Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Война и мир с "Топлофикация"

Война и мир с "Топлофикация" Снимка: iStock

Топлата вода още не е в чешмите на част от изтормозените потребители от южните квартали на София, а един въпрос все повече тормози по-зиморничавите граждани - кога ще пуснат парното.

Мразовитите сутрини накараха хората, които не издържат хич никак на студ, да забравят за солените фактури (които ще споменем по-надолу) и да се помоли час по-скоро топлото да бъде пуснато.

Такава е нашата връзка с "Топлофикация" - един безкраен валс между любовта и омразата.

От една страна, като измръзнат старите кокали, започваме да молим за парно. От друга - това дружество неведнъж и дваж ни е карало да го мразим неистово. Даже да псуваме и тропаме ядно по тръбите от безсилна ярост.

Да скубем коси и екстеншъни и да ритаме по невинни пощенски кутии, чиито врати тропат нещастно насреща, след като сме извадили фактурата от там.

Да късаме същите тези фактури и да мятаме късчетата като студент - салфетки в ъндърграунд чалготека, в която се спазва социалната дистанция и има достатъчно място за тази пламенна дейност.

Мразим например, когато насред най-горещото лято, когато дори камъните се молят да бъдат прибрани на сянка, защото се потят, "Топлофикация" да започне поредния безпаметен ремонт, който спира топлата вода .

Дружеството явно си е учило уроците по история, които гласят, че едно време аристокрацията не се е къпала, и решават рязко да превърнат няколко квартала в аристократи. Топленето на вода в канчета и легенчета с бързовари и електрически кани пък е занятие, достойно за запален алхимик, който се опитва да се изкъпе, вместо да търси Философския камък.

А как само мразим "Топлофикация", когато всичко това се случи насред зима!

Навън тихо се сипе ентият сняг, а вътре - студ, сняг, мраз и топлина от духалка. Шейни на летни гуми се пързалят под прозореца, от чешмата се сипят ледени кубчета, макар че те не си вървят с греяната ракия, която пием за стопляне.

Радиаторите пък са студени като сърцето на бившата ти и от тях идва само усещане за чугунена безнадеждност. За онази сутрин, в която "Топлофикация" беше спряла студената вода в центъра на столицата (да, правилно прочетохте - студената) и потече вода с температурата на земна лава - няма да отваряме дума.

Да, в такива моменти омразата е напълно оправдана. Както и в онези, в които в пощенската кутия се озовава фактурата за сметката, въпреки че още миналата зима се абонира за електронна фактура и си се отказал от хартиената, за да пазиш малко природата.

"Топлофикация" смята опазването на природата за буржоазен предразсъдък и ползва тонове хартия, само и само да си получиш сметката по пощата.

Та, отваряш с треперещи ръце плика с кокетно червено лого и вътре се мъдри спретнат лист А4, който те информира, че дължиш 456 лева и 89 стотинки, независимо от кубчетата лед от чешмата и студените радиатори.

После се сещаш за чудото, наречено "изравнителна сметка", и си сипваш греяна ракия, защото действа вълшебно на нервите и редуцира омразата.

"Топлофикация" е институция, с която никога не си квит. Може да си си платил тока и водата, интернета и кабелната, без да дължиш и стотинка отгоре, но при Топлото никога не се знае. Ако нямаш да им даваш, те имат да ти дават, празно няма.

Така в края на отоплителния сезон освен с изпилени нерви можеш да се окажеш с изравнителна сметка, в която ти дължат 98 лева и 99 стотинки.

Парите претворяваш в нова електрическа кана, че старата изгоря покрай предишния ремонт на тръбите из квартала и твоите опити да се полееш малко оттук-оттам. Остават и за едно шише ракия, грижливо скътано за подгряване с мед и пипер, нали знаете - като стане поредната авария.

Но пък любовта - тя идва на мощни талази, когато в една мразовита есенна сутрин дочуеш шуртенето на топлата вода и пипнеш радиатора, а там - топло!

Най-четените