Когато числото 2000 (заразени с коронавирус на ден) замени числото 1000, разговорите рязко се смениха. От "Дали ще ни затворят?" въпросите минаха на "Кога ще ни затворят?" и "За колко ли време ще ни затворят?".
Междувременно брифингите на Щаба се върнаха на малкия екран, макар и за момента да не прекъсват вечерната сапунка, за да ни съобщят, че радиация от Чернобил няма.
С други думи - ситуацията с пандемията от коронавирус се влоши отново. Мажорното настроение от лятото отстъпи на по-трезвата преценка, както и на тревогите за здравето и бъдещето, над което тегне неизвестност.
Осъзнахме, че не сме богопомазана нация, която я пазят киселото мляко, ракията и БЦЖ-то.
Коктейлът от тревоги и несигурност обаче доведе част от хората до патологичен песимизъм.
"Ще седим затворени до живот!", мълвят под нос едни. "Каква ваксина?! Вирусът мутира твърде бързо и е невъзможно създаването ѝ!", допълват мрачно други, явно изведнъж придобили експертиза по имунология и вирусология. "Нищо вече няма да е същото!", отсичат злокобно трети.
Стоп! Така ли ще борим пандемията и то пред лицето на може би най-трудните месеци от нея?! Ако още от октомври смяташ, че от нийде надежда взорът не види, то имаш сериозна нужда от смяна на чипа без помощта на Бил Гейтс.
Да, черногледството в България е своеобразна традиция. Сложете ръка на сърцето си и признайте, че поне веднъж сте си мислили, че "много хубаво не е на хубаво" или "снощи аху-иху, днеска - тихо...". Няма как - природа.
Песимизмът у нас е дълбоко вкоренен и даже често се превръща в своеобразно състезание и надцакване - ха сега да видим кой е по-зле. Счупил си картер? На мен пък ми бавят заплатата. На мен пък не само ми я бавят, ами даже ми я намалиха... и така по спиралата надолу.
Пандемията подейства като увеличителна лупа на страстта да се вайкаме как нищо никога няма да се оправи.
Ще кажете, че поводи за песимизъм има премного. Ще кажете, че е по-приемливо да сме черногледи, отколкото да вярваме, че ей сега вече споменатият Бил Гейтс ще ни чипира и ще дадем син екран. Ще отбележите, че е по-разумно да се надяваме на най-доброто, но да сме готови за най-лошото. И ще сте напълно прави.
Никой не отрича в колко сериозна и безпрецедентно тежка ситуация се намираме, макар че скептици ще се намерят и по този въпрос.
Само че корона-песимизмът е не по-малко вреден от корона-скептицизмът. В момент, в който целият медицински елит по света отбелязва финални изпитания на ваксини и съобщава обнадеждаващи новини, тежките въздишки, че "ваксина няма как да има" са просто излишни.
В държава, в която всъщност не разбрахме какво е пълна карантина и какво е да излизаш от дома си само срещу декларация, е меко казано несериозно да се говори, че "ще седим затворени завинаги". Просто защото така или иначе никой не ни е "затварял".
А дали нищо вече няма да е същото?
Надяваме се!
Надяваме се един ден пандемията да е свършила и да се потупаме усмихнати по рамото, че сме се справили.
И то без тайничко да си мислим, че "много хубаво не е на хубаво". И без из главата ни да препусне дори и за кратко идеята, че ако много се смеем, то задължително след това нещо лошо ще се случи.
Защото освен ваксина, една цялостна смяна на нагласата няма да ни дойде излишна...
