Всички собственици на лаещи четириноги искат да осигурят най-добрата атмосфера и грижа за своето куче. Да се научат как да ги обучават, за да бъде всяко едно животно спокойно и щастливо. Да, когато става дума за тренировки и поведение - треньорите са тези, които могат да ни съдействат.
Когато става дума обаче за здравето, храненето и физическата грижа за косматите членове на нашите домакинства, то тогава единствените, които могат да дадат прецизни отговори на въпросите са не треньорите, а ветеринарите.
Именно затова ветеринарите д-р Христина Шукерова и д-р Марин Бучков от Централна Ветеринарна Клиника тази събота ще отговорят на всички ваши въпроси свързани с добруването на вашите любимци.
Как? Чрез специален уебинар организиран от PURINA, който ще се състои утре (25 март) от 11 часа. Включването в него е безплатно. Всичко което ви трябва е интернет връзка и работещ компютър или телефон.
Основният фокус на този разговор ще бъдат малките породи кучета.
Може да зададете вашите въпроси още днес на страницата на Purina.
Възползвахме се от възможността за кратко интервю преди уебинара по темите, които вълнуват нас като стопани на малки породи кучета. Благодарим на д-р Бучков и д-р Шукерова за отделеното време и полезните съвети. Отбелязваме си утре сутрин, след като разходим "дзверовете", да се включим и в уебинара , защото определено има какво още да научим.
От къде дойде любовта ви към животните?
Д-р Шукерова: От ранна възраст, но мисля, че при повечето ветеринари е така. Почти няма малко дете, което да не обича животните, но при лекарите това остава завинаги. От малка съм се интересувала как мога да помогна на животните ми като се разболеят.
Д-р Бучков: На мен ми е чудно и любопитно как може да има човек, който въобще да не обича животинките. Още от дете грижата за животните ме влечеше и исках да им помагам.
Кучета или котки предпочитате?
Д-р Бучков: Повече клоня към кучетата сякаш, но пък вкъщи си гледам котки.
Д-р Шукерова: При мен е поравно. Гледала съм и котки и кучета. Много са различни като характер, всеки си има плюсове и минуси.
А професия или призвание е това да бъдеш ветеринарен лекар:
Д-р Шукерова: Със сигурност е призвание. Нашата професия не ни позволява да започнем в 9 и да се приключим работа в 18 часа както е при повечето хора. Много често като се приберем вкъщи продължаваме да се тревожим за някой случай. Правим справки, за да видим какво се случва с даден пациент. Търсиш нова и нова информация как да помогнеш на животното.
Д-р Бучков: Със сигурност е призвание. Както казва един наш колега „Ветеринарната медицина не е рутина, тя е изкуство. Това важи за медицината въобще“. Една неизчерпаема и една много енергоемка длъжност и призвание.
Верен ли е митът, че по-лесно се гледат дребни породи?
Д-р Шукерова: Не точно. Хората си мислят, че като си вземат малко куче ще е по-лесно. От една страна от икономическа гледна точка, от друга защото ще изисква по-малко време за разходка и грижа. Реално обаче кучето си е куче независимо от размера и трябва да му се обръща внимание. Разходките трябва да фигурират задължително всеки ден. Храната да е балансирана диета, а не отпадъци от масата.
Колко често трябва да се разхождат малките породи?
Д-р Шукерова. Минимумът е поне два пъти на ден.
Д-р Бучков: Конкретна бройка е трудна да препоръчаме, защото зависи от кучето и възрастта му. Но има и т.нар. „синдром на малкото куче“, което ще засегнем и в уебинара. Това означава, че въпреки своя размер те имат същата нужда да общуват с други себеподобни също толкова колкото и лабрадорът например. Да бъдат водени на разходка и социализирани. Животът в чанта и разходката в мола не е това, което трябва на вашето куче!
Д-р Шукерова. Малки кучета не са плюшени играчки или аксесоари. Те са животни.
Да поговорим за храната. Разбраха ли хората, че не трябва да храним кучетата с кокали?
Д-р Шукерова: Да, има напредък. За съжаление обаче продължаваме да имаме стопани, които не искат да го разберат и да повярват на специалистите. Включително има хора, които си мислят, че това е правилното хранене, което е по-фрапиращото. Случвало ми се е да виждам собстеници, които с гордост да отговарят, че го хранят само с кокали.
Кои са най-слабите места от тялото на малките породи кучета?
Д-р Шукерова: Сърчицата, белите дробове, дихателните органи, зъбите. Ставите им страдат също толкова много като при големите кучета особено ако са с наднормено тегло.
Д-р Бучков: Те си имат специфични проблеми. Много често пателарната луксация е проблем. Имат вродени заболявания на тазобедрените стави, което е различно от дисплазията, която е характерна за големите породи кучета. Но да, хроничните белодробни и сърдечни проблеми са фактор.
А вярно ли е, че по-малките породи живеят по-дълго от големите?
Д-р Бучков- Вярно е, да! Малките породи достигат често възраст от 14 до 16 години, което при големите е по-рядко срещано.
Кои са добрите практики, с които можем да удължим живота на домашния ни любимец?
Д-р Шукерова: Редовната профилактика. Но най-вече образоване на стопанина от това какви нужди има кучето. След това идват ветеринарите, грумърите и треньорите, които могат да отговорят на по-специфичните въпроси. Опитваме се да образоваме стопаните, но за краткото време през което трае прегледът не можем да отговорим на всички въпроси и да засегнем всички ключови теми. Животът на вашето куче зависи и от самоинициативата и желанието за информираност.
Д-р Бучков: Да, профилактиката е точната дума като започнем от ваксините. Дори и там обаче срещаме неразбирането от някои стопани. След това преминем към обезпаразитяването на животните. Но да, образованието е най-важното, защото това е начина да има превенция за специфични болести, с които стопанина се запознава чак като животното се разболее и трябва да премине през сложен курс на лечение.
Какво бихте посъветвали хората, на които им предстои да си вземат куче?
Д-р Бучков: Това е сериозен проблем, защото хората трябва да осъзнаят, че не си купуват аксесоар за дома или играчка. За съжаление някои хора си взимат куче само, за да се изфукат, че са си купили скъпа порода. Един съвестен бъдещ стопанин трябва да се запозная със спецификите на породата като нужда от движение, темперамент, колко ще струва на месец грижата, колко е здрава породата.
Д-р Шукерова: Трябва да се взимат предвид и възможността от непредвидени разходи при по-сериозни болести.
Д-р Бучков: Родителите, които взимат кучето за подарък за децата не могат да очакват тази отговорност и отдаденост от децата си каквато приляга на възрастен. Детето няма как да знае как да се грижи за едно животно. Да, за децата е много полезно и възпитателно да израстват с домашен любимец, но трябва грижите за него да се разпределени равномерно между родители и деца.
За или против кастрацията на кучетата? Удължава ли наистина живота на кучетата?
Д-р Бучков: Има изследвания, които чисто статистически доказват, че женските кучета, които са кастрирани в по-ранна възраст от живота си живеят по-дълго. Съветът, който даваме ние даваме на стопаните, които не планират да развъждат кучета е да кастрират своята любимка максимално рано, дори и преди първото разгонване. Шести и седми месец е най-добрия вариант. Няма ги органите, които могат да бъдат обект на заболяване. Няма го рискът от заболявания продиктувани от хормоните.
Д-р Шукерова: Ако кучето няма вроден проблем като криптохиза, то е най-добре да се кастрира след 6-7 годишна възраст заради проблемите с простатата. Както и при хората некастрираните мъжки започват да имат проблеми с простатата, туморните заболявания са по-чести. Дори да е по-възрастно, пак е хубаво да се кастрира след като се допитате до вашите ветеринари, за да избегнете други потенциални болести като бъбречна и сърдечна недостатъчност.
А за зъбния камък?
Д-р Шукерова: Тук проблемът е същият. Стопаните се страхуват от упойката, въпреки че ние им говорим за ползите от такива процедури. Все пак съвременната анестезия е много напреднала, правят се изследвания предварително, за да се прецени здравето на пациента.
Д-р Бучков: Проблемът когато вече има зъбен камък и венците са възпалени, тогава е повече от задължително да се изчисти зъбния камък дори и с анестезия. В противен случай животните спират да се хранят пълноценно и могат да развият сериозни инфекции в целия организъм и всеки един от орган. Важно е стопаните да запомнят, че малкият проблем може да се отстрани много по-лесно и безрисково. Колкото и да отлагаме проблемът ще си стои. За съжаление тогава ситуацията става много по-трудна и рискована.
Д-р Шукерова: Съвременната анестезия е на много по-високо ниво от преди. Вече имаме специалисти-анестезиолози ветеринари, които се грижат за правилното протичане на процеса.
И за финал - кои са по-послушни във ветеринарния кабинет, малките или големите породи?
Д-р Шукерова: Зависи от възпитанието. Но като цяло по-големите породи са по-послушни.
Д-р Бучков: Като ветеринари сме изложени на риска от ухапване от пациентите ни. По-често обаче се случва да ни ухапе малко куче, а не голямо. Макар, че е по-добре да те ухапе три пъти малко куче отколкото веднъж голямо (смее се).
