва да се борят да обърнат. Изграждането на "анти-китайско НАТО" с Япония, Южна Корея и Австралия е следващата логична дипломатическа стъпка.
САЩ трябва да видят какво могат да направят по темата Пакистан, трябва да укрепят връзките със Саудитска Арабия и трябва да подсигурят Виетнам и Филипините. Вярвам, че именно в тази посока ще работи дипломацията им при Тръмп.
Иран е опасен опонент в Изтока и новата администрация вероятно ще разреши на Тел Авив да свърши мръсната работа на Америка - ликвидиране на иранската ядрена програма и разгром на про-иранските сили в Сирия и Ирак. Нищо чудно на някакъв етап САЩ да се присъедини пряко или косвено (по-скоро второто).
Голямата въпросителна остава Украйна.
Тук нещата се свеждат до простия избор на Тръмп и компания - дали да държат отворена рана в гърдите на Русия и да наливат там отрова под формата на още ракети, муниции, танкове и дронове, но с цената на нарастващи разходи, или да закърпят раната с една сепаративна сделка, в която Източна Украйна става неформално руска (както Крим стана руски при Обама - б.а.), без да има официално признаване на границите de jure, но de facto руската окупация да се приеме като fait accompli.
И в двата случая това ще остане вторичен ангажимент за Щатите. Ако Тръмп избере опция 1, той непременно ще притисне съюзниците си в НАТО да платят по-голям дял от украинската сметка, заплашвайки ги да зареже цялата работа в противен случай. Миналия път това подейства и всички вдигнаха разходите си за отбрана. Вероятно ще подейства пак и сега, защото Европа е ялова откъм твърда сила и има отчаяна нужда от САЩ.
От външнополитическа гледна точка, победата на Тръмп е добра за Европа.
Тя е нужния шамар, от който Престарелият континент имаше отчаяна нужда. Въпросът е дали този плесник ще доведе до освестяване, или до нокаут в рамките на следващите четири години. Крайният резултат зависи от Европа, а не от САЩ.
Победата на Тръмп е добра и за Демократическата партия в САЩ. Тя има нужда да осъзнае, че надменното отношение, което демонстрира към масата избиратели (точно както ПП-ДБ у нас - б.а.), не им носи никакви дивиденти.
Прекомерното залитане в woke течението също е огромна грешка, която отблъсва милиони хора по света от важни теми като правата на жените и хората от LGBTQ+ общността. Хубаво е партиите със сходен на Демократите профил да си извлекат поука за собственото си отношение към електората и социалните въпроси.
Това ме подсеща за един разговор между саудитския крал Файсал и шах Реза Пахлави, в който Файсал предупреждава шаха да не забравя какво общество управлява, с какви ценности трябва да се съобразява и с факта, че Иран не е Франция.
Събитията от 1979 г. показват, че Файсал е бил прав. По този повод, няма как да спечелиш с тротинетки и уиндсърф симпатиите на народ, за когото приоритетите са ракията и шопската салата.
През следващите няколко дни ви съветвам да останете настрана от анализатори, пророци и социалномрежови фанатици. Нека димът се разсее, нека страстите се успокоят, нека победителите празнуват, а победените да премислят. През декември можем да очакваме първите по-ясни и рационални сигнали за бъдещето. Дотогава спете спокойно, яжте, пийте и се веселете - започват "Черните петъци".
---
* Текстът е взет от страницата на д-р Александър Стоянов във Facebook с негово разрешение. Заглавието и изведените акценти са на редакцията.
