Годината е 1988-а.
Важна е, не защото аз се появявам на бял свят, а защото това е годината, в която последните издихания на режима на Тодор Живков решават, че филмът "Маргарит и Маргарита" е "твърде публицистичен" и "не е достатъчно художествен". Това е последният забранен от комунизма филм.
След 10 ноември "Маргарит и Маргарита" не само е реабилитиран, но и стига до програмата на фестивала в Кан.
Годината е почти 2023-а. Ние отново искаме да забраняваме филми, при това анимационни. Отново си говорим, че хомофобията е нередна. Отново мразим различните. Отново и отново...
Детският филм на Disney "Чуден свят" наглед звучи невинно - семейство изследователи потегля на мисия, претърпява неочаквани обрати, но и научава редица житейски уроци. Българските родители обаче са потресени от две неща.
Първо, в продукцията има тийнейджър гей.
И, второ и явно по-страшно, майка му и баща му, вместо както си трябва да му теглят един хубав бой, за да върнат в правия път сина си, те го подкрепят и го приканват да разкрива чувствата си. "Шок и бомба", както биха се изразили някои колеги из медиите.
Оттук нататък следва традиционният хленч в социалните медии, придружен с искане филмът незабавно да бъде спрян от излъчване.
Да, в 2023-а година продължава да има хора, които настояват дадено съдържание да бъде забранено, защото го намират за неудобно, неловко за гледане и неподходящо по личните им критерии и ничии други.
След съвсем бегъл поглед над коментарите в платформите оставам с впечатлението, че детето ти да е гей е много по-страшно от това да е, не дай си Боже, сакато.
И че ако все пак то се окаже хомосексуално, не само няма да получи любов и подкрепа, а ще бъде възнаградено с омраза и неразбиране както от обществото, така и от собственото си семейство.
"99 процента от българите казват, че биха се отказали от детето си, ако то им каже, че е хомосапиенс", гласи един тъпичък виц, който за съжаление все повече се претворява в реалност.
Да мразиш дотолкова дадена група хора, само защото имат друга сексуална ориентация, не само не е смешно, абсурдно е. И това не е семпла омраза като тази към хлебарките например. Това е заслепяваща омраза, при която дори не можеш да погледнеш РИСУВАНИ персонажи, които имат различна сексуалност.
Никой не е станал гей, защото е изгледал едно филмче, при това - детско. Никой не седи някъде там в Холивуд, драскайки сценарии с едничката мисъл да направи децата на България хомосексуални.
Не сме 80-те години на миналия век и по-добре. В наши дни различните - онези с различната кожа, коса, сексуалност - получават видимост. Трябва да признаем, че с тази видимост понякога се прекалява, но не такъв е случаят с набедения "Чуден свят".
Анимацията показва топлотата и разбирането, които всяко дете заслужава да получи, независимо, че не пасва съвсем на шаблона.
Ако на местна почва има родители, които намират любовта и приемането на детето си такова, каквото е, за нередно и за нещо, което е по-добре да не гледаме - значи всички легенди за митологичната по размери любов на българина към децата му си е именно това, мит.
