Когато става въпрос за редки метали, Китай се оформя като най-големия играч на световния пазар. A президентът Си Дзинпин няма проблем да се възползва от тази си доминираща ситуация.
След като миналата година Китай наложи контрол върху износа на галий и германий, сега Пекин отново показва мускули в геополитически план, като обяви ограничения за продажбите на друг важен метал - антимон.
Антимонът може и да не е особено познат за мнозинството от хората, но той е жизненоважен в отбранителната индустрия, където се използва за производството на ядрено оръжие, ракети с инфрачервено насочване и оборудване за нощно виждане.
В момента Китай контролира около 50% от добива на антимон в глобален мащаб и над 80% от компаниите, които извършват преработката му.
С новите промени, които влизат в сила от 15 септември, Пекин ще изисква от износителите да кандидатстват за лиценз за определени антимонови продукти, като за ядрени оръжия ще има издаване на специални разрешения за продажба.
С този си ход Си Дзинпин цели да засили още повече влиянието си върху американската и европейската отбранителни индустрии, както и да подчертае колко значима роля има за доставките на редки метали.
Затова и в момента САЩ и Европа се намират в крайно сложна ситуация - от една страна те трябва да противостоят на агресивната експанзия на Китай, който се опитва да упражнява контрол върху все по-големи части от света, но същевременно с това трябва да се съобразяват с Пекин, за да не се окажат лишени от ключови суровини за отбраната си.
"Китай 100% напомня на света колко мощ има, когато става въпрос за онези стоки, от които се нуждаете за националната сигурност, енергийната сигурност и икономическата сигурност", коментира пред Foreign Policy Грейслин Баскаран, експерт по сигурността на ключовите полезни изкопаеми към Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.
Според експертите обаче желанието на Вашингтон и Брюксел да намалят своите зависимости от Китай не може просто така да се осъществи на практика. Причината е, че не може толкова лесно да се осигурят алтернативни източници на тези редки полезни изкопаеми.
А тепърва да се инвестира в такива процеси може да се окаже сложна, скъпа и много времеемка авантюра.
Тук не става въпрос просто за увеличаване на добива, а се изисква развиването на цяла екосистема от места за рафиниране, преработка и производство, изграждането на които е скъпо и отнема години.
В САЩ има и още един допълнителен аспект на този проблем - липсват достатъчно експерти в индустрията, а издаването на разрешителни само по себе си може да отнеме години.
Причината за създалата се ситуация може да се търси години назад, тъй като от десетилетия насам пазарите се доминират от китайски компании. Те са постигнали това си положение, след като години наред са понижавали цените под себестойността на производството.
Това е принудило мнозинството от западните компании просто да се оттеглят от индустрията.
Американски компании не са добивали антимон повече от две десетилетия. В момента една компания - Perpetua Resources, се надява да промени това, като тя има планове да разработи мина за антимон и злато в щата Айдахо.
Според Джон Чери, президент и главен изпълнителен директор на Perpetua Resources, сегашното положение трябва да задейства аларми за тревога навсякъде.
"Ситуацията в момента наистина потвърждава това, което се опитваме да подчертаем от години - че е важно да имаме сигурно снабдяване тук у дома, а ако го нямаме, сме уязвими", коментира той пред Foreign Policy.
Компанията е започнала действия по придобиването на права за добив на антимон още през 2010 г., като според времевата карта няма да започне реално изкарване на суровина до 2028 г.
Всички тези години са предвидени за уреждане на документи, проучване, планиране, подсигуряване, строежи и т.н.
Това служи за прекрасен пример колко сложно може да се окаже излизането на САЩ и Европа от положението на зависимост от Китай, що се отнася до редките полезни изкопаеми.
Затова и експертите предупреждават, че целият процес по откъсването от влиянието на Пекин може да отнеме повече време, отколкото на някои политици им се иска.
И в света на глобалната сигурност е добре за някои неща да започнеш да се готвиш десетилетие или дори повече, преди те да са се случили.
