110 милиарда евро не извадиха Гърция, иска още

Гърция очаква юнският одит на бюджета й да покаже нужда от нов пакет с финасова помощ на стойност близо 60 млрд. евро, с които тя да покрие финансовите нужди до 2013 г., обяви висш гръцки държавник.

Политикът, информиран за преговорите между Гърция и Европейския съюз и Международния валутен фонд, каза, че въпросът за разширяването на настоящия пакет с помощи или уреждането на нови заеми ще бъде обсъден на редовната среща на финансовите министри на ЕС в началото на следващата седмица - 16-17 май.

Гърция търси отчаяно още пари, въпросът е при какви условия ще ги получи

Предвижда се Гърция да има нужда от около 27 млрд. евро нова помощ за догодина и допълнителни 32 млрд. евро за 2013 г. Гръцкото министерство на финансите отговори на искането за коментар с изявлението, че се вземат мерки да бъде намерено реалистично решение.

"Дебатът, който в момента е на дневен ред, е за намирането на оправдано решение - при това по такъв начин, че да не се отвори дупка в покриването на гръцките нужди от финансиране през 2012 г.," каза говорител на финансовото министерство на Гърция. "Все още обаче няма конкретна информация, свързана с размера и подробностите около пакета с помощи."

В ранния етап на преговорите в Люксембург в петък, висши представители на ЕС са обсъдили възможната структура на евентуалния нов пакет с помощи, но не е било постигнато споразумение. Окончателно решение няма да бъде взето преди излизането на резултатите на юнския одит дали страната е способна да покрива дълговете си, коментира гръцкият източник.

"Очакваме окончателните стъпки за помощта да бъдат направени след прегледа на дълговата стабилност на Гърция," твърди източникът. "Въпросът все пак ще бъде подробно обсъден следващата седмица на ЕКОФИН," обяви той, използвайки популярното съкращение за Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси.

Евентуални стъпки вече се договарят между финансовите министри в еврозоната

Сред обсъжданите варианти е разширяването на настоящия матуритет на Гърция и осигуряване на достъп до фонда на ЕС за правителствена финансова помощ - т.нар. Европейски фонд за финансова стабилност. Нов меморандум за разбирателство може да определи имоти и активи, държавна собственост, като допълнителна гаранция, каза гръцкият политик.

"Очаквам нов набор от мерки за Гърция, които ще имат стриктни времеви граници и гаранции, че всичко ще бъде прозрачно," пояснява той. По негови думи Германия ще има затруднения да убеди данъкоплатците си да дадат още пари за Гърция, след участието им в пакета от 110 млрд. евро от ЕС и МВФ само преди година.

Германското правителство предпочита удължаване на матуритета на боновете през 2012 и 2013 г., но може да обмисли комбинацията на тази стъпка с достъп до Европейския фонд за финансова стабилност.

"Въпросите вече бяха обсъдени на базово ниво в Люксембург, но не бяха взети никакви решения," твърди източникът. Възможността Гърция да обяви отказ от плащания по дълга си без допълнителна външна помощ е породила нова кризисна ситуация за европейските правителства, Еврокомисията и Европейската централна банка.

Срещата в Люксембург миналия петък е била с участието на финансовите министри на Германия, Франция, Италия, Испания и Гърция. Също така са присъствали президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише, еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен и председателят на съвета на министрите в еврозоната Жан-Клод Юнкер.

В неделя британският финансов министър Джордж Осбърн заяви, че страните от ЕС ще прекарат следващите няколко седмици в обсъждане на начини да осигурят допълнителна финансова помощ за Гърция.

"Мисля, че е неизбежно да разгледаме пакета от помощи за Гърция и да обсъдим какво могат да направят те, за да издържат през следващата година, но това може да включва допълнителна помощ - примерно от еврозоната," каза той в интервю за BBC.

Осбърн пояснява, че е ясно признат като проблем шансът Гърция да се окаже неспособна да си върне достъпа до капиталовите пазари догодина. Но по негово мнение има шанс Гърция да избегне обявяването на отказ от плащания.

Гръцкият дълг расте прогресивно, кредитният й рейтинг се срива

Гръцката дългова криза се възроди пак, след като Гърция не успя да покрие заявените лимити на дефицита си миналата година, което принуди правителството да наложи по-строги мерки за финансови икономии, и на свой ред хвърли икономиката й в още по-дълбока рецесия. Трайното свиване на икономиката би пресушило данъчните постъпления и би запратило Гърция в още по-дълбоко финансово блато.

Реакциите на рейтинговите агенции бяха незабавни и недвусмислени - Moody's предупредиха в понеделник за "многостепенно" понижение на рейтингите, ако в резултат на предстоящия преглед се стигне до заключението, че гръцкият дълг е неустойчив.

Агенцията в момента е определила рейтинг B1 на държавно гарантирания дълг на страната, което означава 20-процентен риск от отказ от плащания или преструктуриране на дълговете. Конкурентната рейтингова агенция Standard & Poor's пък в понеделник понижи отново рейтинга на Гърция с две нови степени до B и съответно до C - за дългосрочните и краткосрочните й дългове.

Рисковете от евентуално преструктуриране на гръцките задължения

Опасенията на политиците в еврозоната са, че с договарянето на нова финансова помощ за Гърция, вероятно боновете на останалите "проблемни" периферни икономики на еврозоната ще отслабват прогресивно; в някакъв смисъл това вече се случва с испанските държавни бонове.

Възможно е също на свой ред другите страни, получили финансова помощ от ЕС - Ирландия и Португалия, също да поискат нови споразумения за спешна финансова помощ. Преструктурирането на дълговете на Гърция може да стартира отново дълговата криза в цялата еврозона, която не би се отразила добре на глобалната икономика, вече разклатена от високите цени на петрола, инфлацията и стабилната висока безработица.

Лидерите на Европа обикновено избягват каквото и да е обсъждане на преструктуриране на дългове в еврозоната. Публично тази опция просто се изключва. Но премълчаването на проблема не означава, че той не съществува; сегашните стъпки към по-меки условия за нова помощ за Гърция са стъпка в правилната посока, но ЕС е практически в патова ситуация.

Ако се запази статуквото или се промени съществуващото споразумение, или Гърция ще остане "на системи" от ЕС, или просто ще бъде отложено неизбежното страдание. А преструктурирането може да задълбочи дълговата криза и в други части на еврозоната, поне в краткосрочен план.

Фактът е, че молитвите за чудеса няма да решат въпроса с европейската дългова криза. Решението може да бъде само изчерпателен пакет от реформи в цялата еврозона за по-голяма интеграция и растеж - и евентуално преструктуриране на дълговете на неплатежоспособните страни.

Но това е маловероятно да се случи, поне не и в настоящия политически климат в Европа. Политиците изглежда пак ще продължават да изтласкват гръцкия дългов проблем в бъдещето, с надеждата по вълшебен начин нещата да се оправят без тяхна намеса. Нищо чудно и догодина Европа да изпитва същото мъчително чуство на дежа вю.

#1 Borracho 12.05.2011 в 14:00:28

Сега наще комунисти ако са умни трябва да инвестират милиардите си в Гърция, ем близко, ем на топло да стоят паричките под ръка.

#2 Sceptic 12.05.2011 в 14:35:59

Няма да я бъде Европа в този й вид, запомнете!

#3 My Majesty 12.05.2011 в 14:46:41

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=9151&sectionid=5&id=0001001 В тази статия, във в-к "Сега", можете да резберета 2/3 от истината за проблемите на Гърция. Останалата 1/3 се корени в алчността на потомствените гръцки политически касти и упоритото затваряне на очите в продължение на 20 години от страна на Европа. Той Хоакин Алмуния си го призна де, ама гърците за разлика от нас, не искат само едно голо "извинявай". И са прави.

#4 strawsPulledAtRandom 12.05.2011 в 15:36:17

Относно линка на девойката с ингилизкия ник - добре го е казал финландецът. Право, куме, в очи!

#5 thaddeus 12.05.2011 в 16:02:23

Интересно ми е кога Германия ще тегли една майна на еврозоната. Гърция, Португалия, Ирландия са пред фалит, а Германската икономика на практика ги издържа. Нещата не са на добре, тази криза не се разви както трябваше, нито в САЩ нито в ЕВРОПА! Това изкуствено покриване на дълг - ще стане страшно.

#7 emergesync 12.05.2011 в 18:50:33

http://www.alternet.org/economy/145884/how_the_monsters_at_goldman_sachs_caused_a_greek_tragedy

#8 My Majesty 12.05.2011 в 19:05:31

До emergesync: Много истина, при това болезнена истина в тази статия. Само че повечето хора не искат да знаят истината. Защото безотговорността за собствения ни живот е удобна поза. Благодаря за статията.

#9 emergesync 12.05.2011 в 20:00:04

My Majesty: едно интересно нитервю: http://www.youtube.com/watch?v=yTbdnNgqfs8 Познат сценарий, нали ? Приватизация, енергийни проекти, инфраструктура ...

#10 Любо 13.05.2011 в 02:50:31

Май ще им излезе по-ефтино да освободят и Гърция вместо да я спасяват, а и медиите и оръжейната промишленост няма да стоят без работа.

#11 Ivan Mitev57 13.05.2011 в 04:04:44

Република Гърция – поука за всички Трудностите на Р. Гърция (и на другите страни през 2011 г.) са от държавно управление, което не се съобразява с качества на ползвани „незлатни пари”. За пълноценно ръководство при условия на незлатно евро е нужен полезен пазарен подход, който да осигури на правителството намаление на разходи и получаване на полагащи се приходи, които ще се вложат за закрила на финансова система. Навярно гръцкия финансов министър Георгиос Папаконстантину не знае за тази възможност, която е малко популярна сред финансисти. Полезността може да се представи като „Модел Ресурси М”, който е образец за подобрение на държавно управление чрез употреба на знания за „Обществения закон за Ресурс М”. До 2011 г. специалистите от финансово министерство прилагаха наследен начин на държавно управление, който е резултат на ненужно продължение на катастрофална световна управленческа грешка от 1716 г. При това поведение държавната власт е принудена да работи при условия на ненужно завишени разходи и да няма полагащи се пазарни приходи. Резултатът е стихийно развитие на стопански диспропорции и жестоки кризи, с беди за хората. Заради собствената си управленческа слабост, много правителства намаляват полезни държавни разходи и реално премахват работни места. Досегашното грешно държавно поведение не е забелязано и от Европейската комисия. При условия със запазен недостатък, планът да се въведе в Европейския съюз постоянен механизъм за спасяване на закъсали страни в еврозоната не може да допринесе за успешно икономическо развитие, защото не е премахната днешната Генералната причина за криза. Алтернатива на сегашното катастрофално държавно управленческо поведение има. За финансовото си спасение, правителството на Р. Гърция (и на всяка страна) следва да прецени абсолютната ненужност от продължаване на 295 годишна световна държавна грешка и да приложи възможна употреба на знания за „Ресурс М”. Полезният световен ефект от внедряване на тази животворна икономическа новост е над 10 млрд евро за денонощие и същият ще се прояви при всяка държава, която прилага полезен пазарен подход чрез „Модел Ресурси М”.

#12 aissan 14.05.2011 в 08:54:59

Стига сте ни плашили с Гърция бе ! Живота при нас е точно СТО пъти по-лош от техния ! На кой му дреме за някакви си измислени МАКРО икономически показатели след като получава 1200 Евро пенсия ? И това не е от вчера ! Гърците имат спестявания да карат на " мускули" поне 10 години и повече ! А какво имаме ние ? Усмивка пред строя , потупване по рамото и ... нищо в джобовете си !

Новините

Най-четените