Ахнах, когато видях кораба Allure of the Seas на пристанището в Неапол. За да е още по-шокиращо, наблизо бяха акостирали два големи круизни кораба, но чудовището край тях беше XXL.
Не можех да повярвам, че това е плавателен съд, а не сграда на дока. Беше огромен, с хиляди кабини и гигантски пързалки отзад. Изглеждаше неестествено и плашещо заради грандоманския си размер.
Но беше само XXL, защото Allure of the Seas е бил най-големият круизен кораб на света преди 15 години.
От тогава, и особено в последните години, апетитът към този вид туризъм и изживявания расте, и индустрията поръчва и строи XXXL и XXXXL.
Последното за момента най-голямо чудовище - Star of the Seas, побира до 7600 пътници, плюс 2500 души персонал, дълго е 365 метра, има 20 палуби, 7 басейна, 8 квартала, и водоизместване колкото самолетоносач. То е "сестра" на друг мастодонт с подобни размери - Icon of the Seas, и от този клас се очакват скоро още два мастодонта.
••• Еволюцията на този тип кораби:
Allure престоя в Неапол обичайния един ден, и добави към и без това претъпканите до полудяване улици на града още няколко хиляди туристи. Те обиколиха историческия център, изядоха няколко хиляди пици и се върнаха на борда, където да се забавляват в някой от 20-те ресторанта, на ледената пързалка, мини-голф игрището, в басейните, казиното, СПА центъра, въжения парк, нощния клуб, театъра, акватеатъра и истинския парк със стотици живи растения.
По-любопитните да видят романтиката и чара на тази част на Южна Италия се отправиха към Амалфи, Позитано, Соренто, Капри или пък към Помпей, и също оставиха своята лепта към и без това пръскащите се по шевовете малки улички и пътища.
След това Allure се отправи към многострадалната Барселона с всичките си поне 5000 клиенти, които да окупират Саграда Фамилия и Ла Рамбла, оставяйки по 20-30 евро за обяд и купища въглеродни емисии, докато корабът ги чака с включени двигатели на пристанището.
Ако има нещо хубаво в цялата тази круизна ваканция на стероиди, то е, че най-мащабните чудовища като Allure се твърде големи за доста пристанища и поне те са пощадени.
На тези туристи, както и на очакваните над 37 милиона пътници на круизните кораби през 2025 г., явно им харесва да прекарват седмица-две по този начин. Големите круизи предлагат огромно разнообразие от забавления, a посещението на няколко пристанища в например Средиземно море е по-скоро бонус към общото пътуване.
••• Барселона полека-лека ограничава този тип туризъм:
Явно не им пречи и че те всъщност не виждат почти нищо от местата, които обикалят - само безкрайни тълпи туристи, бродещи около магазини за сувенири и ресторанти. А може би искат точно това.
Само че случващото се е в ущърб на самите места, които круизните туристи посещават. Подобен тип свръхконсуматорски, ширпотребен туризъм за еднократна употреба е убийствен както за големите населени места, които прегазва, така и за по-малките, които направо помита. Изтрива автентичността и самоличността им, гони местните жители и превзема всичко.
Да, най-популярните места са свръхпосетени и претоварени и без тълпите от круизните кораби, но може би те са тези, които слагат пирона в ковчега.
И точно този тип туризъм е най-неустойчив и рано или късно нещо ще рухне под многотонната му тежест.
Аргументът, че туристите - дори и еднодневните - водят до икономически просперитет на местата, които посещават, не е напълно състоятелен. Да, те носят и оставят пари, и на места туристическата индустрия формира огромни проценти от брутния вътрешен продукт.
Но именно това е капанът за икономиката - примерът с пандемията отпреди няколко години е достатъчен. Туризмът е твърде зависим от подобни външни фактори, и препитанието на прекалено много хора е под риск заради епидемии, войни, катаклизми, политически промени, стачки, смяна на хайпа и какво ли не. Затова умното и устойчиво управление не разчита единствено на него, и не позволява свръхразрастването му - и заради опасността от срив, и заради риска да започне да вреди на интересите на местните хора.
••• Случват се и такива неща:
Защото по-сериозният проблем е, че секторът на услугите не създава особена добавена стойност и не стимулира развитие. Тоест, преведено на днешен език, за да е силна една икономика и благоденстващи една държава или град, те се нуждаят от скъпи сектори като високи технологии и индустрия, а не само от сервитьори, продавачи и управители на хотели.
От хора, които проектират и строят кораби, а не единствено от хора, които ги посрещат и изпращат. От хора, които най-накрая ще решат, че няма да пускат в пристанищата си плаващи консуматорски мегаполиси с хиляди hit and run посетители.
