Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

“Опитахме се да плащаме на всички поравно и се провалихме”

Експеримент на британска компания показва защо равното заплащане не сработва Снимка: iStock
Експеримент на британска компания показва защо равното заплащане не сработва

Илюзия ли са еднаквите заплати в една фирма или напълно реална възможност в бъдеще? Все повече организации апелират за равни заплати на служителите в една компания, но приложена на практика идеята се превръща в изпитание.

Или поне това показва примерът с англичанина Калвин Бентън - собственик на компанията за онлайн психотерапия Spill, който в рамките на една година плаща едно и също възнаграждение на персонала си.

Нововъведението обаче му носи повече минуси, отколкото плюсове.

Калвин първоначално смята, че равното заплащане е от ключово значение за хармонията в колектива. Това го провокира да загърби старите правила, в които размерът на заплатата се определя спрямо опита, и за една година да експериментира с механизма за еднаквите заплати.

Компанията на Калвин за психотерапевтични консултации е разположена в Източен Лондон и е насочена към работа с фирми, чиито служители работят под силен стрес, страдат от тревожност и депресия.

Помощта за тях идва чрез мобилното приложение на Spill, което англичанинът създава заедно с родителите си. Именно там хората с проблеми могат да получат професионални насоки от терапевти. Услугите са на разположение за клиентите 13 часа в денонощието, а служителите работят почасово.

Една година след откриването на Spill, заплатите на работещите в компанията на Калвин са увеличени драстично - с 40%. Това е един вид компенсация за неудобствата да работят от вкъщи по време на локдауна във Великобритания и за по-големия стрес по време на карантината, който е довел някои от служителите до бърнаут.

В тези обстоятелства увеличението на заплата идва като естествен отговор на натовареността на работещите, но Калвин решава да предприеме още по-смела стъпка, като изравнява заплатите на всички и в това число включва и себе си.

Заедно с родителите му определят заплата от 36 000 паунда (почти 40 хиляди евро) на година, каквато сума според тях е необходима за нормалния стандарт на живот в Лондон. Всеки от служителите започва да получава тази сума за период от една година, независимо от опита и ролята му в компанията.

Зад промяната стоят само положителни намерения. Калвин и родителите му тогава са на мнение, че равното заплащане ще тушира напрежението между колегите и ако например решат да излязат за по питие след работа, няма да се притесняват, че някои от тях взимат повече, а други по-малко.

Но Spill започва да се разраства. Появява се нужда от още софтуерни инженери, продавачи, които да предлагат онлайн услугите им, и административен персонал. Тогава решението за еднакви заплати започва да създава проблеми.

Софтуерните инженери обикновено взимат годишни заплати над 36 000 паунда, а продавачите изискват и комисионни. В същото време бюрото на Калвин е затрупано от кандидатури за административен персонал, тъй като предлага по-висока заплата от средната в Лондон.

След като с месеци не успяват да открият софтуерен инженер, който ще се съгласи да работи под прага на средната заплата в сектора му, или продавач, който ще е лишен от системата за бонуси, Калвин и родителите му разбират, че в системата за еднакво заплащане има пробив.

Персоналът, чието възнаграждение е изплащано по този механизъм, също започва да недоволства. Оказва се, че не всички по веригата споделят еднаква отговорност към работата, но взимат едни и същи пари. Ето защо се появяват искания да се върне традиционната йерархия при заплатите.

Настояването им е прието и макар че в Spill се отказват от равното заплащане, Калвин казва, че експериментът има и хубава страна - показва, че ако заплатите в една компания не се крият и всеки знае колко взима колегата му, обтегнатите отношения намаляват.

Така стига до решението да направи информацията за заплатите на целия си персонал публична.

Но защо експериментът е неуспешен? Калвин не е открил топлата вода с провала за еднакви заплати. На теория звучи добре, но когато опре до практиката и до разпределението на отговорността за работа, няма как всеки един от служителите да има една и съща експертиза.

Йерархичната система за възнаграждения, поне за момента, изглежда незаменима. А началниците, които се търсят равноправие в колектива, могат да си поставят по-постижими цели - като равното заплащане на мъже и жени на едни и същи позиции, по чиито показатели Европа все още трупа негативни точки.

Най-четените