В Силициевата долина играта е "ези - аз печеля, тура - ти губиш"

Технологичните гиганти са твърде големи. И какво от това. Не е ли било винаги така? Хората, които управляват Силициевата долина първи ще ви кажат, че това колко ти е голяма компанията не е от такова значение там.

За всеки тромав Голиат има по двама по-бързи, по-умни и по-хитри Давидовци, които едва сега започват бизнеса си в някой забутан гараж.

Така че, ако се притеснявате за силата на страховитата петорка - Amazon, Apple, Google, Facebook и Microsoft - просто погледнете как IBM и Hewlett-Packard паднаха на земята, а самите Microsoft изгубиха тоталния си монопол над пазара.

Те станаха жертви на "творческото унищожение", на "дилемата на иноватора" - теориите, които създават мита за Силиконовата долина като море от вълшебно море от възможности, в което това, което те прави силен и уникален, след време може да се окаже най-голямата ти слабост.

Е, може би не и този път...

Технологичната индустрия вече наистина е поле за големите играчи. Ако преди 10-20 години на стартиращите компании се гледаше като на евентуални бъдещи магьосници в сферата на новите технологии, днес инициативата вече остава почти изцяло в полето на гигантите.

Освен разнообразните платформи, които вече притежават, поне една от компаниите в голямата петорка се е сдобила вече с изкуствен интелект, гласов асистент, виртуална реалност, роботи, автоматизирани домашни уреди и въобще всички готини неща, които ще са част от бита ни.

Стартъпите все още получават финансиране и все още правят своите пробиви. Факт е обаче, че техните шансове за успех никога не са били кой знае колко големи. По-малко от 1% от новосъздадените фирми завършват като компании на стойност над 1 млрд. долара. В последно време обаче опциите за успех и най-вече за израстване до ниво на реална конкуренция на гигантите са намалели драстично.

Дори най-добрите стартъпи накрая биват поглъщани от големите играчи, спомнете си само Instagram и WhatsApp, придобити от Facebook, или YouTube, купен от Google.

Тези, които все пак успяват да се измъкнат от този капан, най-често биват подложени на нелоялни конкурентски практики - копиране на иновации и дизайни, взаимстване на идеи, оспорване на проекти и т.н. И накрая дори да успеят все пак, "Петорката" отново е на печалба от цялата ситуация.

Днешните гиганти определено са по-параноични, когато става въпрос за конкуренция. Те умело успяха да създадат бизнес среда, която да ги обогатява дори тогава, когато най-добрите идеи не са тяхно дело. Петорката управлява облачни сървъри, магазини за приложения, рекламни мрежи и компании за рисков капитал - все олтари, на които по-малките играчи трябва да отдадат своя дан, за да просъществуват поне в началото.

За тях стартъп икономиката се превърна в играта на "Ези - аз печеля, тура - ти губиш". Те обичат стартиращите компании, но по същия начин както косатките обичат бебетата тюлени.

Вероятно няма по-добър пример за тази динамика от това, което се случи със Snap, компанията, която създаде приложението за изчезващи съобщения Snapchat.

Макар че е една от най-иновативните фокусирани към потребителите интернет компании (Snap създаде нова парадигма в социалните мрежи и прокара идеята, че камерата на смартфона е бъдещето на човешката комуникация), тя остана оголена за ударите на гигантите.

След като не успя да придобие Snap преди няколко години, Facebook многократно се опита да копира ключовите й иновации. През последната година компанията на Марк Зукърбърг пусна функцията на Snapchat "Stories" за Instagram, WhatsApp и за основното приложение на Facebook, с което изглежда нанесе смъртоносен удар на Snap.

Но Facebook не е единственият гигант, който се опитва да оглозга трупа на Snap. През януари компанията подписа споразумение за хостинг в облака на Google, в което се съгласи да плаща по 400 млн. долара годишно на търсачката за следващите пет години. Имайте предвид, че Snap за първото полугодие на 2017 г. е отбелязала 330 млн. долара печалба, може да се каже, че повече половината й приходи ще отиват към Google.

А, да, и нали се сещате кои са най-големите й конкуренти на рекламния пазар. Точно така - Facebook и Google.

По-малките компании, разбира се, никога няма да признаят това. Безкрайният оптимизъм за бъдещите успехи, които чакат зад ъгъла, е в основата на стартъп културата. И според тях голямата петорка далеч не е спечелила играта все още.

Примери за това са и няколко компании, които успяха да се наложат въпреки цялата конкуренция на пазара - UBER, Netflix и Airbnb. Ако се замисли човек, лесно може да се сети за още имена, които въпреки всичко продължават да оцеляват и да печелят - Tinder, Slack, Stripe, Square и още много други.

Някои от тези компании станаха най-големите марки в собствените си ниши. И тяхното предимство спрямо гигантите е много по-голямата им адаптивност към ситуациите. Докато големите технологични мастодонти влизат директно на някой пазар, по-малките компании се адаптират към средата и положението на пазара, предоставяйки на клиентите си нови и нови ъпдейти.

И все пак те успяват да оцелеят малко или много заради милостта на голямата петорка, които финансират отделни проекти, продават им определени услуги и т.н. И дори по-малките играчи да се провалят, големите продължават да имат изгода.

Иначе казано, технологичният бизнес все повече прилича на казината в Лас Вегас - къщата за залагания винаги е на печалба.

Новините

Най-четените