Георги Кадиев е бивш депутат от БСП и бивш зам.-финансов министър в правителството на Сергей Станишев
Проблемът с КТБ се дължи най-вече на провал на банковия надзор на БНБ. В условия на валутен борд банковият надзор е единствената сериозна функция на централната банка, която обаче се оказа напълно непригодна да я върши качествено. Като рибарска мрежа, която изглежда здрава, но през огромна дупка в нея се промъкна КТБ.
Три въпроса към БНБ
Одитът показа вземания за 3.5млрд. лв., които не е ясно дали могат да бъдат събрани поради липса на документи в кредитните досиета. Това означава, че банката не е жертва на случайни организирани атаки и банкова паника с масови тегления на пари. Тези вземания са към свързани лица и възможното унищожаване на документите за тези заеми подкрепя тази теза, което повдига въпроса дали КТБ е отговаряла на надзорните изисквания за максимална експозиция към свързани лица и ако не, защо това е допуснато.
Отделно, КТБ са били доста слаби откъм капитализация и не е ясно защо надзорът не ги е накарал да увеличат капитала.
И трето - КТБ обяви, че част от проблемите са свързани с това, че държавни енергийни фирми са обявили намерение за изтегляне на пари от банката, за да спазят изискванията на държавната наредба. Не би следвало да се допуска една банка да зависи само от парите на държавни предприятия. Това не е проблем на БНБ надзора, но излиза, че държавата е финансирала свързани с КТБ фирми.
КТБ се разраства рязко, почти двойно, в четвъртото тримесечие на 2010. Разрастването продължава с по около 10% всяко тримесечие, после още ведъж рязко в третото тримесечие на 2011, отново третото тримесечие на 2012 и първото на 2013. Такова рязко разрастване в продължение на цели 3 години не е нормално, то се е финансирало чрез депозити, но не само на държавни фирми, а и на физически лица, привлечени от високи лихвени проценти по депозити.
Подобен бърз растеж е рисков и е трябвало да зазвънят всевъзможни аларми в БНБ и оттам да бъде разследван от надзора, който е трябвало да обърне по-специално внимание откъде идват парите и как се инвестират.
Възможното решението не е това на БНБ
Мерките, които БНБ обяви са неприемливи като текущо решение на проблема. Трябва да бъде удължена работата на квесторите, докато не се върнат досиетата от следствените органи и не се направи пълна преценка на кредитите. Дори и към свързани лица, голяма част от тях са обслужвани и могат да бъдат събрани.
Не съм привърженик на правене на специален закон, с който да се гарантират всички депозити в КТБ. Да, това би възстановило доверие в системата. Но и би поставило резонния въпрос ще се гарантират ли така всички останали депозити в други банки? И ако е така, това неминуемо ще доведе до конкуренция на високи лихви по депозити и по-рискови експозиции на банките- след като държавата гарантира, защо не?
Буквата на закона за поредността за удовлетворяване на кредиторите на КТБ трябва да се спази изрично. Колкото по-прозрачен е този процес, толкова по-добре. След това, да се гарантира, че наредбата за диверсификацията на парите на държавните предприятия се спазва изцяло и тази информация да се направи публична, за да е ясно, че се спазва.
И най-важната, и най-трудна стъпка е да се засили банковият надзор и да се дадат гаранции, че това няма как да се случи пак.
БНБ получи огромен срив в имиджа си. Трябва да поеме публично отговорност, за да се опита да възстанови лицето си на надеждна институция. Необходима е оставка на ръководството на БНБ, като се назначи временно ръководство до избирането на пълноценно такова от следващия парламент.
За съжаление сегашното ръководство не показа никакви способности за управление на криза, дори напротив - самото то създаде криза с мълчанието си в първата седмица на атаката срещу КТБ и с пресконференцията си за „изчезнали 3.5 млрд лева" и „взети на каса от трето лице 206 млн лева", което бе веднага опровергано от прокуратурата. Опитът да се прехвърли всичко върху подуправителя Гунев бе най-малкото неспортсменски.
БНБ трябва да започне да публикува редовно по-подробни данни за банките, вкл. данни за лошите кредити по банки, за провизирането по банки, за експозициите към свързани лица по банки, за големите експозиции по банки, за капиталовата адекватност по банки и т.н.
Опитът да се влезе в Единния Надзорен Механизъм (ЕНМ) на Европейската централна банка (ЕЦБ), който е отворен за държави извън еврозоната, които решат да се кооперират с ЕЦБ би бил добър ход. При този механизъм ЕЦБ има главната роля, а местните централни банки - поддържащи функции. ЕЦБ директно ще надзирава само трите най-големи банки в държавата, а останалите ще останат при БНБ, но все пак от гледна точка на възстановяване на доверието ще е плюс.
Членството в ЕНМ трябва да се реши от парламента, който също трябва да приеме закон или някаква рамка, правеща мерките на ЕЦБ по надзора задължителни за местните власти.
Това би представлявало един вид валутен борд върху банковия надзор, т.е. губене на пълен контрол върху надзора, така както валутният борд премахна до известна степен паричната политика
Дупката в мрежата трябва да се закърпи и да има гаранции, че друга риба няма да се промъкне.
