Всяка година средно около 30 хиляди българи се изселват от град в село. През някои години - последно през 2005 и 2007 г. - изселниците от града към селото са дори повече на брой, отколкото от селото към града. Двойно повече, над 60 хиляди души, ежегодно се изселват от град в град.
Макар че селската идилия превъзнасят само хората, които не са живели на село, в интерес на истината днес българското село може да предложи много неща, отказвани на гражданина, включително приемливи доходи и пълноценна храна.
Но днес искам да говоря за друго - за кризата на малкия град. Българското село действително е забравено от властта, потънало в пиянство и разкъсвано от кражби, но там за работливите все има хляб и сирене. Истинската мизерия в България не се крие в селата, тя е в малките градове.
Всеки четвърти е без работа
Големият бич на малкия град е безработицата, на места доближаваща 30%. В град Айтос например по данни от преброяването през 2011 г. 26% от икономически активното население стои без работа. В Белоградчик и Берковица процентът е 25%, в Котел 31%. Така е от десетилетия.
Дори когато има работа, малкият гражданин едва свързва двата края: заплатите са нищожни и категорично не достигат в критични моменти, например когато децата се изпращат да учат или член от домакинството се разболее и са нужни лекарства.
В много домакинства единственият паричен източник на няколко живеещи заедно поколения са пенсиите на старите хора - правени са изследвания, които потвърждават това. Други семейства отчаяно разчитат на социалното подпомагане, включително на помощите, които се изплащат при раждане на деца.
В малкия град изобщо не е задължително да си „циганин", за да си принуден да оцеляваш така. Най-ужасното е, че тези хора са вече обезверени, те са загубили надеждите си и не виждат перспектива. Както се пее в песента, просто няма какво да се случи в техния малък град.
Българинът е корав и носи на мизерия. По-страшна от липсата на пари в малкия град е липсата на хора. Всички дейни и амбициозни младежи вече са се изнесли; не се раждат деца. Институциите, изграждащи града - училища, читалище, клубове по интереси - западат. Телевизия изсмуква умовете на хората. Градът се превръща в призрак.
Новото Средновековие
Зависимостта на хората в малкия град от държавни помощи е наистина драстична, тя придобива нездрави измерения. Но вместо с организация да помогне на тези измъчени и объркани хора да си стъпят на краката и да намерят поминък, държавната власт реагира на кризата им, като усилва своя собствен административен капацитет.
Тук проект, там програма - „усвояват" се милиони в общини, където една трета от здравите хора стоят празни. И се отчитат успехи! Парите, които се изсипват в градинки и улични настилки не променят много неща, те създават само временна и непълноценна заетост. Държавата обаче строго следи да не прави нищо повече, за да не пречи на силите на пазарния капитализъм. Зависимостта на гласоподавателите явно й е ценна.
Малкият град е плодородна почва за развитие и на други, феодални зависимости. Всеки град си има неколцина големци, които с оръжията на страха и на дълга държат в подчинение съгражданите си. Администрацията също внимава да не накърни техните интереси - както добре видяхме от сагата на барона Кирил Рашков. Но той е само един случай, и то далеч не най-представителният.
Точно както едно време: ловът и въобще гората днес са оставени за феодала. Полицията и хората в кметството, да си го кажем, също са негови. Но докато в миналото поне ханът и гостилницата са били запазен дял за предприемчивото съсловие, днес хотелът и ресторантът на градчето работят за местния владетел. Който понякога е и кмет.
Анализ и финансиране
Можем да сме сигурни, че постепенно би могъл да се намери изход от безработицата и безпътицата, за всеки конкретен случай. България в края на XVIII век се възроди именно от тези градове, които сега тънат в отчаяние. Днешната бедност е следствие от лоша организация и деформирано държавно управление. Нещата могат да се променят.
На някои места туризмът има потенциал да обогати местната общност (градинките все пак не са съвсем безполезни). Тук пречките са главно три: продължава да липсва качествена национална туристическа реклама; развиват се големи туристически проекти, които не дават поминък, а заробват местното население; местните феодали са противници на отварянето на малкия град.
Други ще трябва да прегърнат земеделието и храните. Организационната подкрепа в случая отново е задължителна. Безумно е „модерните" хора в София да се оплакват, че не знаят какво ядат, докато в „провинцията" дребните производители да не могат да намерят на кого да пласират стоката си. Защо у нас няма един европейски проект за виртуална или реална хранителна борса?
На трети градчета спасението е горското стопанство; за други шансът остава в добрия транспорт и работата в големия град. В по-добрия случай работната ръка може да се оползотвори с изнасяне на трудоемки производства от центъра към периферията -винаги има варианти. Та нали Румъния наскоро намери нов инвеститор за базата край Клуж след оттеглянето на финландците?
Само че за всеки отделен случай е нужна специфична подкрепа и начален тласък. Това означава анализ и финансиране. Няма защо да се боим, че захващайки се със задачата да възроди малкия град, държавата ще забременее от комунизъм. Напротив, това е правилният бизнес отговор за крещящите ни демографски и социални проблеми. Отговор, неприятен за жълтите павета, тъй като отваря много работа.
За съжаление е точно така...навремето младите демократи разпродадоха всички заводи и предприятия по малките градове и сега хората там просто няма какво да работят!
Защо у нас няма един европейски проект за виртуална или реална хранителна борса? --------------------------- Човече - тва е ебаси идеята!! Сериозно - ако се напраи некъв сайт за таквиз дребни производители и се продава директно без посредници - къса верига дребен производител-консуматор. Па аз ако съм само оттам ше си купувам. Примерно тия де киснат на пътя летно време да речем по пътя София-Бургас. Ми от тия ора кат пътувам редовно си купувах я сирене я мед или друго. Па що требва само кат пътувам - ако има сайт за тия ора - направо оттам си поръчваш и сиреньето довтасва за един ден у големата София. Се оскъпи малко от транспорта ма пак ше е на цената у магазина, а качеството е съвсем друго. Статията като цяло бива ма не съм много сигурен за тоа отлив от град към село. Кой е живел у град (па макар и малък) не мое се върне на село - един вид кат поражение и стъпка назад му се види .
Както винаги, авторът представя един много добър материал за размисъл. Тепърва с увеличаването на бедността и невъзможността хората да си изплащат кредитите, ще се увеличава тази тенденция на завръщане по селата. Мургавите братя първи се усетиха и ако минете през някое изоставено от бога селце, ще видите основно такива физиономии и тук там някоя кретаща бабка..
То целата държава умира душа. Оно само един град да беше. Ела да видиш у Резервата Северозапад кво става. Мамата си ебало. И талибани да викнеш нема искат да живеят тама . И сигани много и българи вълча порода. Кат минеш с колата със софийска регистрация през некое село и те гледат кат ония зомбита от Resident Evil. А спреш - нема те дочакат у вазе .
Турист минал през някакво село и бил впечатлен от огромния брой деца, които щъкали по улиците. Попитал един от местните за обяснение. - Ами какво да ви кажа, има един влак дето минава през селото в 5. 30 сутринта… - Е, и? Какво общо има това? - Ами 5. 30 е едно такова никакво време – няма за кога да заспиваш пак, а за работа е рано… Тааа ... трябва да спасиме БДЖ-то, че и то може да спомогне за прираста...
за Виртуалния Шопинг : Хора яко сте в заблуда - не става това. И ще ви кажа защо: - До скоро виждах хора продаващи мляко и яйца в София от багажника на колата си. Явно производители. По-евтино от магазина и по-качествено. Да ама напоследък не ги виждам. Защото големите търговци, чрез държавните си слуги ги преследват. Това било незаконно, нямали сертификат за продукцията си и ги глобяват солено. Това е с цел тези хора да си дават стоката евтино на прекупвачите, които да доставят в големите магазини вече и от там да купуваме скъпо. Естествено и по веригата се включват и данъци, но и печалба на търговците. Това е капитализма или както някои се опитват да ни го пробутат за демокрация. При капитализма обикновения човек е пре*бан, бедните стават все по-бедни, а богатите все по-богати. И няма спасение, освен да намериш начин да минеш в отбора на малцинството богати. Не е невъзможно, но е трудно. И мнозинството винаги е бедно. Е това е ... няма какво да фантазирате за утопични идей - виртуален шопинг .... дрън дрън - ще ви гепят и ще ви вкарат в релсите.
Що бе Ицко - не мое ли помечтае човек малко. Па и мое се напраи некъв сайт по подобие на Pirate Bay. Се хоства у некоя бунтовническа братска страна кат Венецуела например (голем съм фен на бачи Чавез!!) и а да го затрият и той (сайта! - не гусин Чавез!) леко свърне и подскокне на друго цветенце. Неуловим един вид ма то щот за народа се работи.
Мите - и мойта майка праи същото жената. Не мое седи на едно место баси. И то не да каеш, че не мое си купи или нещо. Проблема е, че много вредители плъзнаа и не помага Раундъпа деба. Мургави едни нискочели и посмръдват. И не мое ги уцелиш у тъмницата що излизат да краднат по тъмни доби кат караконджоли. Па и да ги уцелиш си имаш неприятности що разбрах, че от неколко годин били вкарани у Червената книга и се водат защитен вид. Пропищеа селянете от тех. Имаме на село едни женици за комшии сами. Мъже немат. Мамката им ебаха. Ония се крият и гасат лампите нощно време само да ги не чуат караконджолите кога си тарашат мазата. Целата зимнина отива къде са ги събирали тия женици цело лето. Вервай ми ако беше кат у Щатско да си вардиш имота шеше убаво да наториме двора.
Работи! Иратаис... цуцнах ти едно плюсче за коментар @11 Точно мислех, че уебкафето нещо дреме, а те най-накрая направиха нещо положително... ша взема да им пратя мартеници
Мерсаж леле мале . Ми къде е таа кътингедж функция, че не мое ги намерим нещо. Само некви +0 -0 па палци нема .... се еба у инженера. А може би да бъде що яз немам достъп до таа технология?!!? Сигур треба да дигнем виртуален ранг или нещо ...
А па оня виц със смока а трепач !
Опа. Опраих се. Настройки едно друго.
Ти мани, ама пак не са го измислили като хората... Пробвах да видим дали мое да си погалим егото като си цуцнем "плюсче" сама... и... ами цуцнах го... То така като няма нищо интересно за четене, мога цял ден да си дигам "рейтинго" сама... Нещо не са го доизмислили...
Па и аз това гледам - и на мойте си коментаре мое си цъкам плюсове. Нема нищо - къ казва една уважавана от мене женица - секи шут отзад е крачка напред . Така че нема се свениш да забиеш един шут у кафеджийската дупара да го опраат. Управление с шутове по булгаристански . И да земат да турнат таквоз и за статиите.
Мануела - че ти турнем един плус що съм искрено възхитен от оптимистичната ти и конструктивна критика.