Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ваня Григорова не знае ли, че политиката е лай*яна работа

Кандидатката за кмет на София вече е в политиката и ще трябва да научи защо е добре да се избягват вулгаризми Снимка: БГНЕС
Кандидатката за кмет на София вече е в политиката и ще трябва да научи защо е добре да се избягват вулгаризми

Едно не може да ѝ се отрече на Ваня Григорова - знае как да привлече вниманието.

След като на изборите беше обявена за сензация и за новото голямо нещо на българската политическа сцена, сега припомни и за склонността си да създава и разпалва скандали.

Една дума - "лай*омет", повторена множество пъти в национален ефир в един от сутрешните блокове, успя да възпали голяма част от публиката и да провокира възмущение и гневни реакции в социалните медии.

Според Григорова, която първо лансира тезата си онлайн, а след това и в национален ефир, "либералните лай*омети", както тя ги нарича, са я нападали на лична основа по време на кампанията и сега продължават.

Дали публичният имидж на Ваня Григорова е атакуван, при това с някои груби похвати - със сигурност. Дали реакцията ѝ е адекватна? Това е вече друг въпрос. 

Може да се спори дали коментарите на Григорова са израз на нейната емоционалност, или са умишлен ход, който да провокира високопарни реакции на нейните противници. Или е по малко и от двете.

Най-малкото тя открай време се опитва да обрисува противниците си като хора, които живеят в своите кули от слонова кост, далеч от народа. Да добави към това акцент, че същите едва ли не припадат от възмущение, когато чуят една нецензурна дума, само ще засили въпросния образ, който им е изградила.

Нещо повече - от десетилетия насам се смята, че избирателите у нас харесват политици, които говорят "народно" и се доближават до идеята за "обикновения човек".

От Тодор Живков, през Жорж Ганчев, та до Бойко Борисов, години наред виждаме повтарящия се архетим на политика, който говори "на един език" с избирателите си. "Вие сте прости и аз съм прост и затова се разбираме", както едно време беше казал на шега лидерът на ГЕРБ.

Възможно ли е Ваня Григорова да се е прицелила към подобен образ за себе си? Вероятно да. Все още е твърде рано да се прецени.

Проблемът, с който ще се сблъска тя самата, е, че не на всеки му се удава да постигне подобен "народен" имидж. Малцина са тези, които могат да си позволят щипка простащина, без това да рефлектира жестоко върху тях.

Достатъчно е да си припомним онова звънко "Абе, бай х*й" на Радан Кънев по адрес на Бойко Борисов, което упорито се закачи върху самия Кънев за седмици и дори месеци наред.

Да не говорим, че никой не чу нищо от казаното след тази реплика, което показва как нецензурният изказ в политиката засенчва посланието след него.

Или друг пример - "Да го ду*ат бедните", казано от парламентарната трибуна от Асен Василев, докато описва как според него ГЕРБ виждат ситуацията с бюджета. Дали някой помни изказването в цялост? Едва ли.

Има смисъл в това политиците да избягват нецензурните и вулгарните думи и тук не става дума за добро възпитание. Цената на подобни реплики в имиджов план най-често е твърде висока и не си струва след това да бъдеш разнасян като простак и вулгарен невежа.

За всеки един, който ще си каже "Абе, права е Ванчето...", не знаем колко други ще чуят само "лай*омет" и ще престанат да слушат след това, защото "тази каква е простакеса само...".

Колкото до това, че атаките срещу нея са ядосали кандидатката за кмет на София - да, в личен план подобно отношение е неприятно, но след като вече се хвана на хорото, на Ваня Григорова ще ѝ се наложи да свиква. 

Все пак всеки знае, че политиката е лай*яна работа.

 

Най-четените