Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Накажи богатите!" - трябва ли "лек" за твърде високите мениджърски заплати

Икономистите са твърде ентусиазирани от подобни идеи Снимка: Getty Images
Икономистите са твърде ентусиазирани от подобни идеи

Как бихте реагирали, ако разберете, че изпълнителният директор на McDonald"s печели впечатляващите 1939 пъти повече, отколкото обикновените служители във веригата за бързо хранене?

Или че заплатата на Марк Зукърбърг е 94 пъти по-голяма от тази на средностатистическия софтуерен специалист във Facebook? И това са само част от екстремните примери от света на бизнеса.

Не е чудно, че мнозина са категорични - тази колосална разлика в заплащанията е нередна.

Не е и чудно, че по една или друга причина правителствата по света се вслушват в призивите за повече справедливост и през определен период от време предлагат различни мерки, като най-честата от тях е повишаване на данъците само за най-висшите корпоративни мениджъри.

Така на пръв поглед се постигат не една, а две цели - намалява се неравенството в заплащането в рамките на дадена фирма и идват повече приходи за държавната хазна. Освен това по-високите данъци за по-богатите карат активистите да вярват, че се случва някаква значима промяна в корпоративните среди.

Според участници в анкета на "Би Би Си" разминаването между заплатата на изпълнителния директор и тази на обикновения служител не би трябвало да е повече от 10-15 пъти. През 2019 г. въпросното съотношение обаче има средно измерение от 264 към едно.

Експертите обаче предупреждават, че повишените данъци само за директорите и мениджърите могат да имат и обезпокояващи последици.

Когато разберат каква всъщност е ситуацията, повечето анкетирани са шокирани.

Освен че генерират силно възмущение, тези цифри влияят и на потребителското поведение. Изследване на Университета в Сан Франциско доказва, че търсенето към продукти на компании с изкривено съотношение в заплащането намалява, когато клиентите разберат за въпросното неравенство.

Експеримент, проведен в САЩ, показва нагледно тази тенденция. На потребителите е предоставена информация за две компании - една със съотношение в заплащането 709:1, а друга - 3 към 1. Почти всички участници са предпочели продуктите на втората фирма, без оглед на качеството и цената им.

Разбира се, това е контролиран експеримент, но по мнение на експертите от университета информацията за различните нива на заплащане трябва да е общодостъпна за клиентите, вместо да е дълбоко заровена из годишните финансови отчети.

Но наличието на тези данни спомага и за засилване на възмущение от неравенството в заплатите, което е особено осезаемо от 80-те години насам.

Положението се влоши и по време на пандемията, когато редица компании предпочетоха първо да съкратят нископлатения персонал.

Това още повече накара активистите да настояват за спешни промени, особено в САЩ, където трудовият пазар е безпощаден към най-слабите участници в него. Портланд, най-големият град в щата Орегон, е първият, който успешно налага по-високи данъци върху мениджърските заплати.

Още през 2016 г. градът въвежда 10 на сто данък за всеки на мениджърска позиция, който получава 10 и повече пъти от колегите си на по-ниски нива. Ако разликата е 250 пъти - данъкът възлиза на 25 процента от доходите. Така през 2019 г. общината в Портланд е събрала 4,9 млн. долара само от тези данъци.

През февруари 2020 г. подобен закон се появява и в Сан Франциско, а през 2021 г. се заговаря за него и на най-високо ниво в Конгреса. Пандемията от коронавирус само спомага политиците да осъзнаят, че едно работно място никога не представлява само изпълнителния му директор, а е като един общ организъм от най-ниското стъпало и чак до директорските офиси.

Въпреки това икономистите са твърде ентусиазирани от идеята богатите да бъдат облагани с по-високи данъци.

Важно е да се отбележи, че нереално високите заплати на изпълнителните директори обикновено не са за сметка на заплатите на обикновените служители, а идват от редица източници като акции, стокови борси и непреки приходи, обвързани с представянето на компанията на пазара.

Проблемът е, че всякакъв опит за поставяне на лимит над заплащането на висшия мениджмънт намалява твърдата му заплата, но води и до засилване на системи за раздаване на корпоративни бонуси и схеми за допълнително възнаграждение.

Има и друга причина за наглед огромната непропорционалност в заплащанията на директорите и тези на обикновените служители. Във веригата Starbucks например това съотношение е 1675 към 1, само че не бива да забравяме, че една огромна част от работниците са на почасова работа.

Подобен е случаят и с редица други франчайзи като McDonald"s и други вериги за бързо хранене, в които договорите са предимно почасови.

Затова и съотношението не ни казва чак толкова много за неравнопоставеността в заплащането и може да ни даде невярна представа за конкретния бизнес.

Икономистите имат и едно последно изключително важно опасение - че данъците за високоплатените мениджъри са продиктувани не от порив към справедливост, а от политически подбуди.

Фирмите и техните директори само ще станат по-изобретателни в заобикалянето на държавните такси - тенденция, която със сигурност няма да пребори несправедливото заплащане.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените