Добре че плъзна тези месеци шап по добитъка в Бургаско, че цената на месото остана ниска. Шапът за хората не е опасен, ама кой ти гледа? Нали напоследък станаха модерни разни здравословни и еко течения, та прекупвачите сега могат да искат от производителите за без пари. Накрая даже и в магазините месото идва малко по-евтино.
Но впрочем защо месо? Нали са пости? Според данните на статистическия институт, средно дневно на човек от населението на България се падат 10 грама месо и колбаси. 9.5 грама, да сме точни. Ако парите за тези нечестиви месища се прехвърлят към нещо по-благочестиво, да речем плащане на ЧЕЗтитки*, не само че ще сме по-близо до културния туризъм, обещан ни от правителство и Свети синод, а и външният инвеститор ще е доволен.
По-малко, по-бедни
Доколкото мога а преценя, когато статистиката публикува данни за намаляване на доходите на населението с 3.7% за една година, а инфлацията - официално - за същия период е нараснала с 4.4%, изпълнителната власт дължи известно обяснение на народа.
Публично обяснение изисква и фактът, че дефицитът на държавата само за първия месец на годината е 477 млн. лева - когато заплати и пенсии неумолимо са замразени от година. Но защо все още не съм видял притесненото лице на премиера и неговия верен академичен лъв, финансовият министър?
Напротив, все по-бодри и розови са родните министри. Очевидно за тях важи логиката „няма човек, няма проблем". По-малко българи - по-малко социални разходи. Според досегашната най-негативна прогноза на статистиците, в България през 2010 г. би трябвало да живеят 7.5 млн. души.
Предварителните данни от преброяването говорят, че у нас са останали около 7.3 млн. души (90% преброени се равняват на малко над 6.7 млн. души). Че ще се стопим като народ - при избраната и следвана политика - отдавна е ясно, но изпреварихме негативните прогнози с 5 години.
А впрочем не би трябвало. Японското дълголетие се дължи на хармоничен начин на мислене и внимателно подбрана диета. Тъй като средният българин има 3 лева и 52 стотинки дневно за храна, откъм диета ги докарваме нещата. Само житейската философия му куца на българина: май прекалено много се е разтревожил за бъдещето.
Кой те в таз робска люлка люлее?
Мръсотията на българската политика, описването на чието начало струваше живота на Щастливеца, се трупа слой връз слой. Под одобрителния барабанен бой на казионните медии, българските политици в компанията на обществените лица от бизнеса и финансите продължават да печелят победи срещу врага.
Народът продължава да обеднява, той се свива и като численост, и като интелект. Тъй като няма база за сравнение с нещо по-добро в обозримата си история и неспирно е облъчван от медиите, българинът все по-често забравя за унизитeлното си положeние бедняк на Европа, живеейки в една от природно най-богатите страни на континента.
Една статистика, че разходите за здраве през четвъртото тримесечие са намалели с 12.8% на годишна база говори или за това, че от плащане на сметки за храна и енергия хората нямат пари да се погрижат за собственото си здраве - или за това, че под вещата ръка на Вожда населението е станало по-здраво, така че този разход вече е ненужен.
Въпреки абсурда на второто, то се повтаря с такъв плам и убеденост, че накрая и аз се разколебавам: чакай малко, действително ли са толкова зле нещата? Не могат да грешат ръководителите на страната, когато ни обещават, че вървим към нещо особено добро.
Както премиерът Борисов преди дни ни увери, че „по-добър доклад от САЩ (за България) досега не е имало". Как да не се стопли сърцето българско от такова нещо. Ето например и министър Трайчо Трайков коментира пред испански предприемачи, че последните данни говорят за излизане на България от кризата. Доказателството? Миналата година например страната ни е посрещнала седем милиона туристи.
В данните на Държавната агенция по туризъм виждам 6.047 млн. чуждестранни туристи, но това няма особено значение. Далеч по-важно е, ако питате мене, че броят на пътуванията на българи в чужбина е спаднал с над 26% и с 34%, когато става дума за истинска ваканция. Това според мен е действителният процент, с който се е свила средната класа у нас заради кризата, от която сега толкова стремително излизаме.
Какво пък? Нали се борим за положителен имидж в чужбина? По-малко български туристи навън - по-малък риск този имидж да се влоши още повече.
Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?
И все пак, къде са белезите на икономическото възстановяване, щом хората стават все по-малко и по-бедни? Повтарянето до затъпяване на песента, че се „оправяме", ми напомня за техниката „хипнопедия" - заучаване по време на сън.
Ти спиш - а народът спи от времето на Ботев насам - и жена ти повтаря в лявото ухо: „купи ми бижу"! И ти без да щеш на другия ден отиваш в магазина и си отваряш портфейла. Та и на нас - без оглед на икономическите резултати, всъщност в пълно противоречие с (несигурните) статистически данни, ни се внушава, че моделът работи.
Да, работи, но за кого? За кого работи отдадеността, с която всяко решение за икономиката се претегля според възможността да привлича или отпъжда „чужди инвеститори"?
За кого работи плоският данък, който спира естествения процес на преразпределяне на икономическия резултат в структурата на обществото?
За кого работи стремежът към тотална приватизация, който лиши населението от собственост и приходи от доходоносни бизнеси като генерирането на енергия и минното дело? И който приватизира за стотинки работещи предприятия, построени с народни пари. Или унищожи предприятия, за да ги приватизира на по-ниска цена.
За кого работи продължаващият натиск за свиване на публичните разходи? За разрушаване на структурите, отговорни за поддържането на научна, образователна и обществена дейност в България? За кого работи цената на билета за вход в Националния исторически музей, 10 лева - с колкото според НСИ разполага месечно българинът за образование, свободно време и културен отдих?
Черно - белите цифри на статистиката крещят уплашено. Но резултатите от политиката се виждат по-далеч от тях. Миналата седмица преминахме през хасковското село Светлина. В девет часа вечерта в цялото село светеха три прозореца. А вчера в градската градина на Пловдив видях, че единият крак на бронзовото куче от паметника на българо - японската дружба е почти срязан. Още две нощи и на вторични суровини.
Грабвайте телата!
Някои хора действително станаха много богати в България. Без да са измислили нова компютърна програма, производствена рационализация или нов дизайн на продукт. Без дори да са запознати с основните икономически принципи. За да си богат няма нужда да разбираш от икономика. Даже може да се каже, че някои принципи на икономиката - устойчивост, икономии, иновации - в българските условия само пречат.
Политиката, осигуряваща разпределянето на публичните средства, се оказва най-доходоносният бизнес в България. Отново и отново виждаме изкривени от злоба и глупост лица начело на правителствени и държавни структури - и е напълно ясно защо. Те са верни на властта.
Фурнаджийски лопати без капка срам относно липсата на собствени идеи за България и без достойнство да се оттеглят, когато нарушенията или некадърността им лъсват, такива са в масата си родните политици.
Невиждано политизирано, свръхподозрително, лъгано но продължаващо да гласува за тях, реакционно, консервативно, без капка солидарност - това е феноменът „българско общество": сприхаво старче, което едва започва да се окопитва от шоковете на прехода.
Силни, отдадени на идеята и народа, жертвоготовни, талантливи, широко скроени и можещи - това са българите, които се изтласкват от подстъпите към върховете, не се назначават на работа, презират се като наивни, стават обект на подигравки, на гонения, на злъчни подмятания, на отрицателни становища на комисии; за които с облекчение се гледа как заминават в чужбина.
Страната ни плаче за катарзис. Дори най-дебелокожите виждат как нов пласт мръсотия ляга на стария с всеки нов мандат, с всеки новоназначен след „широки консултации" председател на съюзи на учени и писатели, на художници и гадатели, на стопански асоциации, на комитети за зелен бизнес (това особено), с всеки нов алианс на „свободни" политици, ловящи за опашката свраката на отлетялата мисъл.
Не мога да кажа кога и дали ще настъпи пречистването за нас българите. Знам обаче, че икономическият резултат е неделим от социалната структура. Колкото и огромни инвестиции да навлязат у нас от чужбина или да излязат от старите куфарчета, българите с тях няма да станем нито по-богати, нито по-щастливи.
Ако искаме да се „оправим", като населението поне си осигури нормално количество храна и култура, трябва да заявим категорично неприемане на всяко политическо и професионално дерибейство.
Нов вятър вее из интелектуалния икономически пейзаж. Най-доброто за нас е да го последваме. С това ли се изчерпва мисловният потенциал на българската икономика, когато на въпроса за последиците от скъпия бензин върху населението, министърът ни убеждава, че бензинът всъщност бил евтин. А мастит телевизионен икономист му приглася: какво обедняване? Нали петролните компании ще спечелят?
Пораженията за обществото в България, които войнстващият болшевизъм му нанесе през годините, са напълно съпоставими с опустошенията, произтичащи от тоталната дерегулация в полза на „свободния" капитал, освободен да прави максимални печалби, заробвайки населението с монополи и регионални феоди. Междувременно моралът на нашата нация беше смлян в месомелачката на партията и мамона.
Алтернативи на дивия капитализъм и на затъпяващия комунизъм има за България. Има и хора, които са готови да ги разработят в управленски програми. Ако веднъж само проблемът за пътя, истината и живота се постави в истинската му пълнота пред този толкова лъган народ, медийните хвалипръцковци и правителствени лъжепророци ще се скрият вдън земя от народния гняв. Въпросът е народът да поиска промяната от сърце, истински.
* месечна сметка за ток.
