Чудото Марешки: Каква е цената на бензина?

Светът се радва на най-евтиния петрол от 12 години насам. Горивата навсякъде също поевтиняват. В България обаче спадът е доста бавен.

Aко не беше Варна, някак си щяхме да можем да се самоубедим, че картел при горивата уж няма. Но не би.

Конкуренцията в един български град срина илюзиите за пазарните цени на дизела и бензина. Илюзии, в които никой не вярваше, но и доскоро никой не можеше да опровергае по безспорен начин.

Изведнъж се оказва, че една и съща верига бензиностанции, с едни и същи източници на гориво, с едни и същи данъци и разходи, може да продава във Варна дизела и бензина с 30-40 ст. по-евтино отколкото в останалата част от България.

Роднина във Варна. Няма лъжа, няма измама. 1.59 за литър дизел. pic.twitter.com/FvTEuQT5qJ

— Daniel Stoyanov (@danstoyan) January 12, 2016

Отдавна и друг феномен прави впечатление. Цените на горивата в малките регионални вериги от бензиностанции често са по-ниски. В това няма икономическа логика, тъй като икономиите от мащаба са ограничени и съответно разходите за литър бензин или дизел при тях са по-високи.

Трябва да е ясно, че нито един търговец няма право да продава на загуба, така той нарушава закона и правилата за конкуренция на пазара. По същия начин, в нарушение би бил и един картел, които поддържа цените изкуствено завишени. И в двата случая Комисията за защита на конкуренция би трябвало да се намеси и да глоби нарушителите.

Къде обаче е КЗК?

Към края на миналата седмица средната цена на литър обикновен бензин А95 в България е 1.97 лв. Дизелът пък струва 1.94 лв.

Във Варна най-ниските цени са съответно около 1.68 лв и 1.58 лв. В други градове обаче бензинът се продава до 2.05 лв. за литър, както и дизелът.

Както петролът, така и горивата често се търгуват с фючърсни договори за доставка след месец и повече, ето защо, за да се види тенденцията, трябва да се разглежда период от половин до една година.

Как поевтиняването на петрола се отрази на цените на енергията за българския бизнес 2011-2015: pic.twitter.com/qEx1C6MLnC

— Latchezar Bogdanov (@LuchoBogdanov) January 7, 2016

За последната една година масовият бензин А95 в България е поскъпнал средно с 1.57%. Цената на дизела пък е намаляла с 3.55%, по данни на Fuelo.

Промени в акцизите и данъците и за двете горива не е имало.

В същото време фючърсите за доставка след месец на петрола сорт Брент са поевтинели в Лондон с 41%. Цената на въпросния нефт, добиван в Северно море, е референтна за 80% от стойността на петролните контракти по света. Включително и за руския експортен сорт Urals, който се продава с отстъпка спрямо лондонския Брент.

В петък миналата седмица фючърсите на сорт Брент с доставка през февруари затвориха в Лондон на ниво от 28.94 долара за барел, което е най-ниското от 2003 г. насам, по данни на ICE Futures. Цените вероятно ще паднат още, особено след вдигането на ембаргото срещу Иран.

Разбира се тук трябва да отчитаме и влиянието на долара. Както петролът, така и горивата се търгуват на международните пазари в щатската валута.

През последна една година доларът е поскъпнал с 6% срещу еврото и респективно срещу лева.

Тъй като данъците и акцизите формират близо половината от цената на бензина в България и като изключим разумната пазарна печалба и другите разходи, масовият А95 би трябвало да е поевтинял с около 30 ст., заради спада при петрола, до близо 1.60 лв. за литър.

Вместо това той е поскъпнал.

При дизела нещата стоят по идентичен начин. Отчетеният спад на цената през последната година е по-малък от този, който предполага поевтиняването на петрола.

Къде отива печалбата от значително нарасналата надценка при горивата на дребно в България? Със сигурност в търговците, тъй като държавата не е променяла акцизната си политика.

Това може да обясни повишената събираемост на акцизи през последната година без никакви значителни реформи. Не че митниците и НАП работят по-добре. Просто търговците на горива печелят много повече и съответно са малко по-честни към държавата.

В допълнение трябва да подчертаем важния факт, че като се изключат данъците и акцизите, както бензинът, така и дизелът в България, са сред най-скъпите в Европа. В другите страни делът на държавата в крайните цени е по-висок. Масовият A95 е по-скъп (без данъци и акцизи) само в Дания, Малта и Испания. А дизелът е по-скъп в Дания, Гърция и Малта.

Средната цена на бензина в Европейския съюз без данъци и акцизи е с 11% под тази в България, а на дизела, с 16%.

На какво се дължат тези разлики? Все пак в България работи една голяма и модерна рафинерия и страната е изнесла горива и масла за 4.2 млрд. лв. през първите 10 месеца на миналата година, по данни на НСИ.

Очевидно има проблем с конкуренцията. А при условие, че цените на горивата на дребно без данъци и акцизи в съседна Румъния например са по-ниски със 17-23%, възниква и въпросът какво пречи на вноса?

Всъщност проблемът е, че в потока на търговията с горива има място откъдето може да се контролира цялата верига на сделките.

Това е т. нар. данъчен склад.

Там се произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз. Всички горива, продавани на пазара на дребно, би трябвало да минават през такъв склад. Собствениците на данъчни складове се лицензират от държавата.

В Закона за данъчните складове обаче „не се съдържа изискване нито за деклариране или установяване на действителните собственици на данъчните складове, нито за изследване наличието на свързаност между собствениците на отделните данъчни складове". Това гласи отговор от 10 септември 2015 г. на министъра на финансите на питане на депутатите от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов.

На практика - една фирма може да контролира пазара на горива в България чрез верига от свързани дружества с лицензи за данъчни складове.

Тук отново решението на проблема е в ръцете на КЗК, тъй като тя е органът, който трябва да санкционира злоупотребата с господстващо положение на пазара, ако има такава. Така кръгът се затваря.

Очевидно е необходима реформа, която да увеличи капацитета за работа на антимонополния орган в България, но и да засили възможностите за обществен контрол върху институцията.