Някога немислимо, възможното изоставяне на еврото вече е обект на дебат. Поне сред участниците на пазара - политиците няма да подкрепят подобна стъпка, въпреки тектоничните трусове в еврозоната и огромния натиск върху единната валута.
С прости думи, гледната точка на властите е, че еврото трябва да се запази - не само заради оцеляването на правителства и финансови институции, но също така и за запазване непокътната на мечтата за Съединени европейски щати.
Провал на еврото вече не е тема табу
Валутата е толкова централен аспект на идеала за общ икономически блок - икономика, която да се конкурира със САЩ и изгряващите азиатски титани, че дори самото споменаване, че еврото може да се провали, е тема табу в тези кръгове.
От гледната точка на участниците на пазара обаче нещата биха могли да се развият по един от двата възможни начина: или ще има стабилност, осигурена от силна държавна интервенция, или ще има огромен хаос и несигурност. За разлика от властите, пазарите публично признават възможността за негативен завършек и са го включили като фактор в цените на активите.
Доколкото властите заявяват, такъв сценарий не може да се случи, това поражда битка между правителствата и капиталистите. Скорошните инициативи за намаляване на спекулативните дейности са само ранен залп в тази война.
Но дори ако официалната гледна точка е, че еврото не може да се провали, със сигурност е немислимо политиците и хората, взимащи решенията в ЕС да не са се замисляли въобще какво би могло да се случи, ако то се срине. Така че какви тайни мисли може да имат те? Как биха се справили те с немислимото?
Размерите на бедствието
Ако еврото престане да съществува, финансовата система би била изправена пред финансово бедствие. Средствата за размяна биха били спорни - и в краен случай еврото би станало безполезно парче хартия. Като допълнение към това, всички съществуващи правни договори от типа на бонове и деривати ще бъдат деноминирани в несъществуваща валута.
Ако бъде оставен непроменен, този срив вероятно ще унищожи европейските капиталови пазари и сериозно ще засегне много икономики, като глобална катастрофа не е толкова далечна перспектива.
Първо, властите би се наложило да създадат нови национални валути като средство за размяна. За да се разрешат съществуващите проблеми с договорите в евро, ще е необходим "едно към едно" наследник на еврото, нека го наречем "невро".
Нещо като екюто
Всъщност вече сме минавали през това и преди: когато екюто се превърна по същия начин в евро. Тази валута-наследник след това ще бъде законно разплащателно средство във всички европейски страни. Но големият въпрос е - кой би застанал зад тази наднационална валута?
В момента еврото е колективна отговорност на страните-членки на еврозоната под покровителството на Европейската централна банка. За да се запази приемствеността, неврото би трябвало да бъде базирана на същото ниво на колективна отговорност. Отново има прецедент: еврозоната е имала подобна разпределена валута и преди: екюто беше обединение на група от валути.
След това оторизираните да взимат решения политици би трябвало да определят как би трябвало да изглежда неврото. Ако то бъде обединение, основно базирано на новата немска марка, то би било твърда валута: спестяващите биха били много доволни, докато кредитополучателите биха били смутени.
Ако бъде обединение, пълно с приемани за по-слаби валути, спестяващите биха останали по-бедни, а вземащите заеми биха били облекчени. Трудно решение.
Как биха могли политиците да оправдаят тежестта на националните валути в еврото? Те биха могли да я измерват на база БВП; да се опитат да създадат невро, което е еквивалент на външен барометър за стойност, подобно на американския долар; или да базират тежестта му на старото екю.
Както и да бъде направено това, поне пазарите ще имат приемственост на договорите.
Последиците от въвеждането на такова невро - от предварително добре разгласена дата - биха били огромни. Централните банки биха могли в този момент да зададат собствени лихвени проценти, да отпечатват свои собствени валути и да влияят на обменните курсове.
Да се надяваме, че всички те ще работят заедно за благото на еврозоната. Това би могло да се приеме като радикален и ефективен начин за осигуряване на среден път, така че да се намали рискът от финансов Армагедон.
Този тип превантивни действия също така биха удължили живота на еврото и биха осигурили малко повече време на властите да си поемат дъх. Ако това бъде оповестено като политика за излизане от крайни случаи - която да бъде приложена само при нужда - това дори би могло да спаси единната валута.
В момента това може да звучи като анатема за вярващите в евро-мечтата, но може би просто е факт, че Европа още не е готова за единна валута. Ако случаят е такъв, властите би трябвало да признаят този факт и да спрат - макар и временно - движението си към постигане на своята крайна цел.
В крайна сметка развитието към валутен съюз е минавало през препятствия в миналото - и дори пламенните поддръжници на еврото би трябвало да имат резервен план, ако нещата се объркат. Неврото би могло да бъде сериозна част от решението.
