Оракулите, които вещаят апокалипсиса, имат една редовно възраждаща се страст - залагането, че всичко ще се обърка. Без значение какво ви притеснява, според тях спасението е в златото.
Инфлация, дефлация, държавни заеми или сриващо се евро - все едно какво, сплавта от всички тези опасения даде нов тласък на златото. Цените на ценния метал се покачиха до нови висини, илюстрирайки как страховете от икономически срив се прехвърлят и сред масовата публика.
И златните колекционери, често подигравани като побъркани типове, които трупат златни кюлчета в мазето, най-накрая доживяха своя миг.
"Просто мисля, че се намираме в свят, където много пилета се прибират у дома за сън," казва Джон Хатауей, мениджър на златния фонд "Токвил". "Златото е спасението."
Най-очевидните нови ентусиасти на тема злато варират от коментатора по Fox News Глен Бек в десния политически спектър - до финансиста Джордж Сорос отляво, като дори някои трезвомислещи хора на Уолстрийт разработват прогнози за златна треска.
Вечното убежище
Макар и различни, изявленията им в крайна сметка показват, че те споделят фундаменталната гледна точка как вековното убежище - златото, отново е приложимо. Особено когато други активи като ценни книжа и национални валути показват очевадни признаци на слабост.
Сега отделните инвеститори следват техния пример по цял свят. Монетният двор на САЩ остава без златни монети, а южноафриканският монетен двор увеличи производството на крюгер-рандове с 50% в края на миналия месец до най-високото ниво за 25 години, заради усиленото търсене от Европа.
Дълговата криза в Европа и спадът на еврото са последните катализатори на златния пик от миналата седмица от $1254 за тройунция (1 тройунция = 31.103 грама) - рекорд преди инфлационните корекции. Но по-дълбоките притеснения са, че дори в САЩ правителствените заеми са нестабилни и денят на разплата наближава. Продажбите на тежащите една унция златни монети с американския орел се утроиха през май спрямо предишния месец.
Ако правителствата печатат повече пари, за да изплащат дълговете си, логиката показва, че инфлацията ще разруши стойността на долара, еврото и други "хартиени" валути - и по този начин ще повиши стойността на златото. Нещо повече - с не особено вероятно повишаване на данъците и Европа на ръба на срива, немислимото - отказ от плащания на държавно гарантирани дългове или срив на кредитната система - изведнъж стана възможно.
Страхът мотивира
Със сигурност купувачите на злато винаги са били мотивирани от страх. Това, което се е променило, е, че някои от най-уважаваните инвеститори на Уолстрийт вече са сред тези, които изпитват страх.
"В последните години сме преминавали от един балон и финансова помощ към следващия," заяви в реч миналия месец Дейвид Айнхорн - нюйоркски финансов мениджър, който беше сред първите, предричащи провала на Lehman Brothers. "Нашите позиции в злато отразяват нашето притеснение, че фискалната и монетарната ни политика не са достатъчно насочени към изход от възможна криза."
От древността насам златото се е смятало за много ценно, като е запазвало ценността си дори когато са падали правителства и са се сривали валути. Изглежда, че действа магически върху притежателите си.
Все пак златото може и да спада - и понякога рязко. След достигането на пик през 1980 г. при повече от $800 за унция, златото потъваше през следващите две десетилетия, като стигна дъното при малко над $250 за унция през 1999 г. Но за разлика от хартиените активи, които могат да останат без стойност, златото винаги запазва поне част от своята.
През декември 2009 г. златото мина 1200 долара за тройунция, след като само преди година се продаваше за 700 долара.
В наши дни златото е също така нещо като политически тест на Роршах (Швейцарският психотерапевт Херман Роршах въвежда метод за изследване психиката на хората - тест, при който им показва петна от кафе, които нямат определени форми. Петната имат симетрична лява и дясна част. Всеки човек определя на какво му прилича изображението. Решаващ фактор за определяне на психичното състояние не е това, на което е оприличено изображението, а времето за отговор. Бел.р.)
В консервативния радиоефир опозицията на икономическата политика на администрацията на Обама и предупрежденията, че големите бюджетни дефицити ще пуснат на свобода неконтролируема инфлация, направиха златото гореща тема за дискусия - и привлекоха фирми, търгуващи със злато, като рекламодатели.
Само наполовина иронично, Глен Бек посъветва слушателите си да обмислят да разчитат на "златото, Бог и оръжието," докато излагаше трите възможни сценария за икономиката: рецесия, депресия или срив.
Сорос държи над 600 млн. долара в злато
Един от основните рекламодатели в шоуто на Бек е Goldline, голям калифорнийски производител на златни монети и кюлчета, който също така е спонсор на програми, водени от други видни консервативни коментатори като Лора Ингреъм и Майк Хъкаби. Бек каза, че "е бил клиент на Goldline много преди те да станат мой клиент," като добави: "Лично аз не купувам златото като инвестиция, купувам го като вид защита."
Естествено, десните едва ли имат монопол върху златото. Джордж Сорос, виден дарител за либерални каузи и кандидати, държи повече от $600 млн. в кюлчета и дялове от златни мини.
Въпреки че притесненията за глобалната икономика се засилиха, златото стана по-лесно за покупка.
Макар че някои хора все още смятат златните кюлчета в сейф за най-добрата застрахователна полица, борсово търгуваните фондове (ETF), които държат злато, експлодираха като популярност в последните години. Златните ETF, които се търгуват като ценни книжа, но следят цените на физическото злато, се равняват на около 1856 тона злато, растеж спрямо под 500 тона през 2005 г., според Credit Suisse.
Освен че привличат отделните инвеститори, тези фондове също така са направили златото по-привлекателно за хедж-фондовете и други институции, което им позволява да притежават големи количества злато, без да се обременяват с грижата за съхранението му.
Джон Полсън, един от топ мениджърите на хедж-фондове, спечелил милиарди, залагайки на провала на рисковите ипотеки, държи $3 млрд. в златни ETF. Това прави златото най-голямата отделна позиция в портфолиото му от $35 млрд.
Даниъл Арбес, който управлява повече от $2 млрд. в фонда Xerion на Perella Weinberg, е друг от новите любители на златото. Преди няколко години по негови думи той въобще не би погледнал отново към златото като инвестиция. Но сега Арбес, завършил школата по право на Харвард и като цяло консервативен инвеститор, е много сериозен на тема злато.
Вярата в книжните пари се изпарява
Задълбаващите дефицити в САЩ, Япония и Великобритания са нестабилни, казва той, и в крайна сметка биха могли да разрушат вярата в това, което се нарича "декретни валути" - необезпечени със злато хартиени пари, сред които е и щатският долар. (Доларът е изваден окончателно от златния стандарт през 1973 г. бел.р.)
"Страните със задължения може скоро да бъдат принудени да избират между три трудни политически алтернативи: рязко ограничаване на разходите, отказ от плащания по дългове или печатане на пари, за да се изплащат дълговете," казва той, като последният вариант е най-вероятен. По негови думи златото е логична предпазна мярка срещу този риск, тъй като пускането на печатниците за пари разпалва инфлацията.
Истинските вярващи в златото отбелязват, че то се е повишавало през всяка поредна от последните девет години, и че докато индексът на Standard & Poor's с 500 ценни книжа е спаднал с 13% от 2001 г., златото в момента струва почти пет пъти повече, отколкото тогава.
Колекционери на злато като Питър Шиф от инвестиционната фирма Euro Pacific Capital в Уестпорт, Кънектикът, предричат зараждане на черен пазар в САЩ, с търговци, отказващи хартиени пари и настояващи да им се плаща със злато. А мениджърът на фонд за злато Джон Хатауей казва, че кредитната система е навлязла "в последната си игра."
"Хората вероятно още мислят, че съм побъркан," казва Хатауей. "Но аз не си говоря сам в изолирана стая. Вече сме много..."
