"Going Postal" или както на български терминът е преведен "Пощоряване" (за едноименния роман на Тери Пратчет) е един любопитен термин от американския английски, който описва състоянието на агресия или нервен срив, причинени от натоварването на работното място. Терминът е въведен заради редица случаи на пощенски служители, които заради тежката работа просто откачат.
Днес заради интернет пощите далеч не са това, което бяха, но това не означава, че и терминът си е заминал с тях. Не, днес тази роля се пада на гиганти като Amazon - най-големият онлайн магазин, мастодонт на технологичния пазар и източник на богатствата на най-богатия човек на планетата - Джеф Безос.
Също така и работното място с най-голяма разлика между това, което собственикът изкарва и това, което работниците му печелят като заплати. Amazon и до днес има славата на едно от най-тежките места за работниците и то не само заради възнагражденията.
Група работници с юмруци, вдигнати в знак на солидарност, държат плакат, с написан на ръка надпис: "Ние сме хора, не роботи!" Те и други служители от склад в компанията в Минесота излязоха на протест по време на дните на масова стачка в Amazon през март и през юли.
Недоволството им е породено от ежедневната реалност на дехуманизация, която ги кара да се чувстват като роботи на работното си място.
Ако човек не е особено запознат с Amazon и отношенията му с компанията се изчерпват с това да получи до адреса си пакет с поръчани стоки, то вероятно е трудно да разбере защо тези работници са толкова нещастни и защо някои от тях описват центровете за обработка на поръчки на компанията като "помийна дупка" и с други подобни цветисти епитети.
Журналистът на сп. Time Емили Генделсбергер решава сама да провери всички слухове за работата в Amazon и кандидатства за един от въпросните центрове в Индиана.
В продължение на няколко седмици тя работи там наравно с останалите служители, за да придобие ясна представа какво точно представлява чувството да си служител на компанията.
"Не бях подготвена за това колко уморителна ще бъде работата в Amazon. На тялото ми му отне две седмици, само за да се приспособи към агонията от ходенето по над 24 км и стотиците клекове на ден. Но след като физическото натоварване стана по-поносимо, психическият стрес от покриването на стандартите за производителност на робот стана още по-голям проблем", разказва тя.
Технологичният прогрес безспорно е невероятно благотворен за развитието на бизнеса и удовлетворяването на клиентите, но вкарването на технологиите в работния процес позволява на работодателите да налагат вече и съвсем ново темпо на работа, в което няма никакво място за неефективност или прекъсване на работния процес от умора, което изсмуква до капка работната енергия на служителите.
Така пистолетът за сканиране, който работниците използват за да си вършат работата, се превръща и в дигитално средство за следене на работата им - своеобразен цифров мениджър, който да отчита представянето ти във всяка една секунда от деня.
Не просто това обаче - след като човек свърши с една задача, пистолетът веднага дава нова и започва да отброява секундите, които са необходими на работника да започне с извършването й. Пистолетът също така предупреждава и мениджъра на екипа, ако даден работник си вземе твърде много минути почивка между задачите.
"В моя склад човек имаше право на почивка само за по 18 минути на смяна. Моята беше от 6:30 до 18:00 часа, а в това време за почивка се включваше използването на тоалетна, пиене на вода или просто ходене по-бавно от алгоритъма на машината, въпреки че имахме 30-минутен неплатен обяд. Това създаваше постоянен шум от лека паника, а изолацията и монотонността на работата ме караха да се чувствам така, сякаш губя ума си. Представете си, че изживявате това месец след месец", разказва Генделсбергер.
"Чувствах се така, сякаш компанията искаше от нас да бъдем роботи - никога да не спираме, никога да не оставяме умовете ни да се отдалечават от задачата. Чувствах невероятен натиск да потисна човешките си "провали", които ме правеха по-малко ефективни от една машина", допълва още тя.
От Amazon отговарят, че това не е "точно описание на работата в нашите центрове" и че се гордеят със своите "безопасни работни места". Открай време компанията отказва да признае лошите условия на труд, които предлага на работниците си, описвани от редица текстове в различни медии, базирани на разказите на бивши и настоящи служители.
За много хора, които през последните години не са работили в среда с ниско заплащане на труда, е трудно да разберат колко стресираща може да бъде широко разпространената технология за мониторинг на работното място.
Повечето от текстовете в медиите по темата се фокусират върху несигурните условия на труд и ниските заплати в тези центрове за приемане и обработка на поръчки. Въпросът в случая е, че през последните години Amazon е обсебена от принципите за безопасност на труда и полага изключително много усилия в тази посока. Колкото до нивото на заплащане, работниците в компанията печелят повече отколкото хора на същите позиции в други, по-малки компании, занимаващи се със складове и логистика.
И реално - ако нещата опираха само до тези неща, Amazon би бил доста по-добър работодател от повечето компании, предоставящи подобни работни места.
Въпросът тук е, друг. Amazon е най-големият хищник на съвременната икономика и подобно на американската верига Walmart през 90-те години, тя диктува правилата. Всеки, който иска да се конкурира с компанията, ще трябва да приеме нейните трудови практики.
Според Amazon, нейната работна сила в САЩ до края на годината ще достигне общо 300 хил. души, голяма част от които са наети на обикновени, работнически позиции. Тези работни места са все по- и по-застрашени от продължаващата автоматизация на труда и се очаква през следващото десетилетие голяма част от тях да станат ненужни вследствие въвеждането на машините.
И все пак човешките работници продължават да са нужни. Хората остават значително по-добри от машините със своята способност да комуникират, да мислят творчески, да разпознават неща визуално и с фината си моторика. Освен това човешкият труд на моменти е малко по-евтин от машинния.
Всичко това обаче идва с цена - хората не са роботи и имат своите нужди, и не са толкова добри в изпълнението на повтарящи се задачи както машини и алгоритми.
Колкото повече човечност има в изпълняващия задачата работник, толкова по-малко продуктивен и желан е той в студените очи на пазара. А днешните технологии позволяват на работодателите да принуждават работниците да подтискат човечното в себе си или да рискуват да загубят работата си.
Това важи и за онези професии, класифицирани като "бели якички дори", които са подложени на същите видове показатели и технологии за наблюдение на ефективност.
Това, което искат работниците на Amazon е обикновеното им третиране като човешки същества и нормални условия на труд.
