Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Жена не иска в Гърция, предпочита Черно море

Шок и ужас! Или не съвсем... Снимка: iStock
Шок и ужас! Или не съвсем...

И тази година България спази традицията.

Разбирайте, още през май месец немалко българи вече изпълниха ритуала, който се състои от лежане на чист и подреден плаж с чадъри срещу консумация и приемане орално на пресни морски дарове и ледено узаки.

Ритуалът задължително се изпълнява в Гърция, разбираемо.

И в моя живот изминаха известен брой години, в които не исках и да чуя за Черно море.

Този януари обаче претърпях катарзис от ония, дето претърпяват ходилите в ашрами в Индия. Ама без да ходя в Индия.

Викам си - край, Генке, тая година си в България. И има защо.

Снимка: iStock

Няма да вися на "Кулата" като прани гащи и да търся трети и четвърти за белот, че да минава времето.

Знам, че много от хората, които почиват в Гърция, си имат строг алгоритъм - стават през нощта, като започнат да пеят чухалчетата и с педантично подготвен багаж се изсулват в тъмното като престъпници.

По тъмно са и на границата, където сигурно будят нещастните граничари с гръмко "Калимерааа!".

Дори и най-пресните калмари, уловени от копие на Аполон, не могат да ме накарат да съм в отпуска и да стана в 3 през нощта. Затова в предишни години чинно висях в задръстването на КПП-то, дъвчех нервно солети и си упражнявах конспекта от псувни.

Тази година ще реша дилемата по-генерално и вместо по "Струма", която внуците ми ще видят довършена, ще хвана Подбалканския път за Черно море. Силно препоръчвам селфи на Антоновския водопад, ако не знаете къде е - свирнете, ще ви кажа.

Няма да се чудя как да изконсумирам бронтозавърските порции, които сервират в Гърция.

Но, Южени, та как това ще е проблем, чувам мнозина да стенат ужасени.

Проблем е, защото има вечери, в които на по-добрата половинка в живота ми му се яде гръцка салата, а на мен - дзадзики. Да, ама в Гърция няма шест-пет и сервират над половин килограм гръцка салата и още толкова дзадзики.

Няма "порция риба" или "порция миди", има двукилограмови чудовища, полегнали в огромни чинии, и колосално количество миди, сервирани в подобна на леген купа. И това от един момент нататък от плюс се превръща в минус, защото, нали - на него му се яде това, а на мене - онова.

Хлебчето и водата, които пък се материализират пред нас в таверните, вече рядко са наистина безплатни. Ясас, ясас, ама сиренето е с пари, дет' се вика.

Затова - беж към Черноморието.

Ще ми е по-спокойно и тихо.

В Гърция е по-тихо и по-спокойно, ама в минало време.

Сега там почива не само половин България, но и солидна част от Румъния, Северна Македония и Сърбия. Балканският бульон, който се образува по плажове и таверни, сам по себе си е достатъчен, за да опровергае всякакви схващания за тишина и спокойствие.

Но към него се прибавят и самите гърци, които, нека сме честни, са адски шумна нация и често гласът им доминира всичко наоколо.

Изведнъж се оказва, че за да си намеря истинско усамотение и отдих в южната ни съседка, трябва да я изръчкам цялата, докато намеря Мястото с главно М. И че ще изживея много по-голям дзен на централния плаж в Созопол.

Затова тази година планирам да съм именно там.



 

Най-четените